Троян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Троян.

Герб на Троян
Троян
Troyan1.jpeg
Мост над река Бели Осъм
Общи данни
Население 22 022 (ГРАО, 2015-03-15)*
20 040 (НСИ)
Землище 60,243 km²
Надм. височина 400 m
Пощ. код 5600
Тел. код 0670
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 73198
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Троян
Донка Михайлова
(БСП)
Адрес на общината
тел. централа: (0670) 68050
факс: (0670) 23215
Троян в Общомедия

Троя̀н е град в област Ловеч, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Троян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е по поречието на река Осъм, при слива на нейните притоци Бели Осъм и Черни Осъм. Населението на града към 2011 година е от 21 194 жители[1][2], което го нарежда на второ място в областта.

Троян се намира в планински район. Разположен е в края на реките Бели Осъм (по-голямата част на града) и Черни Осъм и в началото на река Осъм, в подножието на Троянско-Калоферския дял на Стара планина. Намира се на 155 km от София, на 120 km от Пловдив, на 70 km от Плевен и на 35 km от Ловеч. Градът е крайна гара на железопътна линия до град Левски. Има шосейни връзки с градовете Плевен, Ловеч, Тетевен, Севлиево, Априлци, а през Троянския проход – с Карлово и Пловдив.

Квартали: Балкан, Кнежки лъг, Велчевски, Васил Левски, Ливадето, Попешка, Търнето; жилищни комплекси: Черногор, Буковец, Младост, Христо Ботев, Лъгът, Хр. Смирненски.

Паркове: Централен парк, парк при НГПИ, парк в ж.к. Лъгът", парк в ж.к. „Младост“, парк „Къпинчо“.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946–2009): </ref>[1][2]

Троян
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009
население 5 206 9 946 19 005 23 708 26 109 25 104 23 332 22 357 22 327 21 997
Източници: Национален статистически институт [1] и [2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Древност и античност
Надпис от Состра в чест на император Антонин Пий 145 г.
Надпис от Состра в чест на Император Публий Луциний Галений, 253-268 AD

Археологически разкопки свидетелстват, че този район е бил населен още през палеолита. През бронзовата епоха по течението на река Азамус (Осъм) се заселват траки. От този период са намерени много керамични и бронзови съдове, оръжия от желязо, накити.

Край с. Ломéц се намира римската крепост Состра. В непосредствена близост до крепостта е минавал римският път от Данубиос (р. Дунав) към Филипополис (дн. Пловдив), останки от който могат да се видят и днес на същото място. Крепостта е спомената в Певтингеровата карта от VIII в.

Строителството на крепостта започва през 147 г. по заповед на император Антонин Пий. При неговото управление тук е разквартирувана Втора Матиакска кохорта. През 249 г. крепостта и прилежащото селище, което е имало военен характер, са опустошени от готите. Кога точно започва възстановяването не е известно, но се знае, че 5 години по-късно по заповед на император Галиен там е изпратена Втора кохорта (на възвращенците), на която е наредено да издигне нова крепостна стена (т.нар. Източна стена). Нейното изграждане продължава 3 десетилетия, като е достигала височина 10 метра. Останки от Източната стена са запазени и днес. През 378 г. Состра за пореден път е разрушена от готите. Скоро след това е издигната християнска базилика в селището на името на Св. Георги, а в началото на V в. след заселването тук на цивилно население, крепостта окончателно губи военния си характер. По същото време започва постепенното възстановяване на по-ранните тракийски крепости в околностите.

Состра прекратява съществуването си в края на V в. с разрушаването ѝ от хуните. Чак през XIX в. на това място е построен малък пътен хан, наречен „Ломешки ханчета“. Проучването и възстановяването на Состра е извършено в периода 2002–2011 г. от Националния исторически музей, Община Троян и Ротари клуб.

Друг интересен обект е пътят Виа Траяна. При отвъддунавските си военни експедиции император Марк Улпий Траян използвал често пътя през Троянския проход, съществувал вероятно още през периода V-III век пр. Хр. Той свързвал Филипополис с Ескус и Нове на река Дунав. В историята този път е известен като Виа Траяна (Траянов път). Счита се, че името на римския император чрез пътя преминава в името на днешния град Троян.

Според Певтингеровата карта, съставена през II век и редактирана през IV век, в земите на днешния Троянски край били издигнати 3 станции – кастел Состра при село Ломéц, Ад Радицес в местността Шамака при махала Камен мост и Монтемно на Беклемето, в местността Карцовия бук. Доказателство за голямото значение, което Рим отдава на пътя Виа Траяна е сведението, че в края на II век и първата половина на III век в предпланинска крайпътна станция е разположен гарнизон от близо 500 войници и офицери, половината от които конници. Пътят Виа Траяна наистина потъва в забвението на отминалите столетия, но край него обитателите на земите от двете страни на планината отъпкват Троянската пътека, която предшества прокарването на най-високия старопланински проход – Троянския.

Троян възниква през XV век като крайпътно селище в началото на Троянския проход. Смята се, че името си получава от славянския бог Троян, което е намек за планинското местоположение на града. Името на днешния град вероятно повтаря названието на старо славянско селище в околността със същото име. Свързва се и с римския император Марк Улпий Траян.

Троян днес
Под османска власт

В началото на османското владичество там се заселват българи от Дунавската хълмиста равнина, Чипровско, Берковско, Разложко и Охридско. През първата половина на XIX век в Троян процъфтяват занаятите. Водещо е грънчарството, което постепенно създава уникалната и до днес Троянска керамична школа. По време на турското владичество жителите на Троян са подложени на редица гонения. Около 1800 г. на 3 пъти кърджалии са нападали и ограбвали Троян, голяма част от жителите му са били избивани. До 1868 г. Троян е селска община. В него освен кметство има само полицейски участък от чаушин с няколко заптиета. За съдебни или административни работи троянчани са принудени да ходят в Ловеч. Когато от Ловеч или от други градове идват чиновници, заптии, кадии и др., те не отсядат в хан, а се настаняват по къщите, където бедните са били длъжни да хранят агите с каквото поискат.

През 1871 г. Васил Левски основава революционен комитет в града. През 1877 г. Троян е опожарен от отстъпващите турски войски.

След Освобождението

На 05.07.1905 г. в Троян е открита Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести, като противотуберкулозен санаториум. Тя е първата специализирана болница за белодробни болести на Балканския полуостров.

През 1911 г. светва първата електрическа крушка и Троян става третият град с електричество в България, след София и Пловдив.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Кметове от 1990 г.
  • 2015 – Донка Михайлова (БСП) печели на втори тур с 65% срещу Димитър Шишков (ГЕРБ)
  • 2011 – Донка Михайлова (БСП) печели на втори тур с 56% срещу Минко Акимов (ГЕРБ)
  • 2007 – Минко Акимов (ГЕРБ) печели на втори тур с 55% срещу Дилян Енкин (БСП)
  • 2003 – Дилян Енкин (БСП, БЗС Александър Стамболийски 1899, ОБТ, ПДСД) печели на първи тур с 57% срещу Вълчо Вълчев (СДС).
  • 1999 – Дилян Енкин (БСП, БЗС Александър Стамболийски 1899, КП, ОБТ, СО) печели на първи тур с 53% срещу Красимир Кънчев (ОДС плюс).
  • 1995 – Дилян Енкин (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 50% срещу Тотю Тотев (СДС, БСДП, ДПС).
Побратимени градове

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

На територията на град Троян развиват дейност множество малки и средни фирми и предприятия, както и няколко големи, сред които „Калинел“, „Лесопласт“, „Актавис“, „Софарма“, „Витекс“, „Рико стил“, „Винпрам Троян“, „Елматех“, „Унитех груп“. В града и околните села процъфтява занаятчийството – керамика и производство на мебели и врати от масивна дървесина.

Тук се намира и един от най-големите производители на столове от масив в България – „ЕЛИМЕКС – Иван Радевски“. ЕЛИМЕКС е основала собствени традиции в производството на столове с извита масивна дървесина и днес разчита на последните високи технологии и на високо квалифициран персонал. Месечно се произвеждат над 10 000 стола.

Троян разполага със собствен хлебозавод, който обслужва цялата област Ловеч. В града има и няколко мандри за млечни изделия. В града има и 4 фирми за производство на месни изделия.

Туризъм

В Троян има добре развит планински и селски туризъм. На 15 km южно от града е туристическото селище Беклемето, където могат да се карат ски. В близост има няколко хижи, които са притегателна цел за любителите на планинските преходи. Курортните села Чифлик и Шипково предлагат топли минерални басейни. Изградени са няколко модерни хотела.

Транспорт

Троян има междуградски линии със София („Нешев“, „Юнион Ивкони“), Ловеч („Елит бус“), Велико Търново, Свищов („Експрес – Георги Енчев“), Севлиево, Плевен („Юнион Ивкони“, „Хеброс бус“ ООД, ЕТ Борис Борисов), Пловдив („Хеброс бус“ ООД, ЕТ Борис Борисов), Априлци, както и с околните села („Нешев“ ООД). Градските линии (10) се поддържат от ЕТ „Цанко Мичев“. В град Троян е последната гара на железопътна линия Свищов – Левски – Ловеч – Троян.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

В Троян се намира Институт по планинско земеделие и животновъдство. В него работят учени, занимаващи се със селекция на растения и животни.

Училища
  • СОУ „Васил Левски“[3]
  • СОУ „Св. Климент Охридски“[4]
  • НУ „Св. св. Кирил и Методий“
  • НУ „Христо Ботев“
  • ОУ „Иван Хаджийски“
  • НГПИ „Проф. Венко Колев“
  • ПГМЕТ
  • ОУ „Васил Левски“
  • НУПВ „Васил Левски“
  • ООУ „Христо Ботев“
  • ОУ „Любен Каравелов“
  • ООУ „Никола Войновски“
Читалища
  • Народно читалище „Наука“
  • Читалище „Борци за свобода“
  • Читалище „Просвета“
  • Читалище „Знание“
  • Читалище „Зора“
  • Читалище „Творчество“

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църкви и манастири
Паметници и др.
  • Паметник на ген. Карцов
  • Паметник на загиналите във войните
  • Паметник на Иван Хаджийски
  • Паметник на Съветската армия
  • Паметник на Димитър Икономов-Димитраката
  • Паметна плоча с лика на Васил Спасов
  • Паметник на Васил Попов-Героя
  • Строящ се паметник на Иван Хаджийски
  • Архитектурен комплекс „Нунки“ – с реставрирани къщи в типичен за района възрожденски стил
Троянски Балкан

В района на Троян се намират природните резервати Козя стена, Стенето, Северен Джендем. Те са част от Национален парк „Централен Балкан“, известен със своята уникална растителност и животински свят.

В резервата Северен Джендем се намират около 30 водопада с височина над 20 м. Релефът е силно разчленен и богат на скални форми, които често са труднопроходими.

Резерватът Стенето обхваща цялото горно течение на река Черни Осъм. Районът е богат на пещери, които са недостатъчно проучени поради пропастния им характер. В резервата могат да се видят и скални образувания с фантастични форми. Интересно карстово образувание е скалният свод Крали Маркова дупка, в близост до хижа Амбарица.

Козя стена е най-малкият резерват в парка, създаден с цел опазване на ендемичния вид старопланински еделвайс, на вековни букови и буково-елови гори. На територията му се намират уникални скални формации, обитавани от много видове грабливи птици.

Беклемето

Местността Беклемето в Троянския проход е разположена на 1320 м надморска височина, с хубави поляни и широколистни гори. Там е построено едноименно туристическо селище, чието изграждане започва през 1962 г. по специален план. Беклемето предлага условия за зимен туризъм, като в непосредствена близост се намира писта за ски-бягане и биатлон.

Музеи

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства – уникален за страната музей, който се намира в центъра на Троян. Експозицията представя следните основни теми: керамика, дърворезба, иконопис, художествено металообработване, народно облекло и тъкани. Най-старите експонати са от X-IX век пр.н.е. – предмети от тракийски могилен некропол, открит до Троян. В музея се съхранява и уникален макет на троянската занаятчийска чаршия от XIX век; автентична грънчарска и бъкличарска работилница от същото време.

Природонаучен музей в с. Черни Осъм – уникален за страната. В трите му зали са експонирани 700 представители на флората и фауната на Централна Стара планина. В сградата на музея се намира Посетителският център на Национален парк „Централен Балкан“.

Национално изложение на народните и художествени занаяти – в с. Орешак, разположено непосредствено до Троянския манастир, демонстрира майсторството на занаятчиите от района и страната, а често и от чужбина. Тук посетителите могат не само да се насладят на форми и багри, но и да си купят сувенири за спомен. По предварителна заявка се организират демонстрации на занаяти и дегустации на троянска сливова ракия.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Празник на Троян – на 14 октомври, деня на св. Петка (Параскева), небесната покровителка на града.
  • Празник на сливата и сливовата ракия – ежегодно в края на септември, с многобройни посетители (дегустатори и участници в конкурса за най-добра ракия), победителите получават специални грамоти и уникални медали под формата на слива.
  • Успение Богородично – на 15 август, храмовия празник на Троянския манастир (литийно шествие, предвождано от чудотворната икона „Света Богородица Троеручица“).
  • През 2015 г. по предложение на проф. Игнат Игнатов и под егидата на областния управител д-р Мадлена Бояджиева Ловешка област е обявена за Световна зона на планинската вода.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Планинарство

Троян е от първите градове в България, където зародилото се в края на ХІХ в. туристическо движение намира благоприятна почва. През 1912 г. Никола Габърски основава първата туристическа група, прерасла в дружество „Природа“. На 8 март 1913 г. то става член на основания от Хелмут Брокс Юношески туристически съюз, а от 1915 г. дружеството носи името на връх Амбарица в Стара планина. През 1920 г. младежко комунистическо дружество „Балкански Спартак“[6].

Ориентиране

Сред най-успешно развиваните спортове в Троян е ориентирането. То бележи началото си от 1950-те год. В града е създаден клуб по ориентиране – „Хемус“. Ветерани на ориентирането в Троян са Минко Чолаков и м.с. Марин Кънчев. В града цели родове, които се занимават с този спорт – Чолакови, Кънчеви, Камачарови, Терзиеви, Михайлови, Къневи, Кънчевски, Лесидренски, Маринови[6].

Пещернячество

Пещерното дело и пещерният туризъм в Троян се развиват от началото на 1960-те год., когато към туристическото дружество „Амбарица“ е създаден пещерен клуб „Стенето“ (1963) с председател д-р Любен Пенев[6].

Карате

Сред водещите спортове в Троян е каратето. В града е имало клубове по бойни изкуства, но като доминиращ се утвърждава КК „Атнес“. Клубът е учреден през 1990 г. През 1991 г. е приет за член на Българската национална федерация по карате, като от този момент започва и активното участие в състезания от спортния календар на федерацията. През 1997 г. клубът е лицензиран от ДАМС и е приет за член на International Karate-do Goju-kai association със седалище в Токио, Япония.

Резултатите от сериозните тренировки не закъсняват и през последвалите години спортните успехи на каратеките от клуба стават нещо обичайно, като 2001 г. е една от най- запомнящите се в ранната история на клуба. Състезателите завоюват 27 призови места в 11 първенства и турнири, като отборът участвал на националното първенство на България се завръща с 3 златни, 2 сребърни и 2 бронзови медала.

Състезателите на клуба във всички възрасти и категори са завоювали общо 88 медала от Национални първенства и Национални купи на България до 2008г, както и много други на регионални състезания и турнири. До 2012 г. медалите стават 4 пъти повече, а медалите от национални и международни състезания само през 2013 г. са над 100, като тази тенденция се запазва.

Освен участието в събития със състезателен характер трениращите, треньорите и помощник-треньорите ежегодно взимат участие в множество тренировъчни лагери, семинари и демонстрации. Редовно се полагат изпити пред комисия за технически степени – кю/дан. Друга добра практика, станала традиционна след 2007 г. са международните семинари по карате и лична самозащита организирани от КК ”Атнес”. Гост треньори в град Троян са световно признати специалисти и майстири на бойните изкуства. През 2007 г. гостува сенсей Фернандо Серано – национален треньор на Испания, международен съдия по карате, 5-кратен шампион по ко-бу-до на Испания и член на изпитната комисия за кю/дан. През 2008 г. гостува шихан Кони Ферм – двукратен европейски шампион, треньор на националния отбор на Швеция и вицепрезидент на Европейската Годжу-кай асоциация. През 2009 г. гости са сенсей Нукина Нобоюки – световен шампион по карате, капитан на националния отбор по карате на Япония и международен инструктор, както и шихан Тони Петров – главен инструктор на МВР. През 2014 г. сред инструкторите на събитието е майор Красимир Лалев – инструктор по бойни изкуства в Националната служба за охрана и световен вицешампион по ръкопашен бой.

Всяка година от 2010 насам клубът в партньорство с Община Троян домакинства на националното първенство на България по карате за мъже и жени.

Практикуващите в клуба са от 6-годишни деца до ветерани. От 2013 година се организират групи по карате в детските градини в Троян, като заниманията са по специално разработена програма за 4–6 годишни деца.

Баскетбол

Водещ спорт в Троян е баскетболът. Мъжкият отбор „Чавдар“ играе във втория ешелон на българския баскетбол. Играе домакинските си мачове в модерната зала „Чавдар“, която отговаря на всички изисквания и има капацитет 650 души. БК „Чавдар“ е създаден през 1954 г., като първите деятели са Стефан Кожухаров, Иван Христов, Иван Милиджийски, Стефан Вълов и др.

От 1955 г. мъжкият отбор на клуба участва последователно Б РБГ мъже във втора А група мъже до 1986 г., като има призови класирания от второ до шесто място. През периода известни треньори в клуба са Иван Христов-Ицата, Стефан Генков и Иван Милиджийски, допринесли с всеотдайната си работа за популяризирането на баскетбола. През 1979 г. Троян е организатор на финалния турнир на отбори от „А“ републиканска група юноши старша възраст, като отборът „Хемус“ (Троян) с треньор Стафан Генков се класира на 8-мо место. Бившите национални състезатели Климент Каменаров-Климбо, Койо Коев, състезателите Минко Лалев-Финта, Веселин Йорданов-Сико, Минко Влайков, Борис Денчев, Илия и Стефан Пиронкови, Димитър Ангелов-Акифа, Радослав Столаров-Тафьо, Красимир Добрев-Кафа, Пламен Кукенски-Кукена, Пламен Лалев-Пацо, Петър Малевски-Паржо, Стефан Манчев, Ради Ибов, Христослав Калчев-Нафтата. През различни периоди в клуба са играли и др. известни състезатели Петко Ковачев, Илчо Панайотов, Иван Кънчев, Слави Кътев, Радослав и Владимир Младенови.

От 1978 до 1987 г. женският отбор на клуба участва в Б РБГ жени с треньори Христо Христов, Иван Христов, Стефан Генков. От 1990 до 1993 г. под ръководството на президента Милко Вачев мъжкият отбор на клуба възстанови участието си в Б РБГ мъже, като в отбора играха състезателите Койо Коев, Димитър Титов-Джинги, Пламен Кукенски, Пламен Ночев, Пламен Лалев, Иво Райковски, Ради Ибов, Даниел Минков и др. под ръководството на треньорите Нето Бренишки и Стефан Генков. След този период до 2009 г. клубът развива ДЮШ с участието на деятелите Марин Вачевски, Владимир Младенов, Цветослав Петров, Милко Вачев, Иван Макариев и др. Треньори в клуба са Димитър Титов-Джинги, Минко Лалев-Финта, Георги Шейтанов, по-късно Даниел Минков, Иво Райковски, Пламен и Надежда Ночеви, Петър Лалев. Школата създава състезатели като Иво Райковски, Цветослав Острев, Пламен Ночев, Петър Лалев, като част от тях се завръщат като треньори. От сезон 2009/2010 мъжкият отбор отново участва А група мъже.

Мотописта

В близост до Троян се намира писта за мотокрос с дължина 1550 м. На нея се провеждат кръг от световния шампионат в клас МХ3 и европейския шампионат по мотокрос ЕМХ2 и източноевропейския шампионат по мотокрос в класове 65сс, 85сс, МХ1, МХ2, МХ3 и АТV. В пистата са инвестирани близо 100 000 хил. лева. Официалното откриване на пистата се състоява на 14 юни 2009 г. Пистата е оградена с двойни прегради, има лента за линейки, нов питлейн с 40 бокса и отговаря на последните световни изисквания.

Други

Друг практикуван спорт е футболът. Троян се гордее с историята на ФК „Чавдар“, участвал 17 сезона в „Б група“. Има формации мъже, юноши старша възраст, юноши и деца. Домакинските мачове се играят на стадион „Чавдар“ (10 хил. души), който през 2011 г. е реконструиран.

До стадион „Чавдар“ се намират тенис кортове. На него се провежда турнирът Troyan Open. Тенис кортовете разполагат с осветление и са с твърда червена настилка. Всеки от кортовете разполага с 100 седящи места. На тях всекидневно се провеждат тренировки и уроци.

Джудото е друг от най-практикуваните спортове в Троян. Отборът постоянно печели медали и носи слава на града. Троян е домакин на Републикански шампионат 2011, както и на редица други състезания. Отборът използва зала „Чавдар“ до едноименния стадион.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  2. а б в Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  3. СОУ „Васил Левски“
  4. СОУ „Св. Климент Охридски“
  5. Плевенска филхармония свири за 180-годишнината на храм „Св. Параскева“ в Троян. // Плевенска филхармония, 2015-10-13. Посетен на 2015-12-31.
  6. а б в Ив. Пейковски, М. Добрев, 60 години „Амбарица“. Троян, юни 1972 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]