Методи Балалчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Методи Балалчев
български резбар
Роден
Починал

Методи Трайков Балалчев е един от най-известните български дърворезбари на XX век.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Методи Балалчев е роден на 18 май 1896 година в ресенското село Сопотско, което тогава е в Османската империя.[3] Емигрира в свободна България.[2] Основател е на Дружеството на художниците приложници в 1930 година. В 1938 година става председател на Дружеството на художниците иконописци и резбари.[4]

Умира в София на 16 май 1978 година.[3][2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Балалчев е автор на резбования иконостас на църквата „Свети Архангел Михаил“ в софийския квартал Симеоново.[5] Резбова иконостаса в троянската църква „Света Параскева“ в стила на тревненската школа с множество растителни и животински мотиви.[6] Дело на Балалчев е иконостасът в църквата „Свети Архангел Михаил“ в плевенското село Крушовица.[7][8]

В 1924 – 1929 година участва в реконструкцията на изгорелия Народен театър „Иван Вазов“ в София, като въвежда на фасадата нови декоративни елементи в сецесионов дух – бюкрани, гирлянди, розетки.[9] В 1937 година прави иконостаса в църквата „Успение Богородично“ в Арчар.[10]

В 1938 година изработва иконостаса за „Света Петка“ във Варна.[11][12] В 1939 година му е възложено да изработи иконостаса и вратите с колонадите на академичния параклис „Свети Климент Охридски“ при Богословския факултет на Софийския университет.[13] В 1937 година изработва иконостаса, а в 1940 година владишкия трон, катедрата и двата аналоя на църквата „Свети Николай“ във Варна.[1][14] В 1939 – 1940 година изработва иконостаса и архиерейския трон, два певника с по два трона и два малки подвижни иконостаса за русенската църква „Вси Светии“.[15][16][17] Иконостасът от „Вси Светии“ е пренесен след разрушаването на църквата в храма „Света Троица“ в село Вранино, Добруджа.[18]

В 30-те години заедно с Тодор Христов и Петър Кушлев прави стенните касети за Военния мавзолей-костница в София,[19] а по-късно в 1943 година участва в оформлението на църквата му „Свети Георги“.[20]

В 1941 година прави клиросите и троновете за софийската църква „Свети Георги“.[21] В 1948 година изработва от бряст иконостаса, владишкия трон, малките тронове и иконостаси на видинската църква „Успение Богородично“.[22]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Параскева Николаев. // Община Варна. Посетен на 2 април 2018.
  2. а б в Парцел 58. // София помни. Посетен на 1 април 2018.
  3. а б Паскалева, Костадинка (редактор). Формиране на новото българско изкуство: проблеми и тенденции. София, Национална художествена галерия, 1990. с. 89.
  4. История. // Дружество на българските художници. Посетен на 1 април 2018.
  5. Софийска Мала Света гора. // Храм „Свети Седмочисленици“. Посетен на 2 април 2018.
  6. Църква „Св. Параскева – Петка“ – гр. Троян. // Официален туристически портал на община Троян. Посетен на 2 април 2018.
  7. Народна култура на балканджиите. Том 6. Габрово, Етнографски музей на открито „Етър“, 2006. с. 95.
  8. Според други сведения иконостасът на църквата в Крушовица е дело на резбарите от осойския род Филипови: Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.
  9. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2. София, Издателство на БАН, 1987. с. 188.
  10. Коева, Маргарита (редактор). Православни храмове по българските земи (ХV – средата на ХХ в.). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2002. с. 509.
  11. Трънкова, Лиляна. „Света Петка Българска“ – най-красивият варненски храм. // Черно море, 11 април 2014. Посетен на 2 април 2018.
  12. Църква „Света Петка Българска“ – Варна. // Опознай.bg. Посетен на 2 април 2018.
  13. История на параклиса. // Академичен параклис „Свети Климент Охридски“. Посетен на 10 април 2018.
  14. „Сградите на Варна“: Майстор Костанди вдига църквата „Св. Никола“ през 1865 г.. // Petel.bg, 11 септември 2011. Посетен на 1 април 2018.
  15. Столична фирма реставрира безплатно иконостаса на църквата „Всех Святих“. // Община Русе, 14 януари 2014. Посетен на 2 април 2018.
  16. Златгкова, Силвия. Изграждането на църквата „Всех Святих“ в Русе трябва да завърши до април. // Градът, 23 септември 2008. Посетен на 2 април 2018.
  17. Историята на храма „Всех Святих“ и плановете за изграждането му сега. // Ruseinfo.net. Посетен на 2 април 2018.
  18. Друмев, Димитър. Резбарско изкуство. София, Издателство на БАН, 1989. с. 121.
  19. Националният военноисторически музей се включва в инициативата „Европейски дни на наследството“. // Национален военноисторически музей, 17 септември 2015. Посетен на 2 април 2018.
  20. Отварят за посетители Военния мавзолей-костница с църквата „Св. Георги“. // Дарик, 17 септември 2015 г. Посетен на 2 април 2018 г.
  21. Коева, Маргарита (редактор). Православни храмове по българските земи (ХV – средата на ХХ в.). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2002. с. 431.
  22. „Успение Богородично“. // Национален регистър на храмовете в България. Посетен на 2 април 2018 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония