Свети Климент Охридски (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Свети Климент Охридски“
Местоположение в София
Вид на храмаправославна църква
СтранаFlag of Bulgaria.svg България
Населено мястоСофия
ВероизповеданиеБългарска православна църква - Българска патриаршия
ЕпархияСофийска
Изграждане1939 година
Състояниедействащ храм

„Свети Климент Охридски“ е българска православна църква, параклис на Богословския факултет на Софийския университет, разположен в центъра на столицата София.[1][2]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Храмът е разположен в Богословския факултет на площад „Света Неделя“ № 19.

История[редактиране | редактиране на кода]

През пролетта на 1939 година Светият синод на Българската православна църква решава да се построи параклис в зданието на Богословския факултет, за нуждите на студентите.

Изработката на иконостаса и на вратите с колонадите е дело на скулптора и резбар от Преспа Методи Балалчев.[1] Иконите пък са възложени на иконописеца Николай Богданов-Белски - големи олтарни икони на Спасителя, Света Богородица, Свети Йоан Предтеча и Свети Климент Охридски; иконата „Тайната вечеря“ над царските двери, както и образа на разпятието над иконата и отделно стоящо разпятие с ликовете на Света Богородица и Свети апостол Йоан Богослов. Новият параклис е посветен на патрона на Софийския университет Свети Климент Охридски.[1]

На 16 декември 1939 година митрополит Стефан Софийски полага на престола на параклиса осветен антиминс, осветява иконите и църковната утвар и отслужва вечерня. Присъстват всички митрополити на Българската екзархия, начело с наместник-председателя на Синода митрополит Неофит Видински и всички преподаватели и студенти от факултета. На 17 декември 1939 година митрополит Борис Неврокопски отслужва първата света литургия.[1]

В 1978 година руският иконописец Николай Ростовцев изписва стенописите на храма. В 2006 година художникът Иво Ковачев–Мистрала изписва коридора с новозаветни сюжети, пресъздаващи евангелски събития и теми от Светото Предание. На тавана са изписани четири медальона на син фон със златни звезди - Христос Вседържител, Света Богородица Ширшая небес, Бог Саваот и Свети Йоан Кръстител, като при изобразяването им има възрожденски мотиви. На двете стени са изписани по две сцени от големите църковни празници - на едната Рождество Христово и Възкресение със Слизането на Христос в ада и освобождаването на душите, а на другата – Благовещение и Успение Богородично.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д История. // Академичният параклис „Свети Климент Охридски“. Посетен на 21 ноември 2021 г.
  2. Св. Георги. // Национален публичен регистър на храмовете в Република България. Посетен на 28 август 2019 г.