Горнобански манастир
| Горнобански манастир „Св.св.Кирил и Методий“ | |
|---|---|
 Църковният храм | |
  Местоположение в България | |
| Вид | Православен манастир |
| Местоположение |
 кв.Горна Баня, България |
| Изграждане | 13 век |
| Съвременен статут | Паметник на културата |
| Съвременно състояние | Действащ |
|
Горнобански манастир „Св.св.Кирил и Методий“ в Общомедия | |
Люлинският манастир „Св. св. Кирил и Методий“ (наричан и Горнобански) е действащ манастир на Българската православна църква[1].
Съдържание
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Намира се в самата Люлин планина. на около 6 км от центъра на вилния квартал Горна Баня на Столицата на равно място сред смесена борова и широколистна гора. Манастирът е достъпен по нормален автомобилен път.[2]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Манастирът е средновековен основан в ХІІІ век, разсипван е нееднократно от турците и за последно от комунистическия режим и пак изграждан от местните хора. Строителството преди Освобождението от османска власт възстановява средновековния храм по оцелелите стари основни зидове и не променя нищо от неговата архитектура и начин на градеж. Храмът е еднокорабен, едноапсиден с две петостенни конхи и размери около 16 на 11 м, над и около олтара и отвън в люнетите над прозорците и вратите има наивистични възрожденски стенописи, в храма има и икона на Свети Крал. Обявен е за паметник на културата от местно значение. Днес се състои от храма „Св. Св. Кирил и Методий“ и помощна сграда, двуетажната сграда с кьокове и чардаци с монашеските келии е унищожена от пожар в 1972 г. заедно с дървения покрив и купола на храма, но за разлика от покрива останалото не е възстановено. Намеренията средновековния Люлински манастир „Св. Св. Кирил и Методий“ да бъде възстановен както подобава в пълната му цялост се отлагат засега заради недостиг на средства.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
Построяване и разорения[редактиране | редактиране на кода]
Манастирът „Св. Св. Кирил и Методий“ е част от общността на манастирите в Софийската Света гора. Основан е около средата на ХІІІ век по времето на Асеневци, възникването му се свързва [4][3] с близката българска крепост пазеща Бучинския проход към София и с исторически известнната широка строителна активност и иждивението на градителите на църкви и манастири мощните севастократор Александър, братът на Цар Иван Асен II, посторил в 1241 църквата Света Петка Стара в отстоящия само на няколко километра управляван от него Средец и сина му севастократор Калоян построил манастира Св. Пантелеймон с Боянската църква и на църквата Св. Николай в София около 1260 г., били втори след Царя в ранговете на могъщото Българско царство. След падането на Софийско под османска власт в 1388 г. Манастирът „Св. Св. Кирил и Методий“ е многократно разрушаван от османците и пак въстановяван от христолюбивите българи, предпоследно е разсипан в ХVІІІ век и отново възстановен. По времето когато Осман Пазвантоглу вилнее из Западна България тук в Люлин планина са пренесени от софийската черква Cв. Неделя и са скрити в периода 1797-1804 г. мощите на свети крал Стефан след което са врънати обратно. Това поражда поверието, че този сръбско-българският крал, владял и старите български земи до Драч и реките Осъм, Девол и планината Томор в днешна Албания, помагал на българите в западните им земи срещу домогванията на визйтнтийците, потомък на Самуиловата династия и съпруг на Анна Българска, баща на Анна Неда, българска царица и майка на цар Михайл Шишман, е свързан с манастира като негов дарител или строител, но исторически данни които да го потвърдят не са открити. След връщането на мощите манастирът пак е разсипан от турците около руско-турските войни в първата половина на ХІХ век.[5]
Предпоследно възстановяване[редактиране | редактиране на кода]
Жители на с. Горна Баня в 1863 г. най-накрая успяват да издействат разрешение от турската власт за възстановяване на манастирския храм „Св.Св. Кирил и Методий“. Най-голям радетел на това богоугодно и национално дело е горнобанчанина дедо Цене (името му е вдълбано в камък от подновената стена на храма). Патриот и предан човек на Васил Левски, той започва без да пита никого възстановяването му, но турците научават, арестуват го закарват на съд в Русчук, понеже нямал разрешение за строителството на нова християнска черква. Като държал твърдо на истината, че не строи нова а поправя стара църква и най-вече с големи рушвети на корумпираните турски чиновници дедо Цене се оттървава само с два месеца и половина в зандана. След това той събрал цяло стадо от 600 овце и овни и сам ги закарал в Цариград, подарил цялото стадо рушвет на великия везир и издействал разрешение за съграждането, не само на храма, но и на манастира „Св. Св. Кирил и Методий“. Храма на обителта е възстановен напълно в края на 1875 г. В 1876 г. църквата е осветена от софийския митрополит Милети и започва строителството и на просторна двуетажна сграда с чардаци за монасите. През Освободителната Руско-турската война 1877-1878 г. дядо Цене е мобилизиран да служи в турския обоз който прекарва храна и муниции на османските войски, той обаче бързо избягал при освободителите и след няколко месеца облечен с руска униформа влязъл в София на 4 януари 1878 г. заедно с войските на освободителите водени от генерал Гурко.[4]
Последно разоряване и възстановяване[редактиране | редактиране на кода]
След счупването на оковите на владичеството Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий" в свободна България бързо се замогва и дори се сдобива със значителни имоти. Но след комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. те за няколко години са му отнети от тяхната власт, а в началото на 50-те години на XX век, направо е затворен и самия манастир и в него са настанени трудови войски, което слага край на духовния живот. Имотите са окончателно разграбени, стопанството е разрушено, а монасите – прогонени. Впоследствие в края на 60-те тодини Светата обител частично е възстановена, но през 1972 г., пожар унищожава 100 годишните манастирски сгради и дървения покрив с купола на черквата. Скоро след това е възстановен само храмът на „Св. Св. Кирил и Методий“, но без съществувалия дотогава купол. Сега храма, една помощна постройка и аязмото-чешма са единствените сграда останали от стария манастирски комплекс.[6]
Духовно служение[редактиране | редактиране на кода]
Манастирът „Св. Св. Кирил и Методий“ е в Софийската духовна околия на Софийската епархия. Той е действащ, но няма келии и е без монаси. Храмът, „Св. Св. Кирил и Методий“ отваря врати всяка събота и неделя. Между дърветата са изградени маси и пейки за поклонниците, а наблизо има аязмо-чешма с течаща планинска вода. Храмов празник е 11 май – патронния ден на Манастира в който Светата Българската Православна Църква почита Равноапостолните Солунски братя просветители Св. Св. Кирил и Методий и успението Кирилово, на 30 октомври се чества и празника на Свети Крал.[7]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Горнобански Манастир „Св.Св.Кирил и Методий“, Гайд България
- ↑ Горнобански манастир „Св.св.Кирил и Методий“ край София, Насам натам
- ↑ а б Софийска Света гора – Горнобански манастир
- ↑ а б Горнобански (Люлински) манастир „Св.Св. Кирил и Методий“, Странник БГ маршрути
- ↑ Манастири в Люлин планина, Планините – исторически забележителности
- ↑ Горнобански манастир – bulgariamonasteries.com
- ↑ Горнобански манастир „Св. Св. Кирил и Методий“, Свети места
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Софийската Света гора – Люлински манастир
- Софийска Света гора – Горнобански манастир
- Горнобански манастир „Св. Св. Кирил и Методий“, Свети места
- Манастири в Люлин планина, Планините – исторически забележителности
- Горнобански манастир – bulgariamonasteries.com
- Горнобански (Люлински) манастир „Св.Св. Кирил и Методий“, Странник БГ маршрути
- Горнобански манастир „Св.св.Кирил и Методий“ край София, Насам натам
- Горнобански Манастир „Св.Св.Кирил и Методий“, Гайд България
| ||||||||
