Света Петка Стара (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Света Петка Стара)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.

„Света Петка Стара“
Sveta Petka stara .jpg
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място София
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Софийска
Време на изграждане 1241 г.
Съвременен статут действащ храм, паметник на културата
„Света Петка Стара“ в Общомедия

„Света Петка Стара“ е старинна православна църква в центъра на град София, България.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Разположена е на ул. „Цар Калоян“ 9, в комплекса на Софийска Света Митрополия, който е и резиденция на Българския Патриарх.

Почитани светци[редактиране | редактиране на кода]

Църквата почита преподобната Петка на 14 октомври, това е и храмовият празник. В храма се пазят мощи на светицата.[1][2][3][4] В храма се почита и светецът новомъченик Терапонтий Софийски. В църквата се пази дръвникът, на който е съсечен. Чества се на 27 май.[5] В храма има и патнофка на Спиридон Чудотворец, осветена от неговите свети мощи на о. Корфу.[6]

Към църквата работи Младежки православен център.[7]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е от XIII век. Строена е вероятно като дворцова църква от тогавашния управител на София севастократор Александър (брат на цар Иван Асен II) в 1241 година, както гласи надписът в църквата. Това означава, че през 1241 година храмът е или цялостно обновен, или е ново съграден върху стари основи, в чест пренасянето на мощите на преподобна Параскева в България, в столицата Търновград. Според някои източници е възможно църквата да е била дворцова още преди това. Един от входовете на „Света Петка Стара“ излиза на съвременната улица „Цар Калоян“, която е запазила посоката на античната улица, минавала на това място. Тук са разкрити останки от късноантичния дворцов комплекс на император Константин Велики, построен от него по времето, когато е живял в София (днес под основите на сградите на хотел „Рила“). За този дворцов комплекс се предполага, че е служил и като градска резиденция на севастократор Александър (около 1240 г.) и на севастократор Калоян.[8] На двадесетина метра от „Свети Петка Стара“ на същата улица се намира и храмът „Свети Николай Чудотворец“, изграден от севастократор Калоян, като семейна църква в градския му дом.

След падането на София под османско владичество в 1385 г., църквата „Света Петка Стара“ е разрушена. Не е известно кога е възстановена, но в 1578 година като действаща я описва известният пътешественик Стефан Герлах в дневника си при преминаването си през българските земи. През 1930 г. „Света Петка Стара“ е вградена в новата сграда на Софийската митрополия, като е запазен старинният обем на вътрешното ѝ пространство.

Обявена е за архитектурен паметник на културата.

В свой труд-изследване известният български професор и археолог Димитър Овчаров и Петър Вълев твърдят, че революционерът Васил Левски е погребан в храма, опровергавайки с научни доказателства тезите на непрофесионалистите, че това е станало в съседните църкви „Света Петка Самарджийска“ или „Свети Николай“.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Храмът днес е на две нива, наосът е на около 2 м под сегашното ниво на терена, многократно пристрояван и преправян през вековете. Средновековния храм е еднокорабна, едноапсидна, полу-цилиндрично засводена църква. Има един свети престол. Автентичната средновековна еднопространствена планова структура е допълнена през Възраждането с притвор и с фоайе при вграждането ѝ в новата сграда на митрополията, построена от 1928 до 1930 г. Към 1934 г. са построени доходното здание на ъгъла на площад „Света Неделя“ и улица „Съборна“, откъдето днес е вторият вход на църквата и обособената в югоизточния ъгъл на двора самостоятелна четириетажна Библиотека на Софийската митрополия, унищожена заедно с всичките ѝ книги от англо-американската бомбардировка на 10 януари 1944 г. Градежът на храма е от камък, тухла и хоросан. Разкрити са стенописи от XVI век. Иконостасът е от началото на XX век с ажурна дърворезба, дело на дебърски майстори от рода Филипови.[9] Иконите са от края на 19 и началото на 20 век.[10][11]

Литература и източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. В софийския храм „Света Петка – стара“ ще бъде отслужена Божествена света Литургия
  2. Света Петка е сред небесните покровители на българите
  3. Св. преподобна Петка (Параскева) Българска (Търновска, Епиватска)
  4. Света литургия отслужват пред мощите на Света Петка
  5. Празник на св.Терапонтий в столичния митрополитски старинен храм „Св. Петка“.
  6. Софиянци почетоха св. Спиридон Чудотворец в храм „Св. Петка“-стара
  7. Младежкият православен център към столичния храм "Света Петка – стара” откри новата учебна година, Агенция Фокус
  8. – За хипотезата тук да се е намирала резиденцията на севастократор Калоян
  9. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 249.
  10. Църква „Св.Петка – стара“, ЦБ БАН
  11. Храм Св. Петка стара, Национален публичен регистър на храмовете в Република България

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония