Света Петка Стара (София)

„Света Петка Стара“
	Координати: 42°41′46.86″ с. ш. 23°19′21.2″ и. д. / 42.696352° с. ш. 23.322557° и. д. Местоположение в София
Вид на храма	православна църква
Страна	България
Населено място	София
Вероизповедание	Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия	Софийска
Изграждане	1241 г.
Статут	действащ храм, паметник на културата
	„Света Петка Стара“ в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.

„Света Петка Стара“ е старинна православна църква в центъра на българската столица София.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Разположена е на ул. „Цар Калоян“ 9, в комплекса на Софийска Света Митрополия, който е и резиденция на Българския Патриарх.

Почитани светци[редактиране | редактиране на кода]

Църквата почита преподобната Петка на 14 октомври, това е и храмовият празник. В храма се пазят мощи на светицата.^[1]^[2]^[3]^[4] В храма се почита и светецът новомъченик Терапонтий Софийски. В църквата се пази дръвникът, на който е съсечен. Чества се на 27 май.^[5] В храма има и патнофка на свети Спиридон Чудотворец, осветена от неговите свети мощи на о. Корфу.^[6]

Към църквата работи Младежки православен център.^[7]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е от XIII век. Строена е вероятно като дворцова църква от тогавашния управител на София севастократор Александър (брат на цар Иван Асен II) в 1241 година, както гласи надписът в църквата. Това означава, че през 1241 година храмът е или цялостно обновен, или е ново съграден върху стари основи, в чест пренасянето на мощите на преподобна Параскева в България, в столицата Търновград. Според някои източници е възможно църквата да е била дворцова още преди това. Един от входовете на „Света Петка Стара“ излиза на съвременната улица „Цар Калоян“, която е запазила посоката на античната улица, минавала на това място. Тук са разкрити останки от късноантичния дворцов комплекс на император Константин Велики, построен от него по времето, когато е живял в София (днес под основите на сградите на хотел „Рила“). За този дворцов комплекс се предполага, че е служил и като градска резиденция на севастократор Александър (около 1240 г.) и на севастократор Калоян.^[8] На двадесетина метра от „Свети Петка Стара“ на същата улица се намира и храмът „Свети Николай Чудотворец“, изграден от севастократор Калоян, като семейна църква в градския му дом.

След падането на София под османско владичество в 1385 г., църквата „Света Петка Стара“ е разрушена. Не е известно кога е възстановена, но в 1578 година като действаща я описва известният пътешественик Стефан Герлах в дневника си при преминаването си през българските земи. През 1930 г. „Света Петка Стара“ е вградена в новата сграда на Софийската митрополия, като е запазен старинният обем на вътрешното ѝ пространство.

Обявена е за архитектурен паметник на културата.

В свой труд-изследване известният български професор и археолог Димитър Овчаров и Петър Вълев твърдят, че революционерът Васил Левски е погребан в храма, опровергавайки с научни доказателства тезите на непрофесионалистите, че това е станало в съседните църкви „Света Петка Самарджийска“ или „Свети Николай“.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Храмът днес е на две нива, наосът е на около 2 м под сегашното ниво на терена, многократно пристрояван и преправян през вековете. Средновековния храм е еднокорабна, едноапсидна, полу-цилиндрично засводена църква. Има един свети престол. Автентичната средновековна еднопространствена планова структура е допълнена през Възраждането с притвор и с фоайе при вграждането ѝ в новата сграда на митрополията, построена от 1928 до 1930 г. Към 1934 г. са построени доходното здание на ъгъла на площад „Света Неделя“ и улица „Съборна“, откъдето днес е вторият вход на църквата и обособената в югоизточния ъгъл на двора самостоятелна четириетажна Библиотека на Софийската митрополия, унищожена заедно с всичките ѝ книги от англо-американската бомбардировка на 10 януари 1944 г. Градежът на храма е от камък, тухла и хоросан. Разкрити са стенописи от XVI век. Иконостасът е от началото на XX век с ажурна дърворезба, дело на дебърски майстори от рода Филипови.^[9] Иконите са от края на 19 и началото на 20 век.^[10]^[11]

Запазената средновековна стена на храма от 1241 г. с оцелял фрагмент от старата стенопис
Стенописи от 1500 – 1600 г.
Входът на църквата откъм двора на Софийската митрополия
Средновековната част с по-нов дърворезбен иконостас
Света Петка Стара на преден план, на втори план камбанарията и църквата „Св.Николай Чудотворец“, снимка от края на 19 век
Старият възрожденски притвор на храма със запазен автентичен дървен таван
Храмът, гледан от камбанарията на Св. Крал, края на 19 – началото на 20 век
Входното фоайе от 1934 г. към възрожденския притвор на храма
Входът на църквата откъм двора, предвид изгледа на Св. Неделя снимката е от 1897 – 1901, но не по-късно от 1925 г.
Дверите на храма
Входът на църквата откъм двора на Софийската митрополия, предвид изгледа на незавършения купол на Св. Неделя снимката е от 1929 г.
Входът на църквата откъм ул. „Съборна“
Камбани
Сводовете на прохода към храма от улица Калоян