Света Петка Самарджийска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.

Църква "Света Петка Самарджийска"
Sofia-st-petka-church-imagesfrombulgaria.jpg
Sofia Center.png
42.6978° с. ш. 23.3221° и. д.
Църква "Света Петка Самарджийска"
Местоположение в България София Център
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място София
Вероизповедание Православие - БПЦ
Епархия Софийска епархия
Време на изграждане ХІ век
Съвременен статут действащ храм, паметник на културата
Църква "Света Петка Самарджийска" в Общомедия

„Света Петка Самарджийска“ е православна църква в София.

История и архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата "Света Петка Самарджийска" се намира в центъра на София, в близост до катедралата „Света Неделя“.

Върху криптата, която е много стара римска гробница (крипта) от IV в., което означава, че е имало предишна обредна сграда, в ХІ век е издигнат настоящият храм. Най-старите запазени стенописи са от ХІVв. над него е слой от ХV и ХVІ в. зографисван от св. Пимен Зографски. Църквата е наречена на света Петка Иконийска, която е покровителка на самарджиите (майстори на седла и самари), чийто квартал се е намирал в района през Средновековието и са се черкували и поддържали храма.

Църквата представлява малка еднокорабна постройка, частично вкопана в земята. Под нея лежи древно култово място, където са открити стари римски гробници. Стените на църквата са дебели 1 м, изградени от тухли и камъни. Иконостасът в църквата е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[1] Църквата е реставрирана и експонирана през 70-те години на 20 век по проект на арх. Н. Мушанов и арх. Зл. Кирова. Стенописите са реставрирани от художник - реставратора Л. Делчев.

Съществува хипотеза, поддържана и от писателя Николай Хайтов, че в „Св. Петка Самарджийска“ е погребан Васил Левски. Основанията за тези твърдения са спорни интепретации на резултатите от проведените археологически разкопки през 1956 година и някои сведения в печата от 1937 година, препредаващи разказите на потомци на извършилите препогребването. През 80-те години на 20 век се развива остра полемика по въпроса, но до окончателно решение не се стига, поради противоположното становище на Археологическия институт и на станалите разисквания в Българската академия на науките не се приема единодушно становище. През 90-те години на храма е поставена мраморна плоча с текст че тук "според народната памет е погребан В. Левски", която по-късно изчезва. На 18.02.2012 г.[2] с решение на Столичния общински съвет взето по предложение на Ангел Джамбазки, Вили Лилков и др. източно от абсидата пред църквата e тържествено осветена и открита плоча с надпис: „В олтара на тази църква според народната памет и редица научни данни родолюбиви българи са погребали през 1873 г. Апостола на свободата Васил Левски Йеродякон Игнатий". Добавката "редица научни данни" е в разрез с решението на Столичния общински съвет.[3]

Литература и източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 249.
  2. Осветиха паметна плоча до предполагаемия гроб на Левски
  3. Решение № 314/26.05.2011 на Столичния Общински Съвет

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]