Свети Николай (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

„Свети Николай“
St Nikolay Mirlikiyski1.jpg
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.6958° с. ш. 23.3228° и. д.
„Свети Николай“
Местоположение в България
Вид на храма православна църква
Страна България България
Населено място София
Вероизповедание православие (БПЦ)
Епархия Софийска епархия
Време на изграждане ХІІІ век
Съвременен статут действащ храм
Сайт http://svetinikolay-sofia.info
„Свети Николай“ в Общомедия
Надписът и стенописът над входа
Средновековните стени на храма, видими зад завесата в нишата на северната страна на наоса
Храмът в края на ХІХ век след възрожденското му пристрояване с поствъзрожденската му камбанария, пред него са покривите на църквата, на преден план вдясно е църквата „Св. Петка Стара“

„Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ е старинна православна църква, разположена в центъра на българската столица София, на ул. “Цар Калоян” № 8.

Минало[редактиране | редактиране на кода]

Митрополитският храм „Св. Николай Чудотворец” е сред най-старите храмове в София.

Построен е като малка семейна църква в двореца, намирал се на днешната ул. „Калоян“, зад хотел „Рила“. Смята се, че този дворец е бил в оцелелите части на дворцовия комплекс, построен от император Константин Велики, покръстителя на Римската империя, когато е отсядал в София.

Най-старите стени под църквата са от Константиново време (IV век). След като цар Крум превзема града в 809 г., оцелелите части на имперския дворец стават резиденция на българския управител на обширния и важен за царството Средечки комитат. От 971 г. Средец при цар Самуил (също дълго живял в София) е седалище на българския патриарх Дамян, като патриаршията последователно се мести във Воден, Преспа и Охрид.

След освобождението на София от византийско иго от Цар Асен I в 1193 г. дворецът е поправен от българския областен управител, а по-късно е построен и семейният дворцов параклис „Св. Николай“ на севастократор Калоян, царев братовчед. Калоян и съпругта му красивата севастократорица Десислава са изписани заедно с цар Константин Тих и царица Ирина Ласкарина Асенина в Боянската църква, също като тази посветена на св. Николай. Севастократор Александър ок. 1240 г. е изградил дворцовата си църква "Св. Петка Стара", вградена днес в сградата на Софийската митрополия през днешната Калоянова улица срещу храма.

През вековете на османското владичество храмът е наричан „Св. Николай Големи” (което е напълно разбираемо, ако се сравнява със станалата уземна тогава „Св. Петка Стара“ срещу него и за да се различава от „Св. Никола Мали“ – скромен възрожденски храм с подобна камбанария, разрушен при преустройство на София в края на ХІХ век. Сведение за средновековния храм в София дава Стефан Герлах, който в ХVI в. минава през града. През Възраждането и веднага след Освобождението от османска власт малката средновековна църква е обновявяна от българите, пристроена е до трикорабна и ѝ е направена камбанария.

През 1939 г. именно този храм приютява изгонените духовници от руската църква „Св. Николай” на бул. „Цар Освободител” в София, след като са обявявани от съветското посолство за белогвардейци. Сред тях е чудотворецът архиепископ Серафим, чийто гроб днес вече се намира в криптата на същата руска църква, от която някога е бил прокуден, и който е най-свято тачен от руснаците в България и други миряни.

На 30 март 1944 г. от англо-американските бомбардировките над София старинният храм е тежко разрушен. Оцелява невредима в пепелището храмовата чудотворна икона на свети Николай, а също олтарът, в който е сложена с промискидията и дакониона му и в цялата си височина част от стените при него и по-нанатък, но покривът и много от останалото са унищожени от взрива и пожара от бомбите. Храмът, без изчезналата още преди войната поствъзрожденска камбанария, по-малък и по-нисък след възрожденските пристроявания, практически е преизграден, като средновековният параклис по оцелелите му стени се изографисва и натъкмява в средата на 1950-те години с настояване на патриарх Кирил Български след Възстановяването на Българската патриаршия на 10 май 1953 г. и до началото на 1970-те год.

Съвремие[редактиране | редактиране на кода]

Днес той е запазил старото от векове ниво на пода, затова изглежда вкопан, но настилката е нова. Ако се повдигне завесата на нишата на северната страна на наоса, няма да открием къде са лежали костите на Левски[1], какъвто слух подлудява поток от посетители, а се откриват оставените нарочно видими старинни църковни стени[2].

Всяка година на храмовия празник 6 декември (Никулден) стотици софиянци посещават този малък параклис, за да бъдат благословени от светеца и да се докоснат до неговата чудотворна икона. Тогава множеството на христолюбивия божи народ изпълва цялата Калоянова улица.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]