Свети Николай (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

„Свети Николай“
St Nikolay Mirlikiyski1.jpg
Sofia Center.png
42.6958° с. ш. 23.3228° и. д.
„Свети Николай“
Местоположение в София – център
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място София
Вероизповедание православие (БПЦ)
Епархия Софийска епархия
Време на изграждане ХІІІ век
Съвременен статут действащ храм
Сайт http://svetinikolay-sofia.info
„Свети Николай“ в Общомедия
Надписът и стенописът над входа
Средновековните стени на храма, видими зад завесата в нишата на северната страна на наоса
Храмът в края на ХІХ век след възрожденското му пристрояване с поствъзрожденската му камбанария, пред него са покривите на църквата, на преден план вдясно е църквата „Св. Петка Стара“

„Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ е старинна православна църква, разположена в центъра на българската столица София, на ул. „Цар Калоян“ № 8.

Минало[редактиране | редактиране на кода]

Митрополитският храм „Св. Николай Чудотворец“ е сред най-старите храмове в София.

Построен е като малка семейна църква в двореца, намирал се на днешната ул. „Калоян“, зад хотел „Рила“. Смята се, че този дворец е бил в оцелелите части на дворцовия комплекс, построен от император Константин Велики, покръстителя на Римската империя, когато е отсядал в София.

Най-старите стени под църквата са от Константиново време (IV век). След като цар Крум превзема града в 809 г., оцелелите части на имперския дворец стават резиденция на българския управител на обширния и важен за царството Средечки комитат. От 971 г. Средец при цар Самуил (също дълго живял в София) е седалище на българския патриарх Дамян, като патриаршията последователно се мести във Воден, Преспа и Охрид.

След освобождението на София от византийско иго от Цар Асен I в 1193 г. дворецът е поправен от българския областен управител, а по-късно е построен и семейният дворцов параклис „Св. Николай“ на севастократор Калоян, царев братовчед. Калоян и съпругта му красивата севастократорица Десислава са изписани заедно с цар Константин Тих и царица Ирина Ласкарина Асенина в Боянската църква, също като тази посветена на св. Николай. Севастократор Александър ок. 1240 г. е изградил дворцовата си църква „Св. Петка Стара“, вградена днес в сградата на Софийската митрополия през днешната Калоянова улица срещу храма.

През вековете на османското владичество храмът е наричан „Св. Николай Големи“ (което е напълно разбираемо, ако се сравнява със станалата уземна тогава „Св. Петка Стара“ срещу него и за да се различава от „Св. Никола Мали“ – скромен възрожденски храм с подобна камбанария, разрушен при преустройство на София в края на ХІХ век. Сведение за средновековния храм в София дава Стефан Герлах, който в ХVI в. минава през града. През Възраждането и веднага след Освобождението от османска власт малката средновековна църква е обновявяна от българите, пристроена е до трикорабна и ѝ е направена камбанария.

През 1939 г. именно този храм приютява изгонените за десетилетие духовници от руската църква „Св. Николай“ на бул. „Цар Освободител“ в София. След като България установява дипломатически отношения с СССР руските емигранти принадлежащи към паството на Руската задгранична църква са обявявани от съветското посолство за белогвардейци. След като руската енория се мести в храмовете: св. Петка Самарджийска и в св. Еактерина на Княжевските гробища и начело с предстоятеля на руските енории в страната, общността се дистанцирао т хитлеризма и приема съветско гражданство, след евакуацията се възвръща статута на руския храм-подворие. Днес там се пазят още неразкрити чудотворните мощи на канонизирания съвместно от Московската и Българската патриаршии през 2016 г. софийски чудотворец архиепископ Серафим Соболев, чийто още неразкрити мощи днес се пазят в саркофага му в криптата на същата руска църква. Предстои един ден, освен написването на историята на руската духовна общност, която вече е предмет на проучване от няколко изследователи, да се обсъжда канонизацията и на някои от другите руските духовни лица завършили своя земен път в България (еп. Дамиан Говоров, прот. Всеволод Шпилер, прот. Георги Шавелски, игумениите Серафима Ливень, Мария Дохторова, Касиния Везенкова и др. изиграли изключително важна роля в религиозния живот на страната), особено на предстоятеля протойерей Николай Владимирский и др. починали при рутването на храма при бомбардировките през март 1944 г., затрупан при едно от връщанията си от убежището.

На 30 март 1944 г. от англо-американските бомбардировките над София старинният храм е тежко разрушен. Оцелява невредима в пепелището храмовата чудотворна икона на свети Николай, а също олтарът, в който е сложена с промискидията и дакониона му и в цялата си височина част от стените при него и по-нанатък, но покривът и много от останалото са унищожени от взрива и пожара от бомбите. Храмът, без изчезналата още преди войната поствъзрожденска камбанария, по-малък и по-нисък след възрожденските пристроявания, практически е преизграден, като средновековният параклис по оцелелите му стени се изографисва и натъкмява в средата на 1950-те години с настояване на патриарх Кирил Български след Възстановяването на Българската патриаршия на 10 май 1953 г. и до началото на 1970-те години. Стенописите реставрирани през 2017-2018 г. са напарвени от Карл Йорданов, а Богородичната икона в иконостаса и иконите на балкона са изписани от реставратора на Руската църква след бомбардировките, руският белоемигрантски иконописец и дългогодишен служител на НВИМ – Михаил Малецки през последните години от живота му. Служащия в храма свещеник Николай Нешев споменава в свое интервю, че има податки, че иконостасът на храма е от един от разрушените дворцови параклиси или от парк Врана, а оригиналният иконостас на храма е бил преместен в църквата св. Андрей, където пък е известно, че апостолският ред е изписан от Павлинка Дидова.

Съвремие[редактиране | редактиране на кода]

Днес той е запазил старото от векове ниво на пода, затова изглежда вкопан, но настилката е нова. Ако се повдигне завесата на нишата на северната страна на наоса, няма да открием къде са лежали костите на Левски[1], какъвто слух подлудява поток от посетители, а се откриват оставените нарочно видими старинни църковни стени[2].

Всяка година на храмовия празник 6 декември (Никулден) стотици софиянци посещават този малък параклис, за да бъдат благословени от светеца и да се докоснат до неговата чудотворна икона. Тогава множеството на христолюбивия божи народ изпълва цялата Калоянова улица.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]