Света Петка Стара (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.

Църква „Света Петка Стара“
Sveta Petka stara .jpg
Sofia Center.png
42.6964° с. ш. 23.3226° и. д.
Църква „Света Петка Стара“
Местоположение в България София Център
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място София
Вероизповедание Православие – БПЦ
Епархия Софийска епархия
Време на изграждане 1241 г.
Съвременен статут действащ храм, паметник на културата
Църква „Света Петка Стара“ в Общомедия

„Света Петка Стара“ е старинна православна църква в центъра на София на ул. „Цар Калоян“ 9, в комплекса на Софийска Света Митрополия, който е и резиденция на Българския Патриарх.

Православен храм Света Петка стара[редактиране | редактиране на кода]

Църквата почита преподобната Петка на 14 октомври, това е и храмовият празник. Негово Светейшество Българският Патриарх често взима участие в св. Литургия тук. Тази църква е особено скъпа на софиянци.[1] Тук потокът вярващи не е преставал дори и през най-трудните години на османската власт и комунистическия режим. Посветена е на Света Петка Българска – Св. преподобна Параскева Епиватска (от Одринска Тракия гр. Епиват), наричана от нашия народ св. Петка Българска или св. Петка Търновска е една от най-обичаните и почитани светици в България, и в целия православен свят. В храма се пазят мощи на светицата.[2][3][4][5]

Другият светец който е почитан тук е Св. Терапонт софийски, българин, епископ Средечки, убит мъченически от турците заради християнската вяра. Дръвникът на който е съсечен „мъчениковото дърво“ се пази в храма и при него стават различни чудеса и изцеления. Чества се на 27 май.[6]

Друг тачен светец, с който е свързан храма, е Св. Спиридон Чудотворец, защото наред с частицата от мощите на св. Петка в столичния храм вече има и пантофка на светеца, осветена от неговите свети мощи на о. Корфу.[7]

Чудотворната икона на св. Мина.Всеки вторник пред тази икона се чете акатист на св. Мина. Има свидетелство на хора, които след четенето на акатиста и горещата си молитва към светеца, са намирали откраднатите си вещи (включително лека кола). Известен е и случай на предпазване от пълна слепота.[8]

Чудотворна икона на Св. Богородица. Има няколко свидетелства за бърз отклик на Св. Богородица след горещи молитви, отправяни от миряни. Пред нея хората оставят даровете си в знак на благодарност.[8]

Храмът е известен като църквата с Аязмото, чиято чудотворна света вода и днес тече вътре в храма.

Към столичния храм „Света Петка – стара“ е създаден Младежки православен център. [9]

История на старинния храм[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е от 13 век; строена вероятно като дворцова църква от тогавашния управител на София Севастократор Александър, брата на Цар Иван Асен II, в 1241, както гласи надписът в църквата. Това означава, че през 1241 година храмът тогава е или цялостно обновен, или е ново съграден върху стари основи в чест пренасяне мощите на преподобна Параскева-Петка в България, в столицата на тогавашното Българско царство Търново. Според някои източници е възможно църквата да е била дворцова още преди това. Един от входовете на „Св.Петка Стара“ излиза на съвременната улица „Цар Калоян“, която е запазила посоката на античната улица, минавала на това място. Тук са разкрити останки от късно античния дворцов комплекс на император Константин Велики, построен от него по времето, когато е живял в София (днес под основите на сградите на хотел „Рила“ и бившия „Кореком“). За този дворцов комплекс се предполага, че е служил и като градска резиденция на Севастократор Александър, брата на Цар Иван АсенII, около 1240 г. и на севастократор Калоян. [10]. На 20-тина м от „Св.Петка Стара“ на същата улица се намира и храмът „Св. Николай Чудотворец“, изграден от севастократор Калоян, като семейна църква в градския му дом.

При падането на София под османско владичество, в 1388 г., църквата „Св.Петка Стара“ е разрушена. Не е известно кога е възстановена със средства на местното българско население, но се знае, че в 1578 г. тя отново е действаща. За това споменава известният пътешественик Стефан Герлах в дневника си при преминаването си през българските земи. През 1930 г. „Св.Петка Стара“ е вградена в новата сграда на Софийската митрополия като е запазен старинния обем на вътрешното ѝ пространство.

Обявена е за архитектурен паметник на културата.

В свой труд-изследване известният български професор и археолог Димитър Овчаров и Петър Вълев твърдят, че революционерът Васил Левски е погребан в храма, опровергавайки с научни доказателства тезите на непрофесионалистите, че това е станало в съседните църкви Св. Петка самарджийска или Св. Николай.[11][12]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Храмът днес е на две нива, наосът е на около 2 м. под сегашното ниво на терена, многократно пристрояван и преправян през вековете. Средновековния храм е еднокорабна, едноапсидна, полу-цилиндрично засводена църква. Има един Св.престол. Автентичната средновековна еднопространствена планова структура е допълнена през Възраждането с притвор и с фоайе при вграждането ѝ в новата сграда на Митрополията и резиденция на Българския Патриарх построена от 1928 до1930 г. (Към 1934 г. са построени доходното здание на ъгъла на пл. Света неделя и ул. Съборна, откъдето днес е вторият вход на църквата и обособената в югоизточния ъгъл на двора самостоятелна 4 етажна сграда на унищожената заедно с всички книги в нея от англо-американската бомбардировка на 10.01.1944 г. Библиотека на Столичната Митрополия). Градежът на храма е от камък, тухла и хоросан. Разкрити са стенописи от периода 1500 – 1600 г. (XVI в.) Иконостасът е с ажурна дърворезбена украса, резбован в началото на XX век, дело на дебърски майстори от рода Филипови.[13] Иконите са от края на 19-ти и началото на 20 век .[14][15]

Литература и източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Негово Светейшество Българският патриарх Максим благослови вярващите за Петковден., Българска Патриаршия официален сайт.
  2. В софийския храм „Света Петка – стара“ ще бъде отслужена Божествена света Литургия
  3. Света Петка е сред небесните покровители на българите
  4. Св. преподобна Петка (Параскева) Българска (Търновска, Епиватска)
  5. Света литургия отслужват пред мощите на Света Петка
  6. Празник на св.Терапонтий в столичния митрополитски старинен храм „Св. Петка“.
  7. Софиянци почетоха св. Спиридон Чудотворец в храм „Св. Петка“-стара
  8. а б Светини на храма
  9. Младежкият православен център към столичния храм "Света Петка – стара” откри новата учебна година, Агенция Фокус
  10. http://www.online.bg/kultura/my_html/2333/antichen.htm - За хипотезата тук да се е намирала резиденцията на севастократор Калоян
  11. Нова книга разбулва мистерията къде е погребан Левски.

  12. Нова книга: Левски не е погребан в църквата „Св. Петка Самарджийска“
  13. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 249.
  14. Църква „Св.Петка – стара“, ЦБ БАН
  15. Храм Св. Петка стара, Национален публичен регистър на храмовете в Република България

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]