Елешнишки манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елешнишки манастир
„Успение Богородично“
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Елешница
Вероизповедание Българска православна църква – Българска патриаршия
Епархия Софийска
Архиерейско наместничество Софийско
Тип на сградата XIV век
Съвременно състояние действащ

Елешнишкият манастир „Успение на Пресвета Богородица“ е действащ манастир без монаси в България.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Намиращ се на 4 km северно от село Елешница, област София. Разположен е в Стара планина, в подножието на връх Мургаш. Поради близостта си до река Яковищица често е наричан и Яковски манастир. Манастирът е част от Мала Софийска света гора и е обявен за паметник на културата и архитектурата.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Елешнишкият манастир е подробно изучен и описан за първи път от Димитър Маринов. Все още остава неясно кога възниква манастирът. Предполага се, че е обитаван от монаси отшелници още от IX век. Но създаването му става през XIV или в началото на XV в., при управлението на цар Иван Александър, когато са създадени и много от манастирите около София. Доказателство за това е поставената в настилката на храма мраморна плоча с надпис от 1499 г. Запазени са и фрески с характерната за XV – XVI в. стилизация.[1]

Манастирът е обновен и възстановен през XVI – XVII в. През 1793 г. Елешнишкият манастир е опустошен от кърджалийски нашествия. През 1799 г. е възстановен, а по-късно отново е разграбен и разрушен. Игумен Данаил започва обновяването на манастира през 1820 г., за което свидетелства надписът: „Храм сей обновися в лета 1820“. Църквата е ремонтирана и изографисана от самоковски зографи през 1864 г.[1]

По време на Османския период Елешнишкият манастир е книжовно средище, към което има и килийно училище.[1] Запазени са едно Четероевангелие и един Псалтир, съхраняващи се в Националния църковен историко-археологически музей в София.[2]

В манастира се укрива Васил Левски. След разгрома на Ботевата чета в началото на юни 1876 г. някои от оцелелите четници намират подслон в манастира.[3] През първата половина на XIX в. е извършено цялостно обновление на Елешнишкия манастир. По време на Втората световна война манастирът не функционира. Сменят се на няколко пъти неговите обитатели. Последователно е мъжки и женски. След 1966 г. манастирът запада. От 1989 г. започва реставрирането в стария му вид и стил.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е с типични за късното средновековие размери и стил. Тя е ниска, еднокорабна с широк притвор и с размери 6,8 m на 14,5 m, с преддверие от запад. Сградата се състои от две части, а притворът е допълнително добавен и изписан. Над вратата на западната стена в наоса има ктиторски надпис, свидетелстващ за създаването и изписването на църквата през XVI век. Най-добре е запазена живописта в преддверието. Калиграфските особености и художественият стил на стенописите свидетелстват, че са изографисвани в края на XVI и началото на XVII в. Над южната врата на притвора е представена сцената „Успение Богородично“. В олтара е изрисувана сцената „Благовещение“, а от двете ѝ страни са представени царете Давид и Соломон. В апсидата е изографисана Света Богородица на трон с малкия Иисус.[1] В църквата се намира едно от четирите изображения на Вселенски събор по българските земи, както и ценен стенопис на Тайната вечеря от 1864 г.[2]

Манастирските сгради са двуетажни. На първия са конюшните и помещенията за добитъка, а на втория – монашеските килии. Манастирският компекс разполага с два самостоятелни двора и две жилищни крила.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Динева, Валентина. Софийската Мала Света гора. София, Медиатама, 2007. ISBN 978-954-91805-2-7. с. 147 – 154.
  2. а б Петрова, Марияна. Повече от 100 забележителни манастира в България. София, Издателство „Фют“. ISBN 978-954-625-513-6. с. 113.
  3. Мартинов, Георги. Софийската Мала Света гора: Стари църкви, манастири, параклиси и оброчища в София и околностите. 2011. с. 21.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]