Елешница (Софийска област)
| Елешница | |
|---|---|
 Изглед към селото |
|
  Елешница  Елешница |
|
| Общи данни | |
| Население |
556 души[1] (15 юни 2020 г.) 9,82 души/km² |
| Землище | 33,851 km² |
| Надм. височина | 723±1 m |
| Пощ. код | 2125 |
| Тел. код | 071502 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 34120 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
|
Община – кмет |
Елин Пелин Ивайло Симеонов (ВМРО-БНД) |
| Елешница в Общомедия | |
Вижте пояснителната страница за други значения на Елешница.
Елешница е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Елешница се намира в планински район, в полите на Стара планина, в подножието на връх Мургаш, на 25 км североизточно от София и на 10 км северно от Елин Пелин. През селото минава Елешнишката река, която извира в близост до връх Мургаш. Старият път от София за Ботевград и Автомагистрала „Хемус“ са в непосредствена близост.
История[редактиране | редактиране на кода]
Преди периода на османското владичество селото се е наричало Якущица, а сегашното си име получава по време на самото иго. Североизточно от селото се е намирала крепостта „Преко-път“, която е разрушена при нашествието на османците, като на нейно място е построен параклис. Тя е имала за цел да пази пътят минавал от там.
През 1872 година Васил Левски основава Елешнишки комитет заедно с хора от селото и околните села. Освобождението от османско владичество от настъпващите руски войски става на 16.12.1877 година.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Елешница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]
По-късно след Втората световна война село Елешница е прекръстено Чанкова на името на Йорданка Чанкова в 1950, а след като Георги Чанков изпада в немилост в 1959 година, името е сменено на Йорданкино.[3]
Традиционният топоним Елешница е възстановен през 1991 година.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Починали в Елешница
Йорданка Николова (1911 – 1944), участник в антифашисткото движение
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Православни християни
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В близост до селото се намира Елешнишкият манастир „Свето Успение Богородично“ от 1499 г. със стенописи от 16 и 17 век. В северния край на селото до реката се намира минерален извор „Топлика“. В началото на селото на главния път за Ботевград се намира паметник построен в памет на убитите войници от селото през Балканската и Първата световна война от 1912 г. до 1918 г. с написани на него имена на всички загинали през тези войни.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
- ↑ Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
| ||||||||