Елешница (Софийска област)

Елешница
	; Изглед към селото
	Елешница Координати: 42°44′00″ с. ш. 23°38′00″ и. д. / 42.733333° с. ш. 23.633333° и. д. Елешница
Общи данни
Население	332 души (15 юни 2020 г.); 9,81 души/km²
Землище	33,851 km²
Надм. височина	723±1 m
Пощ. код	2125
Тел. код	071502
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	34120
Администрация
Държава	България
Област	Софийска
Община; – кмет	Елин Пелин; Ивайло Симеонов; (ВМРО-БНД)
	Елешница в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Елешница.

Виадуктът при село Елешница

Изглед към село Елешница

Паметникът на Йорданка Чанкова в село Елешница

Елешница е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Елешница се намира в планински район, в полите на Стара планина, в подножието на връх Мургаш, на 25 км североизточно от София и на 10 км северно от Елин Пелин. През селото минава Елешнишката река, която извира в близост до връх Мургаш. Старият път от София за Ботевград и Автомагистрала „Хемус“ са в непосредствена близост.

История[редактиране | редактиране на кода]

Преди периода на османското владичество селото се е наричало Якущица, а сегашното си име получава по време на самото иго.

Североизточно от селото, на 0.85 km, се е намирала крепостта „Преко-път“, която е разрушена при нашествието на османците, като на нейно място е построен Параклис. Крепостта е имала за цел да пази пътят минавал от там.През 1872 година Васил Левски основава Елешнишки комитет заедно с хора от селото и околните села. Освобождението от османско владичество от настъпващите руски войски става на 16.12.1877 година.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Елешница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[2]
По-късно след Втората световна война село Елешница е прекръстено Чанкова на името на Йорданка Чанкова в 1950, а след като Георги Чанков изпада в немилост в 1959 година, името е сменено на Йорданкино.^[3]
Традиционният топоним Елешница е възстановен през 1991 година.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Елешница

Йорданка Николова (1911 – 1944), участник в антифашисткото движение

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Православни християни

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В близост до селото се намира Елешнишкият манастир „Свето Успение Богородично“ от 1499 г. със стенописи от 16 и 17 век. В северния край на селото до реката се намира минерален извор „Топлика“. В началото на селото на главния път за Ботевград се намира паметник построен в памет на убитите войници от селото през Балканската и Първата световна война от 1912 г. до 1918 г. с написани на него имена на всички загинали през тези войни.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ www.grao.bg.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
↑ Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[wikidata-aecd8b807b919ca389c472cb3419990f609ed936-v3-1] www.grao.bg.

[2] Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.

[3] Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.

[1]

[2]

[3]