Доганово
| Доганово | |
|---|---|
 Кметството на с. Доганово | |
  Доганово  Доганово | |
| Общи данни | |
| Население | 911 души[1] (15 септември 2022 г.) 62,3 души/km² |
| Землище | 14,633 km² |
| Надм. височина | 618 m |
| Пощ. код | 2115 |
| Тел. код | 07158 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 21779 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
| Община – кмет | Елин Пелин Ивайло Симеонов (ВМРО-БНД) |
| Кметство – кмет | Доганово Димитър Спасов (БСП) |
| Доганово в Общомедия | |
Доганово е село в Западна България. То се намира в община Елин Пелин, Софийска област. Местоположението му е в среднопланиниски район. Селото е сгушено в подножието на първите северни склонове на Западното Средногорие.
География
Доганово се намира в хълмисто-планински район. Селото е разположено на 9 km от град Елин Пелин, на 37 km източно от София. Доганово е заобиколено отвсякъде от Ихтиманска Средна гора. От него се виждат високите върхове на Стара планина. Доганово е едно от първите села под склоновете на Средна гора. От най-високата точка на склонът над селото, се разкриват невероятни гледки към цялото Софийското равно поле, южните възвишения на планината и житни поля. От селото започват, ЕКО пътеки, които водят до планината и цялата местност.
То граничи със седем села: на запад с Лесново, на изток с Огняново, на юг с Богданлия, на югоизток с Караполци, на североизток с Гайтанево, на север с Априлово, и на северозапад с Петково. В землището на селото се намират няколко обширни местности, това са: Корията, Къро, Могилката, Мало село, Азмако, Под буцата, Гьоло, Ливадето, Кюшето, Калдаръмо, Брего, Чубамбаро и Равнището. Селото се намира под хълм, наречен „Корията“, първият хълм от Ихтиманска Средна гора. Целият хълм е в територията на Доганово. От него тръгва хълмистият облик на околността. То е едно от най-големите села в община Елин Пелин. Релефът на Доганово е високоравнинен към хълмист. „Корията“ е сравнително висок хълм с височина около 610 m.
Населението му е от българи-шопи-средногорци и селото спада към Шопската етнографска област. Хората спазват местни празници, традиции, обичаи, гозби и ястия. Срещат се различни животни, като лисици, глигани, коне, овце, зайци, кози и още много други. Има много овце в селото и хората си правят домашно сирене, масло, кашкавал и др. Местността е много плодовита. В миналото са се отглеждали големи стада от биволи и крави.
Климатът спада към южнобългарската умерено-континентална област. Доганово е на границата между Софийското равно поле и Ихтиманската Средна гора.
Паркът на селото и паметника на загиналите войни от село Доганово за свободна България
Доганово и започващите склонове на планината
История
Село Доганово за първи път е споменато в турски данъчен регистър през 1420 г. под наименованието Доганджъ-Махмудъ. През 1446 г. в друг турски документ е вписано като Доганджи. Преведена от турски, думата „доган“ означава сокол. Доганджиите в Османската империя са отглеждали и дресирали ловни соколи.
При избухването на Балканската война един човек от Доганово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]
В Доганово има основно училище, детска градина, читалище и Дом за отглеждане на деца и юноши, лишени от родителски грижи.
Училището се нарича „Св. св. Кирил и Методий“. В сборник „Килийните училища в България“ от 1967 г. е упоменато, че в Доганово е съществувало килийно училище 1835 г. То се е помещавало в три стаи, в двора на църквата. През 1934 г. е построена нова сграда за него, но днес в нея е настанено кметството. През 1951 г. е завършена днешната сграда на това учебно заведение. В него учат деца и от съседните села Караполци, Богданлия, Огняново и Голяма Раковица. В тясна близост до училището се намира и Домът за деца и юноши, лишени от родителски грижи, който е построен през 1953 г.
Читалище „Възраждане“ е създадено през 1911 г. От 1933 г. датират и първите театрални представления на сцената на читалищния салон.
Културни и природни забележителности
Има хубав парк, селото е много чисто. В долната част на селото е разположена красивата стара църква „Свети Димитър“. Селото е голямо, с много местности и в подножието на първия хълм от Ихтиманската Средна гора, който се нарича Корията. Корията е покрита с растителност и с дъбова гора, като някои от дъбовете са на повече от 100 години. Всяка година се събират дружини от ловци и откриват ловният сезон, като ходят във високите части на Корията. В селото има и рибарници, при които има и ресторант.
Има и манастир, който е на 2 km от Доганово. На него ходят хората от селото на Петровден, когато е празникът на селото и се прави курбан. Селото е кръстено на сокол, който е пребивавал в „Корията“ и местните са го наричали „Доган“.
При хълма на Доганово има чешма, която местните наричат „Кел чешма“ и според тях водата е лечебна. Покрай него минава и река Лесновска, която се влива в река Искър.
В парка на Доганово има паметник в почит на загиналите за свободата на България.
Бележки
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.
| ||||||||