Голема Раковица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Голема Раковица
Църквата „Свети Николай Мирликийски“ в Голема Раковица
Църквата „Свети Николай Мирликийски“ в Голема Раковица
България
42.6167° с. ш. 23.8° и. д.
Голема Раковица
Софийска област
42.6167° с. ш. 23.8° и. д.
Голема Раковица
Общи данни
Население 418 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 72,065 km²
Надм. височина 693±1 m
Пощ. код 2113
Тел. код 071587
МПС код СО
ЕКАТТЕ 15432
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Елин Пелин
Ивайло Симеонов
(ВМРО-БНД)
Голема Раковица в Общомедия

Голема Раковица е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Голема Раковица се намира в планински район, на 44 км източно от София, на 693 м надморска височина, в подножието на Западното Средногорие и Софийското поле. Разположено е главно около сливането на двете реки Равна и Лопушна, които образуват река Лесновска.

Къщите са разположени около двете реки, но има и много къщи, разположени амфитеатрално по околните височини, което придава на селото много живописен вид. В западния край на Голема Раковица започва горната част на язовир Огняново. Старият път, водещ към селото, е залят от язовира, а новият минава през околните височини, откъдето се разкриват великолепни гледки към високи и причудливи червени канари.

Изглед от с. Голема Раковица

Един черковен списък, отпечатан в Годишника на Народната библиотека в София за 1926-1928 година показва какъв е бил броят на българските къщи по турско време, през 1866 година, в селищата на Софийската кааза. Данните са: Голема Раковица 180 къщи, Байлово 30, Ботунец 46, Долни Богров 50, Бухово 60, Столник 30, Григорево 40, Елешница 60, Горни Богров 80, Челопечене 71, Каменица 50, Макоцево 30, Новоселци (дн. Елин Пелин) 125, Яна 50, Кремиковци 120 и др. Както се вижда, Голема Раковица е била най-голямото селище в този район. Самата София по това време е имала 5000 къщи и е наброявала около 23 000 жители. Тези данни показват тежестта на Голема Раковица като населено място в района, като това съотношение се е запазило до 50-те години на 20 век. Единствено Новоселци в началото на века става по-многоброен, тъй като след Освобождението е определен за околийски център. След Първата световна война Голема Раковица е имала 2200 жители, но след петдесетте години населението ѝ започва да намалява поради отлив на младото население към София и Елин Пелин, за да се стигне при преброяването през 2004 година в началото на 21 век до 393 жители.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата през 2008 година.

Историята на селото е богата със събития и имена. Два пъти е било опожарявано от турците — последния път след Априлското въстание. Поради местонахождението си и големината си не е било подминавано от организаторите на революционното движение в България — няколко пъти е посещавано от самия Васил Левски, от Димитър Общи, Георги Бенковски и други, а раковчанинът Гато Стоянов Шишков е бил сред сподвижниците на Дякона и председател на Раковишкия революционен комитет, създаден през януари 1876 г., преди Априлското въстание. Присъствал е на събранието на IV Панагюрски революционен окръг в местността "Оборище" 14-16 април 1876 г. След Освобождението е бил народен представител във Великото народно събрание в Търново, бил е специално поканен от Комисията по откриването на паметника на Васил Левски в София, станало на 22 октомври 1895 г.

При избухването на Балканската война в 1912 година един жител на Голема Раковица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

На 22 април 1876 година, денят преди Гергьовден, когато всички селяни радостно се приготвяли за тържественото посрещане на „Св. Георги”, в селото се пръснал страшен и упорит слух, който зашеметявал и стар и млад. Този слух бил, че тази вечер, срещу Гергьовден, ще дойдат турци и черкези и щяло да стане поголовно клане на хора в Раковица. Този упорит и зловещ слух се носел от няколко дена, обаче сега добил по-голямо значение, защото някои турци – приятели, им го били подшушнали тайно. Някои черкези нескрито приказвали пред Раковчани, че ще има бунт и клане, но „по-напред ние ще колим, после вие“.

           За организиране отбраната на селото останали 4-5 човека четници – пратени от самия Бенковски, а останалите от четата заминали за Вакарел и Нови хан. Четниците, заедно с раковчаните останали в селото, решили да го укрепят. Наредили бутилки от мляко, кошери, овчарски плетища, ритли от каруци. Над тези укрепления въстаниците забили знаме, което гордо се развявало. Така турската войска не смеела да влезе в селото. Войската после хванала един раковичанин и той признал, че нямало никаква чета в Раковица... Били запалени пет сгради в различни пунктове на селото.

В края на месец март 1876 година в Раковица дошли трима души, облечени в селски носии и отседнали в Шишковия хан. Единият бил Георги Бенковски, другите двама – негови съратници. После през януари Бенковски пак е дохождал и е преобразувал Раковишкия комитет. Сведения за Левски, Бенковски, Димитър Общи и други се знаят, че са оставали в Раковица, лично разказвани от Гато Шишков и дъщеря му Йота – първата учителка в селото. Разказва и раковишкият даскал Георги Малчов, черпещ сведенията си от брат си, който бил кочияша, сменил се с Левски по пътя от Раковица за София.

Намирани са много контракти, договори, съгласителни записки, бонове и прочее, от които личи, че Гато бил в съдружие с видни българи от целия Софийски окръг, и е сключвал с видни турци – паши, бейове, аги за много чифлици, воденици по целата Софийска каза. От много писма личи, че той е бил сподвижник на Левски, че е бил депутат от учредителното събрание, касиер на Софийската земляческа каса, управител на Софийската сиротска каса, общински съветник в София, кмет на Раковица и пр. Имало е и много революционни книжа, комитетски квитанции, списъци, печати, ръкописи от Хаджи Димитър, Левски, Бенковски и други.

Във в. “Дневник“ от 1937 година са намерени сведения от дядо Пешо Панчов от Панчарево: “Помня много добре Васил Левски. Той често дохождаше в нашия дом, и често беше придружаван от игумена на Драгалевския манастир. Гато постоянно ходеше из страната и разнасяше сведенията на комитета, които получаваше по разни пътища. Същият, след залавянето на Левски бе арестуван и измъчван от турските власти. Съдиха го и го изпратиха на заточение, откъдето се завърнал след Освобождението на България. Гато Шишков запознал моя баща с Левски, като казал: “Това е голямото лице, за което съм ти приказвал“. След което посочил Левски, който бил заедно с него.“

През Балканската война, когато нашите войски били пред Чаталджа и Мраморно море, Никола Узунски от Раковица също бил във войската. В Раковица е роден Добри Войвода, раковичанин е и Чавдар Войвода, възпят от гениалния Ботев. Трябваше да помним думите на големия наш журналист Власаков, който казва: “Свободата и славата на България е събрана от много малки, средни и големи ратници“.

През дълъг период от време нашите апостоли, както и други лица донасяли в Раковица тайно барут, вестници и бунтовнически книги. Раковичаните Йосиф Дойчов, Стоян Чавдарски, Петьо Механджийски, Петко Кьосев, Гого Кьосев, Георги Дурин, Михаил Йовков, Стоян Матев, Апостол Казъмски и много други пренасяли революционни писма и съобщения и търговски стоки от Панагюрище за Ниш.  Някои от тези хора пренасяли тайно много барут и друго джепане и го складирали в Раковица. Оттук го вземали и пренасяли в Панагюрище.

Чета, пратена от Бенковски, дала на поп Стоил и Гато Шишков някаква бяла книга нацапана с малко кръв, на която бил поставен секретен знак, който значел, че е време да се действа. Гато  и попа се погледнали в очите, лека бледнина полазила по лицата им – „Сега ще става каквото ще става и Бог да ни е на помощ“. Въстанието е обявено.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към църквата от двора на училището.

Населението изповядва източноправославна религия. В селото има църква "Свети Николай Мирликийски ", която е построена през 1857 година. Църквата е разположена в непосредствена близост до сградата на селското училище. От височината, на която са построени, се разкрива чудесна гледка към голяма част от селото и негово землище. Част от религиозните обреди на жителите на Голема Раковица се случват в храма "Св. Петка", който е изграден в едноименната местност благодарение на доброволен труд и дарения. Също така хората посещават и църквицата на Спасова могила – стара постройка, която пази в себе си духа на старите семейни традиции на селото.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1923-1924 година е построена двуетажната сграда на училището, което се използва до 1994 г. Със Заповед № РД-14-11 от 4 април 1995 г., издадена от Министерство на образованието, науката и технологиите, обн. ДВ, бр.36 от 18 април 1995 г., ОУ “Св. св. Кирил и Методий” – с. Голяма Раковица, община Елин Пелин, Софийски регион се закрива.
Училището в селото.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Землището на селото се намира в Смолския карстов район, където има няколко малки карстови пещери, една от които в района на Голяма Раковица.

В двора на църквата "Свети Николай", която е паметник на културата се намира музей "Килийно училище". Сградата е построена около 1857 г. През 2005 година "Килийното училище" е реставрирано от доброволния труд на раковчани. Днес то се посещава от ученици от района.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Къщи в селото.
  • Всяка година около 2 май в Голема Раковица се провежда събор, посветен на годишнината от избухването на Априлското въстание. На тази дата селото е опожарено от башибозук. На събора освен вечерен концерт на открито има заря-проверка, на която се споменават имената на жертвите от Голема Раковица през въстанието и войните. На Спасов ден хората от селото се събират на Спасова могила (място на действието в разказа на Елин Пелин "Спасова могила"). Там се прави и курбан за здраве. От 20 години в селото не е извършвано богослужение на Великден, но през 2007 г. бе отслужено, като присъстваха и много млади хора.
Входът на църквата.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Ценков (1923-?), български металург, герой на социалистическия труд
  • Пено Стоюв Ушколов (ок.1790-1870). Търговец на добитък. Ктитор на църквата "Св. Николай Мирликийски" в село Голема Раковица, строена през 1857 г. от майстор Дело от село Мирково. Името на Пено Ушколов стои изсечено в камъка над южния вход на църквата. Той има трима сина - Иван, Михаил, Стоян.

Други[редактиране | редактиране на кода]

През 2005 селото е заливано многократно от реките, което създава много неудобства за хората.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 837.