Велико Търново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Търново)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Търново.

Велико Търново
Знаме
      
Герб
Collage of views of VT G.png
България
43.0822° с. ш. 25.6317° и. д.
Велико Търново
Област Велико Търново
43.0822° с. ш. 25.6317° и. д.
Велико Търново
Общи данни
Население 72 207 души[1] (15 юни 2020 г.)
2407 души/km²
Землище 30 km²
Надм. височина 220±1 m
Пощ. код 5000
Тел. код 062
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 10447
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)
Адрес на общината
пл. „Майка България“ 2, п.к. 54
тел. 062/619 – 304, факс 062/627 – 997
web: veliko-turnovo.bg
e-mail: mayorvt@vt.bia-bg.com
Велико Търново в Общомедия

Велѝко Тъ̀рново е град, намиращ се в Северна България, център на едноименната област, както и на Северен централен регион. Градът е столица на Втората българска държава и на Княжество България в периода 1878 – 1879 г. През Средновековието носи името Търновград, като постепенно става известен с наименованието Търново. На 27 юли 1965 г. пред него е добавено „Велико“[2] в чест на предишната слава на града. Благодарение на богатото си културно-историческо наследство Велико Търново е важен туристически център.

Градът е 13-ти по големина в България с население 68 828 души към 31.12.2019 г. и е един от четирите града в България с положителен естествен прираст от 2006 до 2014 г. Агломерацията Велико Търново – Горна Оряховица и още няколко по малки населени места е с население над 130 000 души!

Разположен между Дунавската равнина и Стара планина, върху първите възвишения на Предбалкана, Търново е основен административен, индустриален и образователен център на региона. Тук се намират Националният военен университет „Васил Левски“ – факултет „Общовойскови“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (вторият по големина университет в България), катедралата Рождество Богородично, крепостите Царевец и Трапезица, множество музеи и културни забележителности; общо 1613 обекта от историческото наследство на България.

През 1879 г. в града се провежда Учредителното събрание, поставящо началото на Третата българска държава. Пазител на града е св. Патриарх Евтимий, чийто паметник се издига над сградата на Великотърновския университет. Велико Търново е град-кандидат за Европейска столица на културата 2019.[3] Връх на антарктическия остров Ливингстън е наименуван Търново в чест на старата столица на Република България.

С решение на Народното събрание, от 16 април 2019 г. гр. Велико Търново е обявен за историческа и духовна столица на България.[4]

Произход на името[редактиране | редактиране на кода]

Най-разпространената теория за произход на първоначалното име Търновград[5] е славянската – от старобългарското тръневъ, тръновъ, тоест „трънлив, трънен“, и градъ – „оградено място, крепост, твърдина“, откъдето след това се развиват по-късните форми на името на града. [6] Според други учени името на града идва от Тринавис,означаващо Три кораба (хълмовете на които е бил разположен: Царевец, Трапезица и Момина крепост).

Символи[редактиране | редактиране на кода]

Химнът на града е Шишмановата песен, посветена на последния български цар от Второто Българско Царство. Гербът на Търново изобразява фигура с три лъва. За знамето на града е използван лилав цвят, защото при разкопките в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ са открити дрехи на владетели в лилав цвят. Съществуват още ключ и огърлица на Велико Търново.[7] Първият известен герб на града е от 1921-ва дело на Димитър Багрилов.[8]

География[редактиране | редактиране на кода]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен по поречието на река Янтра. В него се пресичат главни пътища, свързващи Източна със Западна България (Варна – 223 km, София – 220 km) и Централна Европа с Мала Азия (Русе – 107 km, Капитан Андреево – 209 km). През Велико Търново минава европейски транспортен коридор №9. [9] В съседния град Горна Оряховица (7 km) се намира Летище Горна Оряховица и най-голямата железопътна гара в Северна България.

Заедно с околните населени места (Горна Оряховица, Лясковец и др.) градът образува агломерация с население 128 867 души[10]. На изток и североизток градът граничи с Арбанашкото бърдо, на север – с местността Орловец, на запад – с местността Козлуджа, и на юг – с местността Дълга лъка.

Градът е разположен на площ от 20,4 km²[11], а неговото землище на площ от 30,379 km².

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на община Велико Търново е разнообразен – равнинно-хълмист и планински.

Велико Търново е разположен на 208 m средна надморска височина по склоновете на красивите проломи и меандри на р. Янтра. Градът е естествено защитен от реката и скалните венци, които го ограждат.

Хълмовете, върху които е разположен град Велико Търново, имат варовиков състав с прослойка от пясък, глина и сив мергел, натрупани като утайка от кредното море, което преди милиони години е заливало нашите земи.

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Велико Търново се намира между геологичните единици Мизийска платформа (Искъско-Янтренско стъпало) и Алпийски ороген. На територията на града, се намират отложения от: Лясковска свита, Еменска варовита свита, Шемшевска свита и Горнооряховска свита.[12]

Пещери[редактиране | редактиране на кода]

Около Велико Търново съществуват около 50 пещери и скални ниши. Формирани са във варовици от периодите юра и креда.[13] Разположени са предимно около Арбанашкото бърдо и скалния венец в пролома Дервент.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Waterfalls in Veliko Tarnovo,Bulgaria.png

Най-голямата водна артерия в региона е река Янтра с притоците си Росица, Стара река, Джулюнска, Голяма река, Веселина, Видима, Белица, Дряновска, Негованка и др. Водосборният басейн на реката е 7862 km². Притокът на река Белица навлиза на 1 km в града.

Основен питеен източник е хидровъзел „Йовковци“, снабдяващ с питейна вода повече от 25 населени места. На територията на общината има 18 микроязовира. Характерни за региона са карстовите изворни пещери. Подземните минерални води се използват за пиене и балнеолечение. Термоминерални води има при село Вонеща вода.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Езеро Света гора

Почвеното разнообразие е голямо, като на север преобладават различните видове черноземи, а на юг – сивите горски почви. Черноземите са почви с високо и ефективно плодородие. Върху черноземите се отглеждат житни и фуражни култури, зърнени култури, зеленчуци. Сивите горски почви притежават по-малко хумус от черноземите и канелените горски почви, затова е необходимо да бъдат наторявани с органични и фосфорни торове. Регулярното напояване повишава плодородието им. Разпространени са също и рендзините – хумусно-карбонатни почви. Предпоставка за образуването им е наличието на карбонатни почвообразуващи скали. Те са богати на хумус, сухи и силно дренирани почви.

Хълмове[редактиране | редактиране на кода]

Част от квартал „Асенов“ и Гарга баир

Велико Търново е разположен върху няколко хълма. Хълмовете Царевец, Трапезица и Момина крепост са били основни центрове на царе и боляри по време на Втората българска държава. В близост до Момина крепост (Къз хисар), се намират и хълмовете Кортеш и Дълбоки трап. Хълмът Света гора е бил духовен и книжовен център, на част от него днес е Ректоратът на Великотърновския университет.

Хълмът Гарга баир се намира северно от Трапезица.

На хълма Орловец са разположени историческият квартал Варуша и кварталите Акация и Картала, най-високата точка е с надморска височина 241 m.

Хълмът Трошана се намира южно от Света гора и западно от язовир Мотела, на него се изгражда Велико Търново хилс.

Местности[редактиране | редактиране на кода]

Край града има местности, които пазят своите имена дълги години. Сини вир се намира на запад от квартал Чолаковци в долината на река Янтра извън града. Местността Дервент е в пролома на река Янтра, в близост до Преображенския манастир. Хълмовете Големия дувар, Дебелския баир и Малкия дувар в посока Дебелец. Други местности във Велико Търново Саламатя, Канлъкая, Ялията, Куронежа, Гюнлюка и Козлуджа – на запад от града, местност Зелени дол, Чуй петел, Дервеня, Джерабника – на север от връх Картал, на изток – Разсадника, Гутерова поляна.

Екология[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XX век, част от околните хълмове са били обезлесени. За сметка на това, през 60-те години на XX Век, започва залесяване и места, които никога не са били с усилена растителност. Река Янтра е била сериозно замърсяване в период 1980 – 1999. Днес част от обитателите на реката са се завърнали, въпреки частичните замърсявания. Нивото на прахови частици през 2013-та е 2,5 PM.

Защитени местности в града са „Девент“, „Сини вир“, части от „Орловец“ и „Арбанашки възвишения“. Около града е имало няколко нелегални микросметища, но към днешна дата са заличени. През 2018-та година е построен завод за преработване на отпадъци край близкото село Шереметя.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Зимен пейзаж – река Янтра с паметника „Асеневци“

Климатът е умереноконтинентален – с горещо лято (средна юлска температура 21,8 °C и абсолютен максимум 41,1 °C) и студена зима (средна януарска температура -0,6 °C и абсолютен минимум -28,1 °C). Средногодишната температура е 11,5 °C. Относителната влажност на въздуха годишно е в границите 50 – 70 %.

Средногодишните валежи са 680 mm, с летен максимум и зимен минимум.

Ветрове[редактиране | редактиране на кода]

Поради географското положение на Велико Търново преобладават западните, северозападните и североизточните ветрове, ориентирани главно по речните долини. В града преобладават ветровете от северозапад и югозапад. Ветровете са предимно със скорост от 12 – 15 m/s.[14]

Климатични данни за Велико Търново (НИМХБАН) 1981−2010 норми, рекорди от 1941 г. до 1971 г.
Показатели яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 14 17 22 31 34 38 41 42 38,3 32,9 23,1 22 42,0
Средни максимални температури (°C) 4,1 5,6 11,2 17,2 22,1 25,7 28,1 28,9 23 18,1 10,6 4,5 15,9
Средни температури (°C) 0,5 1,1 5,4 10,6 15,4 18,9 21,2 21 16,5 11,3 5,1 0,7 11,6
Средни минимални температури (°C) −3,9 −2,9 0,8 5,4 9,8 13,2 15,1 14,9 11 6,6 1,4 −2,4 6,8
Абсолютни минимални температури (°C) −24 −19 −4 −2 −1 1,6 2 3,5 1 −4 −11,3 −21,1 −24
Средни месечни валежи (mm) 49 49 62 68 70 53 40 33 53 48 49 61 593,3
Източник: [1]; [2][3][4][5][6][7] (рекорди)

Природни бедствия[редактиране | редактиране на кода]

През Средновековието и Възраждането са известни няколко пожара, които взимат човешки животи и унищожават десетки сгради.

Земетресението от 1913-та година взема над 100 жертви и разрушава 2/3-ти от сградния фонд на града.

И до днес се помнят чудовищните наводнения от 1897-ма и 1907-ма години. Тези бедствия взимат десетки жертви и разрушават десетки къщи и Турския мост. През 2005-та година, след три дена обилни валежи, нивото на река Янтра се вдига с осем метра и залива над 20 къщи.[15]

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Флора[редактиране | редактиране на кода]

В района на Велико Търново преобладават широколистните гори (88 %) – бук, габър, дъб, череша, топола, липа и др. От иглолистните дървета има ела, шотландски бор и други. В близост до река Янтра и край изворите и блатата виреят зелени водорасли, кремъчни водорасли и други. Срещат се над 25 вида гъби: манатарка, печурка, пачи крак и други.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Територията на района има разнообразие на животински видове – 350 вида птици и 35 вида животни. Най-разпространените бозайници са заек, сърна, елен, лалугер, таралеж и други. От птиците най-често срещани са: врана, лястовица, щъркел, кукувица, бухал, фазан, сокол и други. Има над 180 вида насекоми: мравки, скакалци, бръмбари, пчели, оси, гъсеници, паяци и др. Има също и влечуги: костенурки, смокове, гущери, змии и др. [16] От водните представители се срещат: сом, щука, бяла мряна, жаби, костур и други. [17]

История[редактиране | редактиране на кода]

Праистория и античност[редактиране | редактиране на кода]

Велико Търново има повече от 6000-летна история, като първите свидетелства за живот са от 4000 г. Следи от първите обитатели около днешния град,могат да бъдат открити по поречието на река Янтра. Следи от тракийскиската култура са останките от тракийски селища в местността Качица,Асенова махала и пролома Дервент. Според археолози,на хълмовете Царевец и Трапезица е съществувало силно укрепено селище,населявано от тракийските племена - кробизи и уздицензи. Открити са останки от полувкопани жилищни землянки, многото фрагменти от глинени съдове, оръдия на труда, оръжия, битови предмети и накити, както и фрагменти от амфори от остров Родос, чернофирнисова керамика от ІV-ІІІ в.пр.Хр.[18]

Ранновизантийски период (IV-VI в.)[редактиране | редактиране на кода]

На хълма Царевец е съществувало укрепено римско селище. Години по-късно на хълма е съществувало важно укрепено византийско селище. На трите хълма Царевец, Момина крепост и Трапезица, са открити части от отбраителни кули, две порти, средновековни базилики и жилищни сгради. При разкопки от средата на 70-те години на XX век, са намерени монети от времето на императорите Анастасий (491-518 г.) и Юстиниан (527-565 г.). [19] От този период са известни останките на седем раннохристиянски църкви, една от които е трикорабна базилика, смятана за епископска катедрала.[20] Край града са съществували Янина крепост и крепост Канлъкая.

Раннобългарски период (VII-XI в.)[редактиране | редактиране на кода]

Към втората половина на VІ в. при нашествията на славяни и прабългари. Византийски град е бил разрушен и върху развалините,се създава раннохристиянския град от славяни и прабългари. За това може да се съди от намерените при археологически разкопки жилища, битови премети, оръдия на труда и глинени съдове от типа прабългарска керамика.[21] Вероятно градът е бил една от резиденциите на българските владетели, имайки предвид прабългарското и славянското население в региона. Градът е нападан от печенези, узи и кумани. По време на този период в града е имало голям български гарнизон.[22]

Византийско владичество (XI-XII в.)[редактиране | редактиране на кода]

Останки от дворцов комплекс

Градът остава важна крепост и по време за Византийското робство. Вероятно част от сградите от Първото Българско царство – църкви и сгради на военния гарнизон са били разрушени. Сведенията за вдигнатото през 1185-та година възстание, води до това, че в града е имало значително присъствие на боляри, висши духовници и занаятчии.

Столичен период (XII – XIV в.)[редактиране | редактиране на кода]

Данъчната политика спрямо българските земи,е посрещната с негодувание от българите. Съществуват легенди,че около църквата Свети Димитър Солунски са живеели боляри,свързани с на българската аристокрация от края на Първото бъларско царство. На 26 октомври 1185 г. братята Иван-Асен и Теодор-Петър църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, продължило 167 години, и провъзгласяват Търново за столица на новото българско царство.[23]

Средновековният Търновград

Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12 – 14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България. Като столица, по време на Второто българско царство (1187 – 1393), той е разположен на 4 хълма: Царевец, Трапезица, Света гора и Девинград (Момина крепост). Според съвременници през Средновековието Търново е бил новият Йерусалим, Рим и Константинопол, и то взети заедно.[24] В града се свиква Църковен събор и се създава автокефалната Търновска архиепископия, начело с архиепископ Василий.[25]

На мястото на днешната гара „Трапезица“ е съществувал еврейски квартал. Търново се е славел като българския Ерусалим. В Търновград са се съхранявали мощите на тринадесет светци. На хълма Трапезица са се пазели мощите на свети Иван Рилски, свети Михаил Воин, свети Иларион Мъгленски, свети Йоан Поливодски и на света Филотея.[26]

В българската светска и църковна книжнина от XII – XIV в. се срещат различни хвалебствия и названия на града: Царевград Търнов, Великият град Търново, Големият град Търново, Богоспасителният град Търново.

Хълмът Царевец е заобиколен от три страни от река Янтра. По време на Втората българска държава е обитаван от царския двор, болярите и патриарха. Опасан е от крепостна стена, построена върху естествени отвесни скали. Крепостта имала три входа. Главният вход почвал с подвижен мост над пресечената скала и имал три последователни врати, вторият (Малката порта) свързвал Царевец с Асенова махала, а третият – с Момина крепост (Френкхисар). В средата на Царевец се издигал дворецът, който се състоял от тържествена зала, църквата „Св. Петка“, жилищни и стопански сгради, водохранилища и помещения за стражата. Защитен бил с яки каменни стени и бойни кули.

Останки от Шишмановата баня

На най-високата част на Царевец се намирала патриаршеската църква „Възнесение Христово“ с четвъртита звънарна до нея и резиденция на патриарха. Откриването на голям брой основи на жилищни и други сгради по целия терен на хълма както в двореца, така и покрай крепостните стени, дава основание да се направи изводът, че Царевец не е бил тясно затворена крепост, а истински средновековен град, гъсто застроен с жилищни и други сгради. Населението на града е било 18 000 – 20 000 души. Търновград създава връзки с градовете Генуа, Брашов, Неапол, Лондон, Париж, Виена, Манчестър и други. В Търновград са се развивали над 50 занаята като златарство, дърводелство, грънчарство и други.

Край града се появяват крепости,които да пазят търговските пътища и набези. Тези крепости са били Раховец - на 8 км северно от столичния град, крепостта в местността "Камъка" и тази в местността дълга лъка. През 60–70-те г. на XIII в. Търнов преживява няколко атаки и обсадина на татарски племена.[27]

Има легенда, че в местността Трошана през Средновековието започнала да се изгражда новата част на Търновград. Един от търновските царе дарил тази местност на болярина Трошан. Боляринът построил голям и красив чифлик на това стратегическо място. Бил е построен и осветен манастир „Свети Марко“, посветен на митрополит Марко Преславски, който пренесъл мощите на св. Петка от Епиват в Търново.[28]

  • Търновска школа

Търновската книжовна школа е българска книжовна школа от втората половина на 14 и 15 век с изключително важни приноси за средновековната литературата. Тя е част от търновската художествена школа, която характеризира културата на Второто българско царство. Посредством Евтимиевата правописна реформа и книжовна школа с представители Григорий Цамблак и Константин Костенечки се оказва влияние върху руската, сръбската, влашката и молдовската средновековна култура. Това влияние е известно и като второто южнославянско влияние върху тези народи.

Под османска власт Възраждането[редактиране | редактиране на кода]

Търново, години преди Освобождението

През 1598 г. избухва голямото Първо търновско въстание и за цар е коронясан Шишман III. Само след няколко месеца въстанието е потушено, а много от водачите му загиват или намират спасение на север от Дунав. През 1686 г. градът става център и на Второто Търновско въстание, начело с Ростислав Стратимирович, но и това въстание бързо е потушено.

Илюстрация на Освобождението на града
Руски Освободителни войски в Търново 1877

Възраждане[редактиране | редактиране на кода]

Италианецът Дойно Викенти построява в Търново копринена фабрика през 1861 г. До 1860 г. в града са се намирали руското, австрийското и френското консулства. До Освобождението в Търново е имало около 72 хана. Най-популярните ханове са били: Ханът на Бяла Бона, Търновският хан, Абаджийският хан. Много от хановете се били и с пристроени към тях дюкяни и гостилници.[29] Администрантивно градът е бил разделен на следните райони: Болярската махала, Ич махала, махала „Света Троица“, махала „Свети Константин“, Патрик махала (около църквата „Св. св. Константин и Елена“, където живеели и гърци) и Горна махала или Варош, в града се е влизало от три порти: Дервенската, Горната и Долната.

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

Бившият турски конак в Търново, където заседава Учредителното събрание
Фабрика в града (1900)
Княз Фердинанд обявява независимостта на България в Търново, 22.9.1908

След Освобождението и подписания Берлински договор в Търново се свиква Учредителното събрание на 10 февруари 1879 г. от руския комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков,[30] на което се приема действалата до 1947 г. Търновска конституция. Тук се провежда от 17 април до 26 юни 1879 г. и първото Велико народно събрание, което избира за княз Александър Батенберг, както и няколко обикновени народни събрания.

В Търново са проведени 4 от седемте Велики народни събрания: I – 1879,
III – 1886/1887, IV – 1893 и V – 1911 г. Тук е открито през 1990 г. и VII Велико народно събрание, което после заседава в София.

Пето велико народно събрание

На 22 септември 1908 г. в Търново княз Фердинанд тържествено обявява независимостта на България и приема титлата „цар“.

През първото десетилетие на XX век, градът е електрифициран и край Янтра се построява микроелектроцентрала.

28 души от Търново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[31]

Велико Търново, 1911

До Освобождението на България от османско владичество градът се е простирал в областите между хълмовете Царевец, Трапезица, Момина крепост, Орловец и Света гора. След като населението става около 5000 души, постепенно се образуват нови жилищни зони и вилни зони. Това са жилищният квартал от южната страна на хълма Орловец (на запад от града) и вилните зони, образувани около града. След Освобождението множество постройки от владетелите са били разрушени. Поради историческата си важност и стратегическото си положение в града е имало силно османско присъствие. На хълма Царевец са разрушени около 30 османски къщи. Започва значително преустройство на града. 1901 е важна година в историята на старата столица, поради построяването на първата железопътна линия през града.

През 1904 г. известен американски пътешественик от американското списание „National Geographic“ посещава живописния град и публикува пътепис за него. Две години по-късно търновец закупува първия автомобил с марка „Ford“. През 1920-те години започва електрифицирането на Търново.

В Търново функционира Народен университет в периода 1929 – 1948 година.

В града съществуват няколко градски пазара. Оформят се кварталите Варуша-север и Варуша-юг. Построени са няколко микроелектроцентрали за производство на електроенергия. Край Търново са съществували три градски порти, които са били главните входове към старата столица. Възраждането на българския дух и новото лице на града са основните приоритети на хората след Освобождението. Възстановяват се редица общински сгради и православни храмове. В квартал „Света гора“ се е намирала една от първите болници в града. До началото на новия век тя се е помещавала в няколко ярко боядисани бели къщи, в центъра на квартала. В подножието на река Янтра през лятото е имало плажна алея, а през зимата, когато реката напълно е замръзвала, са се провеждали зимни забавления. През 1939 година в Търново е създадена първата градска автобусна линия. Обслужвана е от 16-местната кола „Ханза Лойд“, като началната спирка е гара Трапезица, минава през кварталите Асенов и Варуша, новоизграждащата се част на града, Марно поле и крайната спирка е в местността Качица.

Старата съдебна палата

Велико Търново по време на социализма[редактиране | редактиране на кода]

Поради близостта на града до други по-малки градове, важното му транспортно значение и добрите традиции от занаятите, Велико Търново става областен център и развит индустриален град. След одържавяването на повечето предприятия в промишлената зона в старата част се изготвя план за разширение на града. През 1960-те години градът изключително бързо се разраства поради урбанизацията. Под града се построяват два тунела по главния път Русе – Стара Загора през 1969 година. Жилищният проблем става сериозен. Започва застрояването на квартал Широк център с монолитни постройки. Много от търновските семейства прибират при себе си наематели от други по-малки населени места. Музикалният фестивал Мелодия на годината се провежда в Драматичния театър „Константин Кисимов“ от 1968 до 1995 г.[32] В края на 60-те и началото на 70-те години на 20 век са завършени жилищни кооперации в кварталите „Акация“ и „Картала“. В квартал Асенов от 1968 до 1971 се провеждат разкопки.

Сградата на новата поща

В средата на 1970-те се прави проект и се построяват жилищните квартали „Бузлуджа“ и „Зона Б“ от панелни блокове. Официално през 1974 г. започва строежът на Картала. В града се открива телевизионно студио през 1976 година.

Интерхотел „Велико Търново“ и хотел „Етър“

Квартал „Кольо Фичето“ (наричан още „Триъгълника“) е проектиран също в края на 1970-те години, след рязкото покачване на населението на града. Застрояването започва през 1972 г., като жилищният комплекс включва монолитни блокове, дворец на културата и спорта, училище, парк и няколко детски градини. Близкото село Чолаковци става квартал на града и през 1970-те също се изграждат панелни блокове. В местността Дълга лъка през 1960 г. започват да се изграждат предприятия за храни и напитки, радио- и телевизионни приемници, хлебозавод, тролейбусно депо (1980-те), Винпром, предприятие за ламиниран паркет и други. Освен южната промишлена зона (местността Дълга лъка) на запад от града се създават редица предприятия за електротелфери, запаметяващи устройства, печатница, предприятие за електротехнически материали, дърводелски цехови и други (Западна промишлена зона). Между новосъздадените квартали в града се построява и нова инфраструктура. Изграждат се вилни зони и паркове в новите квартали. Допълнително се облагородяват паркове като „Дружба“ и „Марно поле“. Също така се подобряват и местата за отдих на хълма „Света гора“. През 1985 г. тържествено е открит аудиовизуалният спектакъл „Звук и светлина“. В местността „Боруна“, до Стамболовия мост, се построява паметникът на Асеневци. До края на 1980-те години сградният фонд е увеличен приблизително три пъти.

Велико Търново след 1989 г.[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от хотел „Етър“

Политическите промени в страната оказват влияние и във Велико Търново. Десни, центристки и леви политически сили са в основата на общинската власт през 1990-те години. В града отново се чувстват ценностите на християнското семейство и българската култура и дух. През 1991 г. в транспортната система е включен и нов вид транспорт – тролейбусният (несъществуващ към 2019 година, контактната мрежа е свалена). Една от най-мрачните страници в историята на града е събарянето на сградата на училище „Петър Дабков“ (в центъра на града)[33], за да бъде построена банка. През следващите години се откриват няколко нови предприятия в областта на хранителното производство. В края на деветдесетте и началото на XXI век е завършен южният пътен възел, който е един от най-големите в страната и със също толкова интересна история.[34] Построяват се нови хотелски комплекси и търговски обекти. В града е открит филиал на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите. Велико Търново става домакин на фестивали, свързани с българската народна музика. След 2000 г. започва реставрацията на църквата „Св. Четиридесет мъченици“. След 2007 г. започва реставрацията на редица исторически обекти в старата част на града и историческия хълм Трапезица. През 2013 г. се изготвя план за създаване на нов градски център в района на „Старото военно училище“ – към момента обектът е частично започнат.

Велико Търново е обявен за „Най-красиво място на света“ от италианския вестник La Republicca през 2016 г.[35] Клаудио Нарди през 2018 година печели Международния архитектурен конкурс „Ново сърце за стария град“ за нов градски център на града.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[36] По времето на столичния период, градът е бил с население от приблизително 25000 души. Слез завладяването от Османците, населението намалява двойно. Петър Бакшев съобщава, че градът през 1640-та година е с население от 10000 души. Константин Фотинов дава информация за населението на града през 1843-та година в „Общое землеописание“ – 26 000 души.[37]

Велико Търново е един от четирите града в България с положителен естествен прираст през някакъв период от време след 1985 г. Населението му се е увеличило с 4,3 % между 2006 и 2014 г., а през 2015 г. отново е намаляло. В града към 1 февруари 2011 г. живеят 68 783 жители според данни от официалното преброяване на НСИ.[38]

Велико Търново
Година 1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2009 2011 2013 2016 2017 2018 2019
Население 5700 12469 13963 16223 24648 37337 56522 69605 67540 66897 66145 67099 68735 68984 68478 68780 68859 68828
Най-голям брой 69 605 в 1985
Източници: Национален статистически институт, „citypopulation.de“, „pop-stat.mashke.org“, Географски институт при БАН

Според данни от ГРАО към 15 септември 2015 г. във Велико Търново живеят 70 686 души по настоящ адрес.[39]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Според последните данни от преброяването от 2011 г. физическите лица, обявили своята етническа идентичност, са разпределени по следния начин:

Етноси в град Велико Търново (2011)
Етническа група процент
българи
  
85.0%
турци
  
3.5%
цигани
  
0.5%
други
  
0.4%
недекларирани
  
7.0%
общо
  
100.0%
  • Недекларирани: 6330 (9,2%)

Общо: 68 883

Характеристика на населението[редактиране | редактиране на кода]

В община Велико Търново гъстотата на населението е 100 души/кв. км. Според възрастовите групи структурата е следната – от 0 до 17 г.(17.6%), от 18 до 64 г. – (69.1 %) и над 64 г – (13.2 %).[40].

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Над 90 % от жителите изповядват източно православие. Около пет процента са мюсюлманите в града. Във Велико Търново има джамия, католическа църква, общност на Евангелската методистка епископална църква[41] и представители на други християнски учения. През Средновековието в Търново е било седалището на Търновска патриаршия, Великотърновска епархия и Великотърновска духовна околия.

Търновски говор[редактиране | редактиране на кода]

Търновския говор е част Източните говори. В говорът присъстват елементи най-вече от Централния балкански говор, елементи от Мизийските говори и Старобългарски говор. Този говор е считан за най-близък до книжовния език. Търновския градски говор е разпространен и в други околни градове (Русе, Варна, Казанлък и др.). [42]

Миграция на населението[редактиране | редактиране на кода]

След падането на Търновград хиляди жители на града са избити или падат в робство. Част от населението в града мигрира във Влашко, Венеция, Русия и други места.[43] Градът се заселва с българи от други краища на страната и османци от Анадола. Въпреки това будни българи останали в Търново, но поради икономическите промени, мигрирали към по-оживените търговски градове – Свищов и Русе.

След Освобождението на България и в началото на XX век, много търновци мигрират към т.нар. „Нов свят“ и новата българска столица – София.

Квартали в града[редактиране | редактиране на кода]

През средновековието Търновград е бил разделен на 3 основни „града“ – добре укрепени крепости и допълнителни три квартала: „Нов град“, „Френкхисар“ и „Еврейски квартал“.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Имената на кварталите са:

  • „Бузлуджа“ (по-често наричан от местните жители „Пишмана“, името произлиза от локацията му в местността Пишман баир) – 16 572 жители
  • „Кольо Фичето“ (известен като „Триъгълника“ заради формата му) – 14 446 жители
  • „Широк център“ – 8498 жители
  • „Център“ – 8498 жители
  • „Зона Б“ – 6798 жители
  • „Картала“ (думата е от турски произход: картал – орел) – 4079 жители
  • Чолаковци“ (от Чолак махала, бившо село) – 3569 жители
  • „Акация“ – 2719 жители
  • Света гора (квартал)“ (популярен като „Турската махала“ по рядко като „Студентски град“) – 2668 жители
  • Варуша (квартал)“ – 1360 жители
  • „Варуша Юг“ – 799 жители
  • Квартал Асенов“ – 680 жители
  • Френк хисар (несъществуващ сега, на другия бряг на Янтра срещу Турската махала, зад Балдуиновата кула)
  • ВСИЧКО: 70 686 жители (15 септември 2015)

Паркове[редактиране | редактиране на кода]

Чехът Антон Новак през 20-те години на XX век, създава в края на тогаавшните граници на града Първата градска градина, в която е имало над 120 растителни видове.

  • „Ксилифор“ е един от най-посещаваните паркове в града, намиращ се между Момина крепост, Арбанаси и хълма Дълбоки трап. Тази местност е пресечна точка на няколко малки реки. Изградено е изкуствено езеро, в което има представители на речни обитатели. Името на местността идва от гръцкото „ксило“ – „дърво“ и „форо“ – „нося“, което означава „място за добиване, свличане на дърва“.
  • „Света гора“ намиращ се в едноименния архитектурен и исторически резерват, намиращ се на хълма Света гора един от най-големите паркове в Централна България. Паркът е богат на широколисти и иглолистни растителни видове. Съществуват няколко нереализирани проекта за неговата реставрация и социализация. Към днешна дата съществуват съоръжения за спорт и отдих.
  • „Марно поле“ – изграден на центъра и пазара на едноименното селище. В него се намират градския шадраван, каскада от фонтани и южно от тях – Летния театър.
  • „Дружба“ – намира се на старото търновско гробище, в близост до Православния храм „Света Марина“. Освен място за разходка, там се извършват и поклонения пред десетки личности свързани с България и града.
  • „Руски гробища“ – парк построен в памет на руските войни погребани там, дали живота си за свободата на народа ни. В парка е издигнал Православен храм „Възнесение Христово“.
  • „Никола Габровски“ намиращ се в местността „Вилите“. Там се намират Вилата на Никола Габровски и Баварската къща.
  • „Стадиона“ – намиращ се до стадион „Ивайло“ и до паметника на Олимпийския огън.
  • „Асеневци“ – изграден в местността „Боруна“.

Изградени са още паркове „Бузлуджа“, „Кольо Фичето“, „Акация“ и „Картала“, в едноименните административни единици.

Местна власт[редактиране | редактиране на кода]

Общ изглед от административната сграда, в която се помещава общината

Кмет[редактиране | редактиране на кода]

Първият кмет на Търново след Освобождението на България е революционерът Георги Живков. В града се правят значителни промени и модернизация. През следващите години няколко пъти кмет е бил индустриалецът Жоржо Момчев. Първият кмет по време на Царство България – Иван Вителов, организира тържествата, свързани с независимостта на България. Бил е представител на Демократическата партия. След социалистическата революция начело на града застава Никола Радев. Кмет в периода 1988 – 1990 е Иван Димитров.

На изборите от 25 октомври 2015 г. за кмет на града е преизбран инж. Даниел Панов.

Общинско управление[редактиране | редактиране на кода]

Градът се управлява от кмет и общински съвет. Кметът има трима заместници, съществува обща администрация с пет дирекции и специализирана администрация със седем дирекции: дирекция „Административно обслужване“, дирекция „Правно обслужване и управление на собствеността“, дирекция „Обществени поръчки“, дирекция „Бюджет и финанси“.

Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]

Съставен е от 37 мандата.

Партии – ПП „ГЕРБ“ (17), ПП „БСП“ (5), „Реформаторски блок“ (4), „Българска демократична общност“ (3), „Царевград за Велико Търново“ (3), ПП „ДПС“ (2), ПП „ВМРО – Българско национално движение“ (2), ПП „АБВ“ (1). Председател на Великотърновския общински съвет е Венцислав Ангелов Спиридонов.

Организации в града[редактиране | редактиране на кода]

След Освобождението на България в Търново се основава Комитет „Единство“ – организация, подпомагаща българското население от Тракия и Македония. Славянско благотворително дружество e организация, руските войски и оказване на грижи за бежанците, основана в края на XIX век. Първото археологическо дружество е основано в Търново в края на XIX век. През 1902-ра година се основава Туристическо дружество Трапезица 1902 и се построяна туристическа хижа на хълма Царевец. Активни мероприятия се провеждат от Великотърновски клуб „Традиция“.

Международни отношения[редактиране | редактиране на кода]

Консулства[редактиране | редактиране на кода]

Къщи, в които са се помещавали консулствата на Русия, Франция и Австро-Унгария в периода 1861 – 1964

В края на XIX век са съществували консулства на Русия, Австро-Унгария и Франция. В града има почетен консул на Индонезия.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Велико Търново е побратимен със следните градове [44]:

Медии[редактиране | редактиране на кода]

Печатни издания[редактиране | редактиране на кода]

Вестници[редактиране | редактиране на кода]

Вестник „Правда“

Първият вестник в Търново е отпечатан през Възраждането. Първият брой на търновския хумористичен вестник „Драка“ излиза на 8 октомври 1884.[45] В началото на XX в. е издаван вестник „Правда“. През 1900 година излиза първият вестник, посветен на театралното изкуство – „Търновски Театръ“. В града са издавани още вестниците: политико-хумористичния „Скорпион“, „Търновски вести“ (1928), „Янтра“, „Велико Търново“, „Трезво дете“.[46]. Във Велико Търново се издават два местни ежедневника – в-к „Борба“ и в-к „Янтра днес“.

Списание[редактиране | редактиране на кода]

В града е издавано списание „Търновски епархийски вести“. Днес в града се издава списание „Епохи“.

Телевизионни канали[редактиране | редактиране на кода]

През 1974-та година в Търново се открива телевизионно студио. В града излъчват програмите си и местни телевизии – „Евроком Царевец“ и „Видеосат“.

Радиоканали[редактиране | редактиране на кода]

Във Велико Търново има Общинско радио Велико Търново и радиоканал – Радио Фаворит. Общинско радио Велико Търново е създадено през 1961 година.[47]

Онлайн издания[редактиране | редактиране на кода]

За случващото се в област Велико Търново информират множество сайтове, сред тях са „Север.бг“ и „Царевец вести“.

Здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

Първото болнично лечебно заведение в Търново е създадено през 1854 г.

МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“

МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“[редактиране | редактиране на кода]

МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ (Многопрофилна областна болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов“) е най-голямото лечебно заведение във Велико Търново. През 1973 г. е построен комплексът – База едно на болницата, известен още като „нова болница“.

  • Диагностично-консултативен център Велико Търново „Д-р Стефан Черкезов“

Специализирана болница за пневмо-физиатрични заболявания „Д-р Фьодор Трейман“[редактиране | редактиране на кода]

Белогвардейския генерал д-р Фьодор Трейман в началото на 30-те години на XX век дава инициатива за постояване на белодробен диспансер около хълма Света гора. Санаториумът за белодробно болни е открит на 1 септември 1937 г.[48] Специализирана болница за пневмо-физиатрични заболявания „Д-р Фьодор Трейман“ поставя своето начало на 01.07.1946 година като околийски противотуберкулозен диспансер без легла, с един лекар, една медицинска сестра и един медицински фелдшер.

Първата българска аптека[редактиране | редактиране на кода]

През 1823-та година д-р Марко Павлов в Търново основава първата българска аптека – „Лекарня“, срещу Стария турски конак в града. 21 години по-късно Янаки Златев и д-р Маргарит основават друга аптека на площад „Баджарлък“.[49]

Други здравни заведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Комплексен онкологичен център
  • Център за психично здраве
  • Център за кожно-венерически заболявания
  • Медицински център за рехабилитация и спортна медицина
  • Специализирана болница за активно лечение по кардиология

Образование и наука[редактиране | редактиране на кода]

В града са съществували църковни училища още от Средновековието. Първото църковното училище в църквата „Св. Николай“ е създадено през 1839 година. През 1839 година в града съществува светско взаимно училище с учители Петко Николов и Захари Княжевски. Първото класно училище в града се създава през 1855 година. Гръцко училище е съществувало в града до Освобождението на България. В периода 1942 – 1963 в града е съществувал Медицински техникум.

Висши училища[редактиране | редактиране на кода]

Във Велико Търново има два университета – Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ (ВТУ) и Национален военен университет „Васил Левски“ (НВУ) – факултет „Общовойскови“, както и Център за дистанционно обучение към Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите.

Сградата на бившата Мъжка гимназия – сега използвана от ВТУ и Медицинския колеж

Съществуват и Американски колеж „Аркус“ по естествени и хуманитарни науки, изкуство и спорт, Професионален колеж по икономика и счетоводство и Медицински колеж към Медицински университет (Варна), филиал на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите.

Извън системата на висшето образование функционира и Професионален сержантски колеж, пряко подчинен на началника на НВУ.

Средни училища[редактиране | редактиране на кода]

В града съществуват 14 средни училища – 4 общообразователни и 10 гимназии:

Основните училища в града са пет: ОУ „Бачо Киро“, ОУ „Св. Патриарх Евтимий“, ОУ „Петко Рачов Славейков“, ОУ „Христо Ботев“ и ОУ „Димитър Благоев“.

Във Велико Търново се намира и помощното училище „Св. Теодосий Търновски“.

Научни институти[редактиране | редактиране на кода]

Във Велико Търново съществува филиал на Националния археологически институт с музей.

Други институции[редактиране | редактиране на кода]

Във Велико Търново е разположена Териториална дирекция „Държавен архив“ – една от регионалните дирекции на Държавна агенция „Архиви“. Тя е създадена през 1952 г. и днес разполага с читалня, библиотека, фотолаборатория, лаборатория за микрофилмиране, консервация и реставрация на документи. Фондовата наличност на архива разполага с 2576 учрежденски фондове със 168 859 архивни единици; със 136 лични фондове с 12 874 архивни единици; с 559 спомени и 265 частични архиви.[50] Във Велико Търново се намира отдел на дирекция „Регионален държавен архив“ и централа на „Държавен военноисторически архив“.

  • Съюз на слепите във Велико Търново

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Bulgaria Veliko Turnovo 01.jpg

Във Велико Търново могат да се видят фрагменти и основи, които са част от архитектурата на Втората Българска Държава. Средновековната търновска архитектура очертава архитектурата на България през Средновековието. Характерни за тази архитектура са каменната зидария и керамикопластичната украса. Застрояването на старопрестолния град пред Средновековието се разделя на три етапа. Други елементи характерни за тази архитектура са: гледжосани розетки, четириъгълни масивни пилони, разположени в представителни сгради и болярски жилища, двойни крепостни стени, полукръгли арки, декоративни редове от тухли, декоративни редове от пиластри и ниши. Голямо е многообразието от представителни сгради, болярски жилища, обикновени жилища и църкви. Носят се редица легенди за старинните търновски къщи. От тях са останали само основи на дворове и приземни етажи. Къщите са били с дебели каменни зидове, с мази, използвани и като скривалища, стопански приземия. Описвани са били като дву- или триетажни, първият етаж – изцяло от камъни, вторият етаж най-често изграден от бук, с издадени еркери и други характеристики.[51]

На Царевец са съществували многоъгълни и кръгли отбранителни кули. В старата част на града и Асенова махала могат да се видят църкви и къщи, които са били строени през османското владичество. В цялата стара част са построени къщи от Възрожденската епоха. Характерни за тях са богато украсените елементи. Барокова архитектура може да се види в голяма част от обществените сгради, строени в началото на XX век. В централната и новата част се намират обществени и жилищни сгради, построени в стил барок, сталински барок и модернистична архитектура.

Иконата „Св. Андрей Апостолът“ от XIX в., изложена в РИМ – Търново от хаджи Николи

Архитектурни резервати Царевец, Трапезица, Момина крепост[редактиране | редактиране на кода]

Старата поща
Дворцовият комплекс на хълма Царевец
Трапезица с хотел Янтра
Къщата с маймунката

Част от Стоте национални туристически обекта са Регионалният исторически музей и Архитектурно-музейният резерват „Царевец“.

Възстановени са и части от Архитектурния резерват Трапезица. Намерени са и останки на хълма „Френк хисар“ наричан още „Момина крепост“. В кварталите Асенов и Света гора, има редица къщи, които са паметници на културата. Запазени са и малка част обществени сгради: читалища, училища, дюкяни и други. Запазени са и много църкви.

Старо Търново[редактиране | редактиране на кода]

В старата част на града известни забележителности са улицата на занаятите „Самоводска чаршия“, ханът на Хаджи Николи,[52][53] улица „Гурко“, църкви и сгради от възрожденски тип, редица паметници, къщата с маймунката и останките от тракийско селище, както и археологическият резерват Никополис ад Иструм край село Никюп.

Улица „Ген. Гурко“
Самоводска чаршия
  • Улица „Генерал Гурко“

Живописна улица, изпълнена с възрожденски и съвременни къщи (някои от тях богато украсени), скални образувания и няколко чешми.[54]

  • Улица „Самоводска чаршия“

Самоводската чаршия се развива като стопански център през българското Възраждане. На това място са били разположени Давидовият и хаджи Великовият хан, хановете на Атанас Йоноолу и на хаджи Николи, бакалници, ковачници и други занаятчийски работилници и дюкяни. В комплекса се намира и родната къща на писателя Емилиян Станев.

Сред бившите забележителности са Стамболовият хан (до 1980 г.), църквите „Св. Спас" и „Св. св. Константин и Елена" [55].

Църкви и манастири[редактиране | редактиране на кода]

Църква „Свети Георги“
Църква „Св. Четиридесет мъченици“
Църква „Св. Димитър Солунски“

Официално действащите църкви и параклиси на територията на града са 10, както и един манастир. Исторически (недействащи, които са паметници на културата) са църквите „Свети Четиридесет мъченици“, [56] „Свети Димитър Солунски“, [57] „Свети Петър и Павел“[58] и „Свети Георги“.[59]

Светите мощи на Свети Иван Рилски са донесени в Търново през Второто българско царство при царуването на Асен и Петър през 1195 г. Остават в града до 1469 г. През 1206 г. българския цар Калоян тържествено пренесъл светите мощи на свети Михаил Воин в своята столица Търново и ги положил в патриаршеската катедрала „Св. Възнесение“. След падането на Търново под османска власт (1393 г.) следите на тези мощи се губят. Великият търновски патриарх св. Евтимий му съставил житие, което е запазено до наши дни. През 1238 г. цар Иван Асен II донася светите мощи на света Петка Епиватска в Търново. Те са поставени в специално построената църква на хълма Царевец. Остават в града до падането му под турско владичество през 1393 г. Мощите на света Неделя били пренесени в столицата Търново през Второто българско царство от Асеневци през XII – XIII век.

Църква „Успение Богородично“
Църква „Св. св. Константин и Елена“
Православен храм „Света Марина“
Православен Храм „Св. Архангел Михаил“

На Трапезица са се пазили мощите на св. Гаврил Лесновски, най-знаменития последовател на св. Иван Рилски. Мощите на св. Сава са били в църквата „Св. 40 мъченици“ и това продължава да привлича сръбски туристи и днес. Мощите на св. Варвара, на Свети Димитър и на св. Иларион Мъгленски са били в църквата „Св. 40 мъченици“. Мощите на свети Йоан Поливодски са били в храм „Св. св. Петър и Павел“. Мощи на св. Филотея Темнишка е имало и в църквата „Успение Богородично“ в Асенова махала. В Търново е имало неръкотворна икона на св. Димитър Солунски, донесена от царете Асен и Петър. За около един век в Търново се намирало и парче от светия кръст, пренесено от Йерусалим, от равноапостолните императори св. св. Константин и Елена. Той се пазел в България до 1280 г.

Църква „Света Троица“

В наши дни във Велико Търново и околността се съхраняват мощите на редица светци – на свети Мина (в частен параклис срещу РДВР), на Иван Рилски в патриаршеска катедрала „Рождество Пресветая Богородица“ и на свети апостол Андрей Първозвани, както и някои чудотворни икони – на Пресвета Богородица Троеручица в Девически манастир „Успение Богородично“, Чудотворната икона на Света Богородица и Чудотворната икона на свети Николай Чудотворец в манастир „Свети Никола“ – и трите в село Арбанаси.

  • Великотърновската католическа енория „Блажена Дева Мария на броеницата
Евангелската църква
Католическа църква „Блажена Дева Мария на Броеницата“
Паметник „Майка България“

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

Паметник „Майка България“[редактиране | редактиране на кода]

Паметник „Майка България“ e построен в знак на почит към загиналите участници в българските войни за Освобождение. Дружеството за запасни офицери „Бунар Хисар“ поеми инициативата за създаването на паметника през 1926-та година. Построен е през 1935-та година.

Паметник на Асеневци[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Асеневци е дело на ск. К. Дамянов, р-л И.Славов, арх. Г. Гечев, конструктор. К. Цеков. Посветен е на 800 г. от възстанието на Асен и Петър и възстановяването на българската държава – Асен, Петър, Калоян и Иван Асен Втори. Открит е през 1985-та година.

Паметник на Васил Левски[редактиране | редактиране на кода]

Паметника на Васил Левски е построен през 1946-та година по инициатива Карл Йозеф Папоушек и дело на скулптура Любомир Далчев.

Паметник на Патриарх Евтимий[редактиране | редактиране на кода]

Паметника на Патриарх Евтимий е дело на Марко Марков.[60]

Парк Марно поле
Парк Ксилифор

Мостове[редактиране | редактиране на кода]

Стамболовият мост над река Янтра
Стамболовият мост[редактиране | редактиране на кода]

Стамболовият мост над река Янтра във Велико Търново е построен в края на 19 век. Бидейки част от много модерното за времето мостово и железопътно съоръжение в Търново, състоящо се от два тунела, два железопътни и един пешеходен мост – Стамболовият, той е уникален в техническо отношение. Започва да се строи през 1892 г.[61] Участие в изграждането му взема виенската фирма за метални леярски изделия „Рудолф Филип Вагнер“ – същата, построила Орлов и Лъвов мост в София и Желязната църква в Цариград. За строежа му е била използвана изцяло изградена дървена конструкция – скеле, изработено от търновския майстор-строител Стоян Герганов (1865 – 1906 г.). Звената са подавани поотделно. На специални огнища, поставени на дървена конструкция, нитовете са загрявани на място, а звената – занитвани. В строежа са участвали белгийски, италиански, български специалисти и български работници. Първоначалното архитектурно оформление в горната част на строежа, с парапета, е извършено от работещия във Велико Търново в края на 19 век италиански архитект Джовани Мосути. Мостът е първата крупна проява на модерното европейско мостостроене в България, а като свободна висяща безподпорна конструкция – едно от важните постижения на Балканите.

За първи път този мост се споменава в издадения през 1893 г. пътеводител на града, подготвен специално по повод свикването на IV Велико народно събрание, заседавало в града от 3 до 17 май 1893 г. [62]

Владишки мост
Владишкият мост[редактиране | редактиране на кода]

Владишкият мост, строен през втората половина на XVII в., е една от забележителностите на града, която се намира на главна туристическа артерия и от него се разкриват живописни гледки към околността му. Реконструиран през 1981 г. Има каменни устои и конструкция, върху която стъпва дървен брод. Името идва от близостта на Търновската митрополия. До 1935 г. е бил единственият мост в Асенова махала, по който е минавало шосето за Арбанаси. От него се хвърля богоявленският кръст в Янтра.

Каменен мост „Цар Борис III“[редактиране | редактиране на кода]
Работническият мост, построен през 1985 г.

Каменният мост „Цар Борис III“ се намира в квартал „Асенова махала“ във Велико Търново. Той е дело на инж. Никола Троянски. Строителството на моста започва на 22 юни 1930 г. и завършва през 1935 г.[63]

Турският мост[редактиране | редактиране на кода]

Турският мост се намира южно под крепостта Царевец и пресича река Янтра към отсрещния хълм Света гора. Той е дълъг 60 m и висок 8 m. Построен е от Али Феруз бей (често мостът се споменава като Али-Феруз-беев мост) – същият турчин, който е съградил и джамията на Хисара (Царевец) през 1435 г. Устоите на моста са от дървени пилоти под дъното на реката.

През 1897 г. мостът е съборен до основи от голямо наводнение. По-късно общината възстановява моста.[64]

Ханове[редактиране | редактиране на кода]

Търновград през вековете е бил важен занаятчийски и административен център. През града са минавали важни пътища от изток на запад и от север на юг. През Възраждането в града са съществували 42 хана, а до Освобождението са достигали до 72.[65] Един от най-големите ханове в града е този на хаджи Николи, възстановен от американския мецанат Едмънт Бек. Друг шедьовър на Възрожденската архитектура е Стамболовият хан, построен през 40-те години на ХІХ век от бащата на Стефан Стамболов – Никола Стамболов.[66] Други значими ханове са били Дряновският хан (днес там се намира кино „Модерен театър“) построен през 1901 г., Ханът на Бяла Бона, отново на Самоводската чаршия[67], Търновския хан (наричан преди Турския хан), намиращ се под Царевец, Големият хан, наричан още Арнаутски или Синджир хан, намиращ се близо до Куршум джамия, Абаджийският хан и други.

Кафенета, кръчми и гостилници[редактиране | редактиране на кода]

Червеното кафене и Табашкото кафене, били сред най-известните из града в края на XIX и началото на XX век.[68] В тях се е предлагало кафе от няколко вида. Кръчмите били едни от основните места, къде се е споделял обществено-политическия живот. Освен различни видове алкохолни напитки, в тях са се играели и разчлични видове игри и част от тях вечер се превръщали в казина. Известни кръчми в Търново били – „При Горнака“, „При Шумелата“ и „При Русевчето“.[69]

Танцувални салони[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век и началото на XX век в Търново започват да навлиза западно-европейската култура. В салона на училищата в Асенова махала и махала „Света Троица“, се създават първите т.нар. „танцувални салони“, за изучаване на валс, танго и други танцувални изкуства.[70]

Чешми[редактиране | редактиране на кода]

Велико Търново се славел като градът с най-много чешми с изворна вода. Къде по спомени, къде документирано, общо чешмите наброявали към 65. Описание и обяснение за произхода на имената на някои от чешмите ни е оставил видният търновски художник, учител и общественик Димитър Багрилов (1866 – 1940 г.) Мармарлийска чешма (Водата идвала от 4 – 5 метра височина на продължение 12 – 15 метра дължина и произвеждала шум и звукове, като че ли мърморела на всеки, навел се да пие от чучура), Йоновка чешма, чешмата в местността „Качица“, „Лошата чешма“ и други. Голяма част от тях днес не съществуват. Останали са няколко по улица „Гурко“, една в Асенова махала, Сухата чешма във Варуша, в местността „Ксилифор“.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

  • Регионален исторически музей (РИМ). Създаден е през 1871 г. Днес в него работят научни сътрудници, уредници, екскурзоводи, реставратори и др. специалисти в следните отдели:
Къща музей на Емилиян Станев
Археологически музей

Археология, Етнография, Християнско изкуство, Българските земи през XV – XIX в., Нова и най-нова история, Фондове и научен архив, Културно-просветен, Лаборатория за реставрация и консервация, Административно-финансов и стопански, Фотоателие и фотолаборатория, Компютърна обработка на фондовете и издателска дейност, Библиотеки и Недвижими паметници на културата.

Музей „Възраждане и Учредително събрание“
Народна библиотека „П. Р. Славейков“
Бившето кино „Полтава“

Театър, опера, кино и други културни домове[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Надежда“

Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“[редактиране | редактиране на кода]

На 14 юли 1952 г. в Търново се създава професионален окръжен театър. Преди това, в града са съществували няколко любителски театри в Търново. В него се провеждат редица регионални и международни фестивали. В него се е провеждал и националния конкурс „Мелодия на годината“.

Читалище „Надежда 1869“[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Надежда“ е най-старата културна институция в града. Инициатори за създаването и са 32-ма граждани, начело с Димитър хаджи Павли Иванов. Културната институция поставя началото на театралното и оперното изкуство. Първата сграда на Читалището е построена през 1855-та година. В читалището се съхраняват и първите исторически находки от региона. Музикално дружество „Кавал“ е създадено в началото на века.

Регионална народна библиотека „Петко Р. Славейков“ – Велико Търново[редактиране | редактиране на кода]

Търновската библиотека е създадена през 1922 година. Културната институция е наследник на Стариннните и Възожденски библиотеки. В Библиотеката се съхраняват 21 ръкописа и 1207 старопечатни книги, архивни снимки и филмови ленти, периодики.[71]

Художествената галерия „Борис Денев“

Художествени галерии[редактиране | редактиране на кода]

Филми, снимани в града[редактиране | редактиране на кода]

Творчество, посветено на Велико Търново[редактиране | редактиране на кода]

За града са написани много пътеписи от Иван Вазов, Найден Геров и др. За Търново има посветени и много стихове. Автори на някой от тях са поети, като: Николай Зидаров, Блага Димитрова, Христо Христов, Христо Гоневски и др.[72] Българските изпълнители Руслан Мъйнов, Марин Тачков и др. са посветили свои песни на града.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Christmas tree in Veliko Tarnovo.jpg
  • Годишните чествания на празника на Велико Търново, който се отбелязва на 22 март[73]
  • Международният фолклорен фестивал[74]
  • Празникът по случай обявяването на независимостта на България;
  • Старопланинският събор „Балкан фолк“;
Международен фолклорен фестивал
  • Фестивалът „Сцена на вековете“ през месец август, с постановки на открита сцена на Царевец
  • Международен фестивал на туристическия филм „На източния бряг на Европа“, който е част от престижното международно туристическо изложение „Културен туризъм“, което се провежда всяка година през месец април в изложбени зали „Рафаел Михайлов“
  • Национален събор на овцевъдите
  • Парад на военните духови оркестри
  • Сребърна Янтра – Международен конкурс за млади изпълнители[75]
  • Международен реанакторски фестивал „Ежедневието на средновековен Търновград“
  • Международното туристическо изложение „Културен туризъм“
Аудио-визуален спектакъл „Звук и светлина“ на Царевец
Светлинни ефекти от спектакъло „Звук и светлина“

Звук и светлина[редактиране | редактиране на кода]

Аудиовизуалният спектакъл „Звук и светлина“, който вплита в себе си светлинни, звукови и словесни ефекти, е исторически разказ на най-важните моменти от българската история. За първи път се състои през 1985 г. в чест на 800-тната годишнина от въстанието на Асен и Петър.[76]

В спектакъла по уникален начин са синхронизирани разноцветни светлини, драматична музика, лазерни лъчи, светкавици и звън от камбани, които разказват историята на България. „Звук и светлина“ се излъчва целогодишно, независимо от метеорологичните условия и може да бъде наблюдаван безплатно на официалните празници и на празниците на града от площада пред Царевец. Във всеки друг ден спектакълът може да се излъчи срещу заплащане, ако бъде направена заявка от индивидуални клиенти или организирани групи. Тогава той се наблюдава от специално построена за целта площадка с ограничен достъп.[77]

Звездни гласове над Царевец[редактиране | редактиране на кода]

„Звездни гласове над Царевец“ е международен фолклорен и етно, поп и джаз конкурс, организиран от областната управа, община Велико Търново, народно читалище „Седми юли“ и фондация „Короната на Търновград“. Идеята на фестивала е да популяризира фолклора и да покаже как той е свързан със съвременната етнопоп и етноджаз музикална култура. Провежда се в средата на месец септември.[78]

Традиционна храна[редактиране | редактиране на кода]

Традиционната храна, характерна за региона се е изменяла през вековете. Антрополози определят че по времето на Първото и Второто българско царство по земите на днешно Велико Търново, средновековните българи са наблягали основно на пшеница и зърнени култури (просо, ръж, овес, леща, грах, нахут)[79],мляко и млечни продукти, дивеч, вино. висшите прослойки на обществото са имали по-богат избор на храна, внасяна от Средиземноморието. Владетелите и болярите според някои източници са се хранели често с византийска леща със свинско и бял сос, средиземноморска рибена чорба, маринована скумрия по манастирски, пушена пъстърва в мъх, ечемичен хляб, дивечова яхния, кюфтенца с боровинки и други ястия.[80] Медовината, богатия асортимент от билки, също е бил добре познат. През османското владичество в града навлиза и ориенталската кухня. Турското кафе и чаят навлизат в бита на българина. Консумират се и много турски ястия като мусака, баклава и други. Традиционната българска кухня остава трайно през възраждането до наши дни: баница, тутманик, тиквеник, мекица, лютеница, бобена чорба, рибена чорба, мюлянка и др. Характерен за града е бил белият и ръженият хляб. Градът е бил известен с многобройните си сладкарници, кафеджийници, содо-лимонадопродавалници и други.

Дати свързани с града[редактиране | редактиране на кода]

  • 22 март – официален празник на Велико Търново
  • 7 юли – освобождение на Велико Търново
  • 16 април – подписване на Търновската конституция
  • 22 септември – обявяване на Независимост на Княжество България
  • 26 октомври – обявяване на Независимост на Втората Българска Държава

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

През Възраждането и първите години след Освобождението на България, в града съществуват десетина средни и малки фабрики. Градът през тези години остава предимно занаятчийски. До 1930 година в града са били открити над 130 фабрики за коприна, бояджийски фабрики, содолимонадени фабрики, фабрика за шевни конци, за хранителни изделия и други. През социалистическия период са открити над 50 предприятия в областта на електрониката, машиностроенето, пластмасови изделия, шивашки изделия и други.

Икономическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Велико Търново е част от Северен Централен район. През 2016-а безработицата е рекордно ниска и достига 4,7%.[81] Икономиката на града се характеризира с многоотрасловост и наличие на традиционни производства. Градът има традиции в производството на храни, текстилни продукти и електромеханични устройства. Икономиката е структурирана в следните сектори: „Търговия и ремонтни дейности“ с дял 38,03%, „Преработваща промишленост“ с 33,05% и „Транспорт, съобщения и електро- и газоразпределение“. Стопанисваните земи в областта са 2 997 084 дка, от които 2,6 млн. дка представляват обработваеми площи, а това съставлява 5,5% от обработваемата земя на страната. Брутната добавена стойност (БДС) в секторите аграрен, индустрия и услуги са следните: 146, 520, 1099.

Първичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

Земеделие[редактиране | редактиране на кода]

Земите в землището на града са богати на почвени ресурси. Край града съществуват горски масиви, които благоприятстват за развитието на флората и фауната. В началото на века в местностите край града – „Качица“, „"Мармарлия" и „Козлуджа“ е имало овощни градини. За това са благоприятствали както речните басейни – Янтра и Дряновска река, така и изворната вода от местостите и построените за целта чешми. Пчеларството също било развито по тези места и местностите около манастирите. Земите около града, не са толкова благоприятни за обработка на пшеница както съседните селища – Горна Оряховица, Лясковец, Леденик и Беляковец. Животновъдството е било развито до 50-те години на XX век в селата, сега квартали – Марино поле, Чолаковци и архитектурния резерват – Арбанаси. В земите около Южната промишлена зона, заедно със земите северно от Дебелец, се е отглеждал хмел.

Полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Основно в града са добивани камъни за строителен материал и варовик.

Вторичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

Енергетика[редактиране | редактиране на кода]

През 1915-та година в Търново се основава дружество „Светлина“, от братя Георгиеви. Създават се хидравлическа централа край близкото село Леденик и дизелова централа. Градът е електрифициран до 1935-та година.

Край Велико Търново е построена малка водно електрическа централа – МВЕЦ „Сини Вир“, с мощност от 0,28 MW. В близост до него се намира и МВЕЦ „Леденик“. В града има изградени фотоволтаични мощности над 50kW на обществени и индустриални сгради.

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

В града се намират три индустриални зони: Северна, Южна и Западна.

Част от Южна промишлена зона, Радиозавод, Завод за захарни изделия, Топлофикация
Електротехническа, електронна и комуникационна[редактиране | редактиране на кода]

През 1966 г. в града е създадено едно от най-големите предприятия в страната за радиоапаратура – Битова електроника АД. Освен радиоприемници и различни видове радиокомуникационна техника, през следващото десетилетие започва производството на телевизионни приемници. През 1967 г. е създаден „ЕЛМОТ“ АД за производство на електродвигатели, въжени електротелфери, въжени ограничители, редуктори и мотор-редуктори, кранове, кранови компоненти. През 1969 г. във Велико Търново е създаден Завод за запаметяващи устройства, който през 1998 г. се преобразува в „Карат Електроникс“ АД. През 2014 г. предприятието е придобито от шведски концерн и името му се променя на „АК Пластроник“ АД. „Тремол“ ООД е производител, съсредоточен в областта на електрониката. Произвеждат се различни видове фискални принтери и касови апарати.

Текстилна[редактиране | редактиране на кода]

В града има фабрики за платове и текстилни изделия. Произвеждат се дрехи от различен асортимент. Като спомен за голямо предприятие е останала бившата фабрика „Мавриков“.

Производство на полиетиленови изделия[редактиране | редактиране на кода]

Екстрапак ООД е производител на текстилни и полиетиленови рекламни чанти и опаковки, както и нетъкан текстил. Мегапорт е с основна дейност производство на полиетиленови торбички и чували, както и рециклиране на полиетилен.

Хранително-вкусова[редактиране | редактиране на кода]
Част от бирената фабрика

Един от най-добре развитите отрасли е хранително-вкусовият. Хлебозаводът в града се намира в местността „Дълга лъка“. Едни от най-големите предприятия за захарни изделия се намират в града. Това са фирма „Престиж 96“, „Кармела 2000“ и „Захарни изделия – Варна“. В населеното място има и изграден месокомбинат и предприятие в областта на млекопреработването. Винпром „Велико Търново“ е специализиран в производството на оцет, високо алкохолни напитки и ликьори. В града се намират и две пивоварни – „Болярка ВТ“ (най-голямата в България пивоварна с български капитал) и „Бритос“.

Други[редактиране | редактиране на кода]

В града се намират и предприятията Военен завод „Терем“ и „Момина крепост“ АД.

Третичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

Транспорт и инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Градът е свързан в европейските пътища Е772 и Е85. Строителството на останалите отсечки на автомагистрала „Хемус“ София – Велико Търново – Варна се очакваше да започне през 2014 г. Пътен възел Запад е построен в края на 1970-те години. През него се пресичат пътя СофияВарна и път от Военното училище до южната част на новия град и Дебелец. През 2000 година е построен Пътен възел Юг, на който се пресичат пътищата София – Варна и РусеСтара Загора.

Централната железопътна гара във Велико Търново
Железопътен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Първият влак в града пристига през 1901 година и е тържествено посрещнат. Над река Янтра са издигнати два железопътни моста. Във Велико Търново има три гари: Централна, Трапезица и Товарна.

През Велико Търново минава ЖП линията РусеСтара Загора. Има редовни влакове за Горна Оряховица, Русе, Плевен, София, Варна, Стара Загора, Пловдив, Бургас и Свищов.

Схемата на градския транспорт е добре развита, обслужва се от 12 градски и 17 полуградски линии.

Автогара Юг
Речен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През Възраждането на България, река Янтра в някои участъци е била плавателна. В града се съществували три малк речни пристанища доТурския мост и местността Боруна. През 1924-та година, в града се сформира клон на Български морски сговор, с пръв председател подполк. Н.Недев.

Автомобилен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Градския транспорт в града се обслужва от 12 градски линии и 10 междуградски, които свързват града с околните градове и села.

В града има 2 автогари – автогара Юг (построена през 1960-те години), намираща се на бул. „Христо Ботев“, и автогара Запад (построена 1980-те) на бул. „Никола Габровски“.

Тролейбусен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Тролейбусните линии са построени в периода 19901991 година. Същата година са пуснати в експлоатация и първите тролейбуси по двете линии. Поради строежа на пътен възел Качица част от мрежата е демонтирана. Години по-късно се взема решение за преустановяване на дейността на превозните средства.

Търговия[редактиране | редактиране на кода]

Градът е бил най-важният търговски център по време на Втората Българска държава. През вековете на османската власт постепенно губи позиции като водещ търговски център на страната. В града са се намирали т. нар. „Златарска чаршия“, земеделските пазари „Самоводски“ (по-късно Самоводска чаршия) и „Маринополския“, „Стария пазар“, намиращ се на мястото на бишвите хали, площад „Бъджарлък“. След Освобождението, най-влиятелното търговско дружеству в града е било Търговската къща „Друмев и Ангелов“ – основана през 1893 година, търгуваща с манифактурни, галактерийни, колониални стоки. Т.нар. „Централен пазар“ става център на търговията от началото на 50-те години на XX век. През 1985 г. се построява градския универсален магазин – ГУМ, по-късно търговски център „Европа“. През 1992 г. се открива първият супермаркет. През 2006-та година в града се открива първия извънстоличен МОЛ – Сентрал МОЛ Велико Търново.

  • През Възраждането е имало търновски търговци, които са имали кантори из цяла Европа:Сава Пиколо, Павли х.Николи, х.Винчоолу в Цариград, Атанас х.Павли – в Италия, Константин Паница и Братя Киселови във Виена,Лефтеров – Манчестър. Ежегодно през Възраждането търговските връзки между града и Европа, се поддържали от търговски кервани, съставени от 10-тина търговски коли.

Финанси[редактиране | редактиране на кода]

През 1892 година в града се появява първия клон на Българска народна банка. Първата търновска банка е основана през 1919 година. Година по-късно в града се появява и Земеделска банка.

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

Търновският вестник „Борба“ цитира френско издание от 1877 г., според което река Янтра била плавателна и по нея се движели лодки.[82]

Военни гарнизони[редактиране | редактиране на кода]

Във Велико Търново са били сформирани 18-и, 20-и, 46-и, 50-и и 70-и пехотни полкове.

Спорт и спортни съоръжения[редактиране | редактиране на кода]

Младежки спортен клуб в Търново е основан през 1921. Първите футболни срещи в града са се изиграли на стадион „Колодрума“ в района на Старото военно училище, игрищата „Академик“ и „Марно поле“. През 1958-ма година в града е построено най-голямото спотно съоръжение – Стадион Ивайло .

Футбол[редактиране | редактиране на кода]

Първият футболен отбор в града се създава през 1919 - та година и носи името младежки спортен клуб – МСК. Две години по-късно, отбора се преименува на СК"Слава". През следващите години в града се създават и футболните клубове "Феникс", "Виктория", „България”. Футболът е най-популярният спорт в града, като местният ПФК „Етър“, с прозвищата „виолетовите“ и „болярите“, е шампион и носител на купата на България за сезон 1990/1991. Играе на стадион „Ивайло“. През следващите 2 години заема 4-то място в шампионата. През 1995 г. отборът става първият носител на Купата на Лигата, а след още 2 години играе финал. В града се създават и футболните клубове „Ивайло-97“ през 1997 и „Етър-2“ през 1999 година. През 1998 г. Етър изпада в Б група, а през 2000 г. във В група. През 2016-та година „Етър ВТ“ влиза отново в елита.

Баскетбол[редактиране | редактиране на кода]

В гимназиите в града се сформират първите юношески отбори по баскетбол.В града се основа „Баскетболен клуб Етър-49

Волейбол[редактиране | редактиране на кода]

В градът е основан и Волейболен клуб – Царевец 19.

Хандбал[редактиране | редактиране на кода]

В града съществува хандбален клуб Етър-64 – осем пъти републикански шампион на България по хандбал.

Отбори по други спортове: стрелба с лък, компаунд и арбалет – клуб „Етър-78“, катерене, планинарство и екстремни спортове – „Царевец“, , хокей на лед – „Етро-92“ и шахмат – „Царевец“, ВК Царевец.

Колоездене[редактиране | редактиране на кода]

В Търново е основано първото колоездачно дружество в България.

Гимнастика[редактиране | редактиране на кода]

Гимнастически клуб „Юнак“ е първото спортно дружество в града основано през 1896-та година. По-късно е прекръстено на Гимнастическо дружество „Великотърновски юнак“.[83]

Известни спортисти[редактиране | редактиране на кода]

  • Жана Мамарчева – пързаляне с кънки
  • Иван Панаьотов – тенис на маса
  • Димитър Тодоранов – карате
  • Весела Лечева – спортна стрелба

Личности[редактиране | редактиране на кода]

В града се живели и са се раждали много духовници и аристократи от времето на Първата Българска държава. В своя столичен период, градът е дом на четири български владетелски династии:Асеневци,Шишмановци,Тертеровци и династията Смилец;стотици аристократични фамилии, видни духовници и ръководители на Българската Патриаршия като Патриарх Евтимий,писатели – Григорий Цамблак. Търновград е пазител на българското и през годините на игото и Възраждането.Градът е дал на страната ни и Европа много духовници, търговци, занаятчии, писатели, политици и обществени дейци – Велчо Атанасов Джамджията,Венета Ботева,Стефан Стамболов,Петко Славейков;учени и учители – Георги Златарски,Евстати Маринов,Харалампи Джамджиев. Градът е свързан и с българските герои Васил Левски и Христо Ботев. Най-големи заслуги за развитието на архитектурата в града има майстор Колю Фичето.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от Велико Търново с паметника на Асеневци
Изглед от Велико Търново с паметника на Асеневци
Нощна панорама от Велико Търново с буря
Нощна панорама от Велико Търново с буря
Изглед към крепостта от Трапезица
Изглед към крепостта от Трапезица

Литература за Велико Търново[редактиране | редактиране на кода]

  • Свети патриарх Евтимий, „Пространно житие на света Петка Търновска“
  • д-р Берон, Васил, „Археологически и исторически изследвания“, 1887 г.
  • Пътеводител на гр. Търново и околността му, 1907
  • Попова, Снежина, Панайотова, Кинка, „Янтра тече и разказва“
  • Кираджиев, Светлин, „Велико Търново“
  • Енциклопедия „Бележити търновци“
  • Ангелов, Никола, „Към въпроса за старите изображения на Средновековния град Търнов“
  • Боянкинска, Боряна, Търновци, участници в четата на Филип Тотю през 1876 г.
  • Герасимов, Тодор, „Чий е надгробният паметник от Царевец в Търново“
  • Драганова, Тодорка, „Градската община в гр. Търново през XIX в.“
  • Драганова, Тодорка, „Икономическото развитие на гр. В. Търново през епохата на Възраждането“ (кратък исторически преглед), ч. 1
  • Драганова, Тодорка, „Търново през XIX век“ (Градоустройствен облик по документи, пътеписи, спомени на съвременници и снимки)
  • Ибришимова, Пенка, „Към историята на училищата във В. Търновски окръг през Възраждането“
  • Ибришимова, Пенка, „Освобождението на Велико Търново [през 1877 г.]“
  • Минчев, Д. Н., „Велико Търново и руската консулска поща през XIX век“
  • Минчева, Тянка, „Към въпроса за родословието на търновеца Хаджи Николи“
  • Минчева, Тянка, „Още за участието на жените от Първи Търновски революционен окръг в Априлското въстание през 1876 година“
  • Мутафов, Васил, „Няколко паметника на култа към света Петка Търновска“
  • Николова, Илиана, „Велико Търново в българската музика“ сборник песни
  • Николова, Илиана, „Кратка музикална история на Велико Търново“
  • Николова, Илиана, „Музикална култура на Велико Търново от Възраждането до края на ХХ век“ Библиография
  • Николова, Илиана, „Музикална култура на Велико Търново от Възраждането до наши дни“ Дисертация
  • Павлов, Пламен, „Търновски светци и чудотворци“
  • Павлов, Пламен, „Търновските царици“. В. Търново, 2006.
  • Панайотова, Кинка, „Неизвестен летопис върху стара дървена врата в Асенова махала, Велико Търново (1822 – 1924)“
  • Панайотова, Кинка, „Основни проблеми на устойчивото икономическо развитие на Велико Търново през вековете“
  • Панайотова, Кинка, „Стопанската структура на Велико Търново от средата на XIX в. до 1944 г.“
  • Попов, Атанас, „Старопланинската укрепителна система за защитата на Средновековния Търновград“
  • Станева, Светлозара „Едно забравено име (Атанас Станчов Клепанов)“
  • Теофилов, Теофил, „Къщата с маймунката“ в своята сто и петдесет годишна история“
  • Тонев, Велко, „Няколко документа за въстанията в Търновския край през 1862 г. и 1876 г.“
  • Радев, Иван, „История на Велико Търново XVIII – XIX век“, „Слово“ В. Търново, 2000
  • Митова-Ганева, Катя, „Великотърновки – от традицията към модерността“, В. Търново, 2009
  • Митова-Ганева, Катя, „Велико Търново – непознато, любопитно и обичано“, В. Търново, 2008
  • Митова-Ганева, Катя, „Споменъ за Търново“, В. Търново, 2009
  • Недева, Тодорка, „Търновските генерали 1878 – 1944“, В. Търново, 2008
  • Недева, Тодорка, „Търновски делници 1878 – 1944“, В. Търново, 2009
  • Недева, Тодорка, „Търновски празници 1878 – 1944“, В. Търново, 2009
  • Тодоров, Иван, „Старо Търново – духът и ликът на времето“, С., 2009
  • Тодоров, Иван, „Памет за Търново“, С., 2018
  • patrioti.net Легенди за Велико Търново

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. www.nsi.bg
  3. Сайт за кандидатурата
  4. ДВ. бр. 32 от 16 април 2019 г.
  5. На гръцки името е изписвано като Τίρνοβο и Τύρνοβο.
  6. Русев, Пеньо, Георги Данчев, Екатерина Сарафова. „Търновска книжовна школа, 1371 – 1971“, Издателство на БАН, 1974, стр. 215.
  7. veliko-tarnovo.bg
  8. Хералдични гербове и девизи на областните градове в България heraldika-bg.org
  9. Pan European Corridors ((en))
  10. Статия във вестник „Борба“
  11. www.daftlogic.com
  12. Геоложки институт към БАН
  13. Пещерите край Велико Търново – приключение и емоция, Фактор.бг //посетен 09.01.2021
  14. www.meteoblue.com
  15. Регионална Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ Велико Търново.
  16. www.geoznanie.com
  17. www.hvanah.com
  18. арх. Д. Колева Поселения на траките (ХІІІ в. пр.Хр. - ІV в.)
  19. zonebulgaria
  20. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 109 – 110.
  21. арх. Д. Колева Първият крепостен град по време на Византийската империя (V - VІІв.)
  22. „burgasnews.com“, archived from the original on 2016-08-14, https://web.archive.org/web/20160814152531/http://www.burgasnews.com/istoriya-i-arheologiya/91872-balgariya-e-imala-10-stolitzi, посетен 2016-07-15 
  23. Отбелязваме 835 години от въстанието на Асен и Петър Радио Велико Търново
  24. Gerhard Podskalsky: Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 815 – 1459, Munchen, Beck, 2000, S. 74, ISBN 3-406-45024-5
  25. „Българска патриаршия“, archived from the original on 2017-06-06, https://web.archive.org/web/20170606050535/http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=history.xml, посетен 2016-03-18 
  26. Търново пазел мощите на тринадесет светци
  27. Валентин Петков Бараков "Градът на Втото Българско царство"
  28. starotarnovo.ucoz.com
  29. Здравка МАСЛЯНКОВА Търновските ханове – величие и разцвет някога, а днес – руини и пълно забвение
  30. Guide de l'ancienne capitale de la Bulgaria, с.50, „Въ Търново на 10 февруарий 1879 г. е било открито Учредително народно събрание отъ Императорския руски комисарь князъ Дондуковъ Корсаковъ“
  31. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.834.
  32. socbg.com
  33. Статия, свързана с училище „Петър Дабков“
  34. www.dnesbg.com
  35. www.segabg.com
  36. „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“. // nsi.bg. Посетен на 13 май 2020. (на български)
  37. Светлин Кираджиев Велико Търново
  38. Население по области, общини, населени места и възраст към 1 февруари 2011 г.
  39. ГРАО
  40. Областен управител Велико Търнов // посетен на 5.12.2020
  41. methodist.bg
  42. Из историята на нашето езиково строителство Л. Андрейчин
  43. bulgarianhistory.org
  44. Градове партньори, от сайта на община Велико Търново, посетен на 8 март 2012 г.
  45. www.borbabg.com
  46. www.sbj-bg.eu
  47. Общинско радио Велико Търново
  48. Белогвардеецът д-р Трейман теглил заеми и правил ипотеки, за да изгради Белодробната болница във Велико Търново korespondentbg.com //посетен на 27.01.2021
  49. .mu-sofia.bg/
  50. Териториалната Дирекция „Държавен архив“ – Велико Търново[неработеща препратка], държавната агенция „Архиви“, посетен на 17 февруари 2012
  51. starotarnovo.blogspot.bg
  52. Хан „Хаджи Николи“, Странник.бг, маршрутен каталог
  53. Старо Търново – Из спомени на Тодор Янков (1939 г.), Фейсбук, посетен на 17 февруари 2015 г.
  54. opoznai.bg
  55. Хан Хаджи Николи / Han Hadji Nikoli – За Стамболовия хан, Фейсбук, посетен на 17 февруари 2015 г.
  56. Построена, украсена и стенописана по заповед на цар Иван Асен II и посветена на голямата му победа при Клокотница на 9 март 1230 г. над епирския деспот кир Теодор Комнин. През XIII – XIV век е построена една от най-хубавите и най-богати църкви на манастира, наричан „Велика лавра“. В нея неведнъж е служил и патриарх Евтимий.
  57. Намира се под североизточния склон на хълма Трапезица на десния бряг на река Янтра. Тя е най-старата и точно датирана средновековна търновска църква. Свързана е с обявяването на въстанието през 1185 г. под ръководството на болярите Петър и Асен за отхвърляне на византийското владичество. В нея са коронясани първите владетели от Асеновата династия – Петър, Асен и Калоян.
  58. Намира се в подножието на северния склон на хълма Царевец. Предполага се, че църквата е построена в началото на 13 век по инициатива на царица Анна-Мария Унгарска, за да бъдат поставени там мощите на Йоан Поливотски. В нея Калоян е бил провъзгласен за крал, а българският църковен глава – за примас.
  59. Намира се под южния склон на Трапезица на десния бряг на река Янтра, в кв. „Асенова махала“. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 10,40 х 5,12 m. Построена е през 1612 г. върху основите на средновековна църква, която най-вероятно е функционира през столичния период на Търновград.
  60. Галя Бояджиева Къде да стои паметник на Патриарх Евтимий обсъждаха архитекти, историци, художници
  61. Стамболов мост
  62. „Лъвов и Орлов мост в София са връстници на Стамболовия в Търново, в-к „Янтра ДНЕС“, 2009, В. Търново“, archived from the original on 2012-05-20, https://web.archive.org/web/20120520221412/http://www.dnesbg.com/obshtestvo/lavov-i-orlov-most-v-sof.html, посетен 2012-02-11 
  63. Дора Недева – Каменният мост „Цар Борис III“
  64. „Пътеводител на В. Търново и околността му от 1907 г.“
  65. dnesbg.com
  66. tretavazrast.com
  67. desant.net
  68. Грета Костова-Бабулкова „Старите търновски кафенета“
  69. Здравка Христова „Мил спомен за търновските кръчми“ в-к Десант 18 август 2015, Вторник //посетен 8 декември 2020
  70. Георги Ръцев Популярна музика във Велико Търново Фабер
  71. Златина Димитрова „Колекция от 1207 тома,пази библиотеката в Търново“ в-к"Янтра днес" //посетен 5.декември.2020
  72. starotarnovo.ucoz.com
  73. www.strannik.bg
  74. Международен фолклорен фестивал
  75. Международен конкурс за млади изпълнители Сребърна Янтра
  76. Darik News, 3 милиона гледали „Звук и светлина“ от създаването на спектакъла (11 октомври 2010) и „Звук и светлина“ – магия на 25 години (22 октомври 2010); (посетен на 19 февруари 2012 г.)
  77. Звук и светлина Велико Търново Архив на оригинала от 2016-03-14 в Wayback Machine., Царевград Търнов – Туристически информационен център, посетен на 17 февруари 2016 г.
  78. Darik News, Милчо Левиев и Вики Алмазиду идват за „Звездни гласове над Царевец“ (посетен на 19 февруари 2012 г.)
  79. desant.net
  80. agrozona.bg
  81. www.dnesbg.com
  82. Статия във в-к Борба
  83. Ангел Ганцаров Спортната слава на Велико Търново
  • История на футболното съдийство във Великотърновска област – Георги Шопов

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Велико Търново“         Портал „Велико Търново          Портал „България“         Портал „България