Михаил II Асен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил II Асен
български владетел
Портрет от костурската църква „Свети Архангели Митрополитски“
Портрет от костурската църква
Свети Архангели Митрополитски

Роден
1238 г.
Починал
1256 г. (18 г.)
Управление
Период 1246 – 1256
Предшественик Калиман I
Наследник Калиман II
Семейство
Род Асеневци
Баща Иван Асен II
Майка Ирина Комнина, Анна-Мария Унгарска
Братя/сестри Коломан І Асен
Белослава Асенина
Мария Асенина
Ана-Теодора Асенина
Елена Асенина
Съпруга Анна Ростиславна
Михаил II Асен в Общомедия

Михаѝл II Асѐн е български цар от 1246 до 1256 г. Син е на Иван Асен II от третия му брак с Ирина Комнина.

Царуване[редактиране | редактиране на кода]

Възкачването на Михаил II Асен на престола е подготвено от майка му, която участва в заговора срещу цар Калиман I Асен. Tъй като Михаил е малолетен, вместо него управлява регентство – майка му Ирина и севастократор Петър[1]. Не е сигурно дали има и трети член на регентския съвет.

България при Калиман I Асен (1241 – 1246) – в жълто, и при Михаил II Асен (1246 – 1256) – в оранжево

В 1246 г. никейският император Йоан III Дука Ватаци се възползва, че на българския престол е „дете цар“ и извършва нападение. Големи български градове като Велбъжд, Мелник, Скопие, Сяр, Прилеп, Цепина и други са завладени. От Търново не успяват да реагират и през 1247 г. е сключен мир, според който България губи около една трета от територията си. От положението се възползват и маджарите, които по същото време завладяват българските области Белград, Браничево и вероятно Срем, след което унгарския владетел добавя към титлата си и „крал на България“.

През 1253 г. Михаил II Асен със севастократор Петър сключва договор между Търновското царство и Дубровнишката република, насочен срещу сръбския крал Стефан Урош I и цялата му рода и срещу всички, които живеят в неговата земя. Според клаузите на този договор, в случай че Сърбия бъде победена, двете страни ще си поделят териториите и́. През същата година, след като князът на Хум – Радослав Андрич се присъединява към коалицията, български войски и съюзната им куманска конница нахлуват във вътрешността на Рашкото кралство и опустошават Биело Поле, но скоро след това войната е прекратена.

Неблагополучията след възкачването на царя стават причина към 1254 г. царицата-майка Ирина да загуби позициите си в регентството и единствен до непълнолетния цар остава севастократор Петър.

През 1254 г., на 3 ноември, умира Йоан III Дука Ватаци и през декември Михаил Асен предприема светкавична офанзива срещу Никея. Българските войски си връщат крепостите Станимака (Асеновград), Перущица, Кричим, Цепина Перперек с областта Ахрида в Родопите и югозападните български земи. Новият никейски император Теодор II Ласкарис прехвърля войски от Мала Азия на Балканите и успява да изненада Михаил II Асен и да си възвърне Родопската област.

В края на 1255 г. Михаил II Асен сключва мир с Унгария, скрепен с брак между него и внучката на крал Бела IV – Анна Ростиславна, дъщеря на Анна Арпад и унгарският васал княз Ростислав Михайлович, бан на Славония и Мачва, чиято военна подкрепа е осигурена.

Тъстът е в делегацията за сключване на мирния договор в Регина от 1255 г., но предателски се споразумява с никейския владетел с договора да му се предадат възвърнатите от българите земи и границите да останат тези отпреди военните действия. Царят отказва да признае договора, защото така българите губят придобивките след 1254 г.

Срещу него обаче вече е натрупано толкова силно недоволство, че през 1256 г., едва 17 – 18 годишен, цар Михаил II Асен е смъртоносно ранен по време на лов от братовчед си Калоян, бъдещия цар Калиман II. Смъртта на Михаил II Асен през есента на 1256 г. предизвиква междуособици, в които за трона се борят трима основни претенденти – Ростислав Михайлович, деспот Мицо Асен и българският болярин на Скопие Константин Тих, правнук на Стефан Неманя и Ана Неманя.

Михаил II остава в сянката на по-могъщите личности от онова време. През повечето време на царуването си той е малолетен и не може да води самостоятелна политика, предоверява се на тъста си Ростислав, което води до предателство. При царуването на Михаил Асен средновековното българско царство навлиза в продължителен период на вътрешни противоборства. Според Георги Акрополит, убиецът на цар Михаил II Асен е неговият братовчед. В преписка на арменския свещеник Аракел от 1258 г. се посочва, че българският владетел е убит от сина на неговия чичо. Счита се, че Михаил II не е имал друг чичо освен севастократор Александър Асен. По тази причина се счита, че Калиман II е негов син.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Михаил II Асен е женен за Анна Ростиславна[2], дъщеря на руския княз Ростислав Михайлович и унгарската принцеса Анна Арпад. След неговата смърт тя е омъжена за кратко и за неговия наследник на престола – цар Калиман II Асен.[3]

Свидетелства[редактиране | редактиране на кода]

Портрета на царя е един от много малкото запазени средновековни образи на български владетели. Той е зографисан заедно с майка си царица Ирина на ктиторския портрет на църквата „Свети Архангели Митрополитски“ в македонския град Костур, който тогава е част от българското царство и влиза в предходното Скопско комитатство.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
  1. Константин Иречек, История на българите, Наука и изкуство, 1978, глава XVII. Последни Асеновци, стр. 308
  2. Павлов, Пл., Търновските царици, В.Т.:ДАР-РХ, 2006.
  3. Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр.270 – 271
Коломан I Асен
1483. Герб на императора на България, Общ гербовник, Констанцки кодекс, Конрад фон Грюненберг
цар на България (1246 – 1256)
Коломан II