Михаил II Асен

Михаил II Асен
цар на България
Портрет от костурската църква „Свети Архангели Митрополитски“
Лични данни
Управление	1246-1256
Роден	1238 г.
Починал	1256 г.
Предшественик	Коломан I Асен
Наследник	Коломан II Асен
Семейство
Династия	Асеневци
Баща	Иван Асен II
Майка	Ирина Комнина
Брак	Анна Ростиславна
Потомци	няма
Михаил II Асен в Общомедия

Михаѝл II Асѐн е български цар от 1246 до 1256 г. Син е на Иван Асен II от третия му брак с Ирина Комнина.

Възкачването на Михаил II Асен на престола е подготвено от майка му, която участва в заговора срещу цар Калиман I Асен. Tъй като Михаил е малолетен, вместо него управлява регентство — майка му Ирина и севастократор Петър. Не е сигурно дали има и трети член на регентския съвет.

В 1246 г. Никейският император Йоан III Дука Ватаци се възползва, че на българския престол е "дете цар" и извършва нападение. Големи български градове като Велбъжд, Мелник, Скопие, Сяр, Прилеп, Цепина и други са завладени. От Търново не успяват да реагират и през 1247 г. е сключен мир, според който България губи около една трета от територията си. От положението се възползват и маджарите, които по същото време завладяват българските области Белград, Браничево и вероятно Срем, след което унгарския владетел добавя към титлата си и „крал на България“.

През 1253 г. Михаил II Асен със севастократор Петър сключва договор между Търновското царство и Дубровнишката република, насочен срещу сръбския крал Стефан Урош I и цялата му рода и срещу всички, които живеят в неговата земя. Според клаузите на този договор, в случай че Сърбия бъде победена, двете страни ще си поделят териториите и́.

През същата година българските войски нахлуват във вътрешността на Рашкото кралство, но скоро след това войната е прекратена. Неблагополучията след възкачването на царя стават причина към 1254 г. царицата-майка Ирина да загуби позициите си в регентството и единствен до непълнолетния цар оставасевастократор Петър.

България при Калиман I Асен (1241 – 1246) – в жълто, и при Михаил II Асен (1246 – 1256) –в оранжево.

През 1254 г., на 3 ноември, умира Йоан III Дука Ватаци и българските войски си връщат крепостите Станимака (Асеновград), Перущица, Кричим, Цепина Перперек с областта Ахрида в Родопите и югозападните български земи. Новият никейски император Теодор II Ласкарис прехвърля войски от Мала Азия на Балканите и успява да изненада Михаил II Асен и да си възвърне Родопската област.

В края на 1255 г. Михаил II Асен сключва мир с унгарците , скрепен с брак между него и внучката на крал Бела IV, дъщеря на княз Ростислав Михайлович, чиято подкрепа е осигурена.

Тъстът а делегацията за сключване на мирния договор в Регина от 1255 г., но предателски се споразумява с никейския владетел с договора да му се предадат възвърнатите от българите земи и границите да останат тези отпреди военните действия. Царят отказва да признае договора, защото така българите губят придобивките след 1254 г.

Срещу него обаче вече е натрупано толкова силно недоволство, че през 1256 г., едва 17-18 годишен, цар Михаил II Асен е смъртоносно ранен по време на лов от братовчед си Калоян, бъдещия цар Калиман II. Смъртта на Михаил II Асен през есента на 1256 г. предизвиква междуособици, в които за трона се борят трима основни претенденти – Ростислав Михайлович, деспот Мицо Асен и българският болярин на Скопие Константин Тих, правнук на Стефан Неманя и Ана Неманя.

Михаил II остава в сянката на по-могъщите личности от онова време. През повечето време на царуването си той е малолетен и не може да води самостоятелна политика, предоверява се на тъста си Ростислав, което води до предателство. При царуването на Михаил Асен средновековното българско царство навлиза в продължителен период на вътрешни противоборства.

Семейство

Михаил II Асен е женен за Анна Ростиславна, дъщеря на руския княз Ростислав Михайлович.

Свидетелства

• Портрета на царя е един от много малкото запазени средновековни образи на български владетели. Той е зографисан заедно с майка си царица Ирина на ктиторския портрет на църквата „Свети Архангели Митрополитски“ в македонския град Костур, който тогава е част от българското царство и влиза в предходното Скопско комитатство.