Михаил II Асен
| Михаил II Асен | |
|---|---|
| цар на България | |
 Портрет от костурската църква „Свети Архангели Митрополитски“ | |
| Лични данни | |
| Управление | 1246-1256 |
| Роден |
1238 г.
|
| Починал |
1256 г.
|
| Предшественик | Коломан I Асен |
| Наследник | Коломан II Асен |
| Семейство | |
| Династия | Асеневци |
| Баща | Иван Асен II |
| Майка | Ирина Комнина |
| Брак | Анна Ростиславна[1] |
| Потомци | няма |
| Михаил II Асен в Общомедия | |
Михаѝл II Асѐн е български цар от 1246 до 1256 г. Син е на Иван Асен II от третия му брак с Ирина Комнина.
Възкачването на Михаил II Асен на престола е подготвено от майка му, която участва в заговора срещу цар Калиман I Асен. Tъй като Михаил е малолетен, вместо него управлява регентство — майка му Ирина и севастократор Петър[2]. Не е сигурно дали има и трети член на регентския съвет.
В 1246 г. Никейският император Йоан III Дука Ватаци се възползва, че на българския престол е "дете цар" и извършва нападение. Големи български градове като Велбъжд, Мелник, Скопие, Сяр, Прилеп, Цепина и други са завладени. От Търново не успяват да реагират и през 1247 г. е сключен мир, според който България губи около една трета от територията си. От положението се възползват и маджарите, които по същото време завладяват българските области Белград, Браничево и вероятно Срем, след което унгарския владетел добавя към титлата си и „крал на България“.
През 1253 г. Михаил II Асен със севастократор Петър сключва договор между Търновското царство и Дубровнишката република, насочен срещу сръбския крал Стефан Урош I и цялата му рода и срещу всички, които живеят в неговата земя. Според клаузите на този договор, в случай че Сърбия бъде победена, двете страни ще си поделят териториите и́.
През същата година българските войски нахлуват във вътрешността на Рашкото кралство, но скоро след това войната е прекратена. Неблагополучията след възкачването на царя стават причина към 1254 г. царицата-майка Ирина да загуби позициите си в регентството и единствен до непълнолетния цар оставасевастократор Петър.
.png)
През 1254 г., на 3 ноември, умира Йоан III Дука Ватаци и българските войски си връщат крепостите Станимака (Асеновград), Перущица, Кричим, Цепина Перперек с областта Ахрида в Родопите и югозападните български земи. Новият никейски император Теодор II Ласкарис прехвърля войски от Мала Азия на Балканите и успява да изненада Михаил II Асен и да си възвърне Родопската област.
В края на 1255 г. Михаил II Асен сключва мир с унгарците, скрепен с брак между него и внучката на крал Бела IV, дъщеря на княз Ростислав Михайлович, чиято подкрепа е осигурена.
Тъстът а делегацията за сключване на мирния договор в Регина от 1255 г., но предателски се споразумява с никейския владетел с договора да му се предадат възвърнатите от българите земи и границите да останат тези отпреди военните действия. Царят отказва да признае договора, защото така българите губят придобивките след 1254 г.
Срещу него обаче вече е натрупано толкова силно недоволство, че през 1256 г., едва 17-18 годишен, цар Михаил II Асен е смъртоносно ранен по време на лов от братовчед си Калоян, бъдещия цар Калиман II. Смъртта на Михаил II Асен през есента на 1256 г. предизвиква междуособици, в които за трона се борят трима основни претенденти – Ростислав Михайлович, деспот Мицо Асен и българският болярин на Скопие Константин Тих, правнук на Стефан Неманя и Ана Неманя.
Михаил II остава в сянката на по-могъщите личности от онова време. През повечето време на царуването си той е малолетен и не може да води самостоятелна политика, предоверява се на тъста си Ростислав, което води до предателство. При царуването на Михаил Асен средновековното българско царство навлиза в продължителен период на вътрешни противоборства.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Михаил II Асен е женен за Анна Ростиславна[1], дъщеря на руския княз Ростислав Михайлович.
Свидетелства[редактиране | редактиране на кода]
- Портрета на царя е един от много малкото запазени средновековни образи на български владетели. Той е зографисан заедно с майка си царица Ирина на ктиторския портрет на църквата „Свети Архангели Митрополитски“ в македонския град Костур, който тогава е част от българското царство и влиза в предходното Скопско комитатство.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Павлов, Пл., Търновските царици, В.Т. :ДАР-РХ, 2006.
- ↑ Константин Иречек, История на българите, Наука и изкуство, 1978, глава XVII. Последни Асеновци, стр. 308
| Коломан I Асен | → |  |
→ | Коломан II |
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
