Смилец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Смилец.

Смилец
български владетел
Роден
12-и век
Починал
1298 година
Управление
Период1292 – 1298
ПредшественикГеорги I Тертер
НаследникИван IV Смилец
BG-gerb1295.png
Семейство
РодСмилец
Братя/сестриРадослав (севастократор)
Войсил (деспот)
СъпругаСмилцена Палеологина
ДецаТеодора Смилец
Марина Смилец
Иван IV Смилец

Смѝлец e български цар от Втората българска държава, царувал от 1292 до 1298 г. Произхожда от „най-знатния род сред българите“ – обширните феодални владения на фамилията му се простират от Сливен до Копсис[1], и са известни под името Средногорско княжество (неговата столица е Копсис).

Възцаряването на Смилец бележи началото на една от българските средновековни династии – Смилецовци.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

След абдикирането на цар Георги I Тертер и бягството му в столицата на Византия Константинопол, Смилец заема престола със съгласието на хан Ногай, водач на татарското военно-племенно обединение Златната орда, под чието влияние страната се намира от времето на цар Константин Тих. При Смилец нападенията на татарите продължават.

След като става цар, започва война с Византия, но претърпява пълен неуспех.

Около 1296 г. жени дъщеря си Теодора за сръбския престолонаследник Стефан Дечански. Това спомага не само за засилването на дружбата на българския със сръбския двор, но и въобще за легитимацията на новия цар, защото сръбските крале са сродени с рода Тертер.

Смята се, че Смилец е умрял през ноември 1298 г. Не е напълно ясно, дали е бил още жив, когато е наследен от малолетния си син Иван IV Смилец, от чието име управлява майка му Смилцена, в продължение на няколко месеца, преди прогонването им в Константинопол от завърналия се в България син на Георги I Тертер Светослав, - доскоро заложник при Златната орда, - който поставя на трона придружаващия го татарски принц Чака, син на хан Ногай.

Византийският историк Георги Пахимер пише:

След Чака Смилец изчезва.[2]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Смилец е женен за дъщеря на византийския севастократор Константин Палеолог, известна в изворите просто като Смилцена (буквално Смилецовица или жената на Смилец). От този брак има син и две дъщери:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българските ханове и царе. Абагар, ISBN 954-427-216-X, 2004.
  2. Българските ханове и царе. Абагар, ISBN 954-427-216-X, 2004.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Георги I Тертер Цар на България (1292 – 1298) Иван IV Смилец