Смилец

Вижте пояснителната страница за други значения на Смилец.

---

Смилец
цар на България
Лични данни
Управление	1292-1298
Други титли	деспот на Копсис
Роден	13 век
Починал	1298 Търново
Предшественик	Георги I Тертер
Наследник	Иван IV Смилец
Семейство
Династия	Смилец
Брак	Смилцена Палеологина, дъщеря на севастократор Константин Палеолог
Потомци	Иван IV Смилец, Марина Смилец, Теодора Смилец
Герб

Смилец (на сърбохърватски: Смилица или Smilica) e български цар от Втората българска държава, царувал от 1292 до 1298 г. Произхожда от "най-знатния род сред българите" - огромните фамилни феодални владения се простирали от Сливен до Копсис, т.нар. Средногорско княжество.

Управление

След абдикирането на цар Георги I Тертер и бягството му в столицата на Византия Константинопол, Смилец заема българския престол със съгласието на хан Ногай. След като става цар, започва война с Византия, но претърпява пълен неуспех. Около 1296 г. жени дъщеря си Теодора за рашкия престолонаследник и внук на неговия предходник на търновски трон Стефан Дечански (негов първи брак; по-късно Теодора ражда бъдещия цар и негов внук Стефан Душан). Същевременно татарските войски на Златната орда продължават да нахлуват и да диктуват положението. Смъртта му се отнася към ноември 1298 г. и представлява истинска загадка пред българската медиевистика, тъй като както споменава византийският историк Георги Пахимер:

„

След Чака Смилец изчезва

“

.

Семейство

Смилец е женен за дъщеря на византийския севастократор Константин Палеолог, известна в изворите просто като Смилцена (буквално Смилецовица или жената на Смилец). От този брак има син и две дъщери:

• Иван IV Смилец
• Марина, омъжена за Алдемир (Елтимир), крънски деспот
• Теодора, омъжена за Стефан Урош III Дечански, рашки крал

Цар Смилец бележи началото на една от забележителните в българската история средновековни династии - Смилецовци.

Външни препратки

• биография