Смилец
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Смилец.
| Смилец | |
|---|---|
| български владетел | |
| Роден |
12-и век
|
| Починал | 1298 година
|
| Управление | |
| Период | 1292 – 1298 |
| Предшественик | Георги I Тертер |
| Наследник | Иван IV Смилец |
 | |
| Семейство | |
| Род | Смилец |
| Братя/сестри | Радослав (севастократор) Войсил (деспот) |
| Съпруга | Смилцена Палеологина |
| Деца | Теодора Смилец Марина Смилец Иван IV Смилец |
Смѝлец e български цар от Втората българска държава, царувал от 1292 до 1298 г. Произхожда от „най-знатния род сред българите“ – обширните феодални владения на фамилията му се простират от Сливен до Копсис[1], и са известни под името Средногорско княжество (неговата столица е Копсис).
Възцаряването на Смилец бележи началото на една от българските средновековни династии – Смилецовци.
Управление[редактиране | редактиране на кода]
След абдикирането на цар Георги I Тертер и бягството му в столицата на Византия Константинопол, Смилец заема престола със съгласието на хан Ногай, водач на татарското военно-племенно обединение Златната орда, под чието влияние страната се намира от времето на цар Константин Тих. При Смилец нападенията на татарите продължават.
След като става цар, започва война с Византия, но претърпява пълен неуспех.
Около 1296 г. жени дъщеря си Теодора за сръбския престолонаследник Стефан Дечански. Това спомага не само за засилването на дружбата на българския със сръбския двор, но и въобще за легитимацията на новия цар, защото сръбските крале са сродени с рода Тертер.
Смята се, че Смилец е умрял през ноември 1298 г. Не е напълно ясно, дали е бил още жив, когато е наследен от малолетния си син Иван IV Смилец, от чието име управлява майка му Смилцена, в продължение на няколко месеца, преди прогонването им в Константинопол от завърналия се в България син на Георги I Тертер Светослав, - доскоро заложник при Златната орда, - който поставя на трона придружаващия го татарски принц Чака, син на хан Ногай.
Византийският историк Георги Пахимер пише:
| „ | След Чака Смилец изчезва.[2] | “ |
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Смилец е женен за дъщеря на византийския севастократор Константин Палеолог, известна в изворите просто като Смилцена (буквално Смилецовица или жената на Смилец). От този брак има син и две дъщери:
- Иван IV Смилец
- Марина, омъжена за Алдемир (Елтимир) Тертер, крънски деспот.
- Теодора, омъжена за Стефан Урош III Дечански, сръбски крал, майка на цар Стефан Душан.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Българските ханове и царе. Абагар, ISBN 954-427-216-X, 2004.
- ↑ Българските ханове и царе. Абагар, ISBN 954-427-216-X, 2004.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- биография Архив на оригинала от 2005-03-20 в Wayback Machine.
| Георги I Тертер | → | Цар на България (1292 – 1298) | → | Иван IV Смилец |
|
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||