Смилец

Смилец
	цар на България
Управление	1292-1298
Наследил	Георги I Тертер
Наследник	Иван IV Смилец
Лични данни
Роден	13 век
Починал	1298 Търново
Други титли	деспот на Копсис
Семейство
Династия	Смилец
Брак	Смилцена Палеологина, дъщеря на севастократор Константин Палеолог
Потомци	Иван IV Смилец, Марина Смилец, Теодора Смилец

Вижте пояснителната страница за други личности с името Смилец.

Смилец (на сърбохърватски: Смилица или Smilica) e български цар от Втората българска държава, царувал от 1292 до 1298 г. Произхожда от „най-знатния род сред българите“ - огромните фамилни феодални владения се простирали от Сливен до Копсис^[1], т.нар. Средногорско княжество.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

След абдикирането на цар Георги I Тертер и бягството му в столицата на Византия Константинопол, Смилец заема българския престол със съгласието на хан Ногай. След като става цар, започва война с Византия, но претърпява пълен неуспех. Около 1296 г. жени дъщеря си Теодора за сръбския престолонаследник и внук на неговия предходник на търновски трон Стефан Дечански (негов първи брак; по-късно Теодора ражда бъдещия цар и негов внук Стефан Душан). Същевременно татарските войски на Златната орда продължават да нахлуват и да диктуват положението. Смъртта му се отнася към ноември 1298 г. и представлява истинска загадка пред българската медиевистика, тъй като както споменава византийският историк Георги Пахимер:

„

След Чака Смилец изчезва

“

. ^[2]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Смилец е женен за дъщеря на византийския севастократор Константин Палеолог, известна в изворите просто като Смилцена (буквално Смилецовица или жената на Смилец). От този брак има син и две дъщери: