Името му липсва в Именника на българските ханове. Отбелязано е само, че е управлявал 28 години и произхожда от владетелския род Дуло, т.е. е непосредствен приемник на Тервел. Името му е Кормес или Кормисий (според западните хронисти).
Същото име се среща и в хрониките на Теофан Изповедник събитията от мирния договор през 716 г. Името на Кормесий е записано и в надписите около Мадарския конник. В запазената част от текста става дума за ежегодни данъчни вноски от злато, които Кормесий получава от василевса. Изглежда, че при управлението му мирния договор е възобновен. В края на надписа се говори за развалянето на отношенията и за отстъпването на едно езеро на Византийската империя. По негово време не са отбелязани военни действия между двете държави.
Андреев, Й. Българските ханове и царе VII-XIV век (Историко-хронологичен справочник). София: Д-р Петър Берон, 1994.
Андреев, Й., Лазаров, И., Павлов, П. Кой кой е в средновековна България. София, 1999.
Диамандиев, С. Датите на възцаряване на българските канове до Умор. Ст. Загора: Кота-АД-Стара-Загора, 2006.
Москов, М. Именник на българските ханове (ново тълкуване). София: Д-р Петър Берон, 1988.
Curta, F. Southeastern Europe in the Middle Ages, 500 – 1250. Cambridge Medieval Textbooks. Cambridge: Cambridge University Press, 2006. ISBN 0-521-81539-8.
