Кормесий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кормесий
български владетел
Роден
Починал
738 г.
Управление
Период718 – 724 (714 – 721)
ПредшественикТервел
НаследникСевар
Семейство
РодДуло
БащаТервел
ДецаСевар

Хан/Кан Кормесий или Кормес е третият владетел на България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

В „Именника на българските ханове” името му не се чете поради заличаване на мястото на изписване. Отбелязано е само, че е управлявал 28 години и че произхожда от владетелския род Дуло, т.е. е непосредствен приемник на Тервел. Името му е Кормес , Кормисий (според западните хронисти) или дори Крумисий. Някой бълг.историци (Пламен Павлов) извеждат Крум из Крумесий

Той е споменат в западните хроники на Зигеберт, който изрично посочва Кормесий за владетел на българите през 727 г., и на монаха Алберих, който го нарича „третият господар на българите“ след Аспарух и Тервел. Споменат е и от византийския хронист Теофан като помощник на Тервел още при сключването на мирния договор с Византия през 716 г. и дори участва във войната срещу арабите през 717-718 г. като военачалник на крупни войскови формирования.

Кормесий - съуправник[редактиране | редактиране на кода]

Името му е записано и в надписите около Мадарския конник. Там е отбелязано, че той е управлявал 28 години, но хронологически това не е възможно. Затова някои историци допускат, че е включено времето в което е бил съуправник със сина си Севар[1]. Йордан Вълчев пък се опира на Теофан Изповедник и допуска че Кормесий е бил съуправник с баща си Тервел[2], в качеството си на канартакин.В запазената част от текста на Мадарския конник става дума за ежегодни данъчни вноски от злато, които Кормесий получава от василевса. Изглежда, че при управлението му мирния договор е възобновен. В края на надписа се говори за развалянето на отношенията и за отстъпването на едно езеро на Византийската империя. По негово време не са отбелязани военни действия между двете държави.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Андреев, Йордан; Пантев, Андрей. Българските ханове и царе, Абагар, 2015 с. 26
  2. Вълчев, Йордан. в: Древният български календар, Тангра Тан ак Ра 2008 г.

Историография[редактиране | редактиране на кода]

  • Андреев, Й. Българските ханове и царе VII-XIV век (Историко-хронологичен справочник). София: Д-р Петър Берон, 1994.
  • Андреев, Й., Лазаров, И., Павлов, П. Кой кой е в средновековна България. София, 1999.
  • Москов, М. Именник на българските ханове (ново тълкуване). София: Д-р Петър Берон, 1988.
  • Curta, F. Southeastern Europe in the Middle Ages, 500 – 1250. Cambridge Medieval Textbooks. Cambridge: Cambridge University Press, 2006. ISBN 0-521-81539-8.
  • Веселин Асенов, Какво знаем за Кормесий и Севар – последните владетели от рода Дуло
  • Княз Комесий, на Bulgarianhistory.eu
Тервел
Печат на Първото българско царство
Печат на Първото българско царство
хан на България (718/721 – 738)
Севар