Дуло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дуло
Велика България, Волжска България, Първо Българско Царство
Информация
Страна България
Парентална династия няма
Титли Кан; Канасубиги
Основател Кубрат (първи известен)
Последен владетел Севар
Настоящ потомък няма
Основана неизвестна
Разпадане 753
Националност прабългари
Символът IYI, за който се предполага, че е обозначавал рода Дуло.

Дуло е родът, от който произлизат ранните владетели на прабългарите. Произходът на династията и нейното име не е точно известен,съществуват множество хипотези.

Митичният прародител на рода Дуло е посочен в Именника на българските ханове като Авитохол.[1][2] Самият Именник не твърди хунска връзка за прародителя, което не я изключва, както и тази с хунну.[3][4] Голяма част от историците свързват първите две имена от Именника – Авитохол и Ирник – с Атила и неговия син Ернак.[5][6] По-късно Кубрат, член на династията, основава Стара Велика България, на територията на днешна Украйна.[7] През втората половина на 7 век синовете му разделят прабългарите и разпръсват из Европа:[8] Батбаян (Волга), Котраг (Хазария), Кубер (Македония), Аспарух (Долна Мизия), а също и Алцек (Италия).

Теории

По-голямата част от изследователите приемат, че той е от гьоктюркски произход,[9][10][11] като е тясно свързан с племената дулу от Западнотюркския хаганат.[12][13] Произходът на гьоктюрките също не е изяснен, като се смята, че в основата си това са турцизирани ирански племена. [14][15][16]

Друга теория за произхода на Дуло е хунската теория. Тя е подкрепяна от авторитети като Васил Златарски[17], Петър Мутафчиев, Стивън Рънсиман[18] и Кристиан Жерар. Базира се на факта, че множество римски, гръцки и византийски източници (като Jordanes, Priscus Procopius) отъждествяват българите и хуните нахлули в Европа през 4-ти век. Произходът на самите хуни не е изяснен окончателно. Основната теза е че европейските хуни вероятно произлизат от северния клон на хунну, или хуните познати от китайската история.

Епосът Джагфар Тарихи твърди, че името на рода Дуло идва от митичната река Дулосу в Централна Азия, покрай която основателите на рода живеели. Някои автори допускат, че това е река Талас, която тече в днешен Казахстан и Киргизстан и в чиято долина са намерени некрополи датиращи от края на първото хилядолетие пр.н.е., характеризиращи се с нишови гробове и брахикранни черепи, носещи следи от изкуствена деформация, подобна на тази практикувана от прабългарите.[19] От друга страна в Южен Казахстан, в района на градовете Шимкент, Тараз и Алмати – до днес сред казахите съществува рода „Дулу“ (вж. Дулати), един от основните в района.

Според някои изследвания тотемното животно на рода е вълка,[20][21] каквото е и значението на името на първия представител на рода, за чиято идентификация няма спорове – Кубрат.[22][23]

Хълм на остров Ливингстън, Антарктида, е кръстен на българската управляваща династия Дуло.[24]

Източници

  1. The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, Cambridge University Press, 2013, ISBN 1107009065, p. 59.
  2. Byzantium and Bulgaria, 775-831, Panos Sophoulis, BRILL, 2011, ISBN 9004206957, p. 71.
  3. Nomads and Their Neighbours in the Russian Steppe: Turks, Khazars and Qipchaqs, Peter B. Golden, Ashgate/Variorum, 2003, ISBN 0860788857, p. 71.
  4. Die Awaren: ein Steppenvolk im Mitteleuropa, 567-822 n. Chr. Reihe „Frühe Völker“, Walter Pohl, C.H.Beck, 2002, ISBN 3406489699, s. 437.
  5. http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_1_1.htm
  6. Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 30.
  7. The Other Europe in the Middle Ages: Avars, Bulgars, Khazars and Cumans, Florin Curta, Roman Kovalev, BRILL, 2008, ISBN 9004163891, p. 284.
  8. http://www.promacedonia.org/en/sr/
  9. The Making of the Slavs: History and Archaeology of the Lower Danube Region, c.500–700, Florin Curta, Cambridge University Press, 2001, ISBN 1139428888, p. 209.
  10. The Jews of Khazaria, KevinBrook, Rowman & Littlefield, 2006, ISBN 1442203021, p. 13.
  11. The Tale of the Prophet Isaiah, East Central and Eastern Europe in the Middle Ages, 450-1450, Ivan Biliarsky, BRILL, 2013, ISBN 9004254382, p. 256-257.
  12. The Cambridge History of Early Inner Asia, Denis Sinor, Cambridge University Press, 1990, ISBN 0521243041, p. 261.
  13. Byzantium and Bulgaria, 775-831, Panos Sophoulis, BRILL, 2011, ISBN 9004206965, p. 71.
  14. Haussig Н.W. Byzantinische Qullen über Mittelasien in ihrer historischen Aussage // Prolegomena to the sources on the history of pre-Islamic Central Asia. Budapest, 1979. S. 55-56.
  15. Кляшторный С.Г. Проблемы ранней истории племени тÿрк (ашина). // Новое в советской археологии. / МИА № 130. М.: 1965. С. 278-281.
  16. Kjyashtorny S.G. The Royal Clan of the Turks and the Problem of its Designation//Post-Soviet Central Asia. Edited by Touraj Atabaki and John O'Kane. Tauris Academic Studies. London*New York in association with IIAS. The international Institute for Asian Studies. Leiden-Amsterdam, P.366-369.
  17. http://promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_1.html
  18. http://www.promacedonia.org/en/sr/
  19. ."Прабългарите по Северното и Западното Черноморие", ст.н.с. Д. Димитров, изд."Г.Бакалов", Варна, 1987
  20. Historia naturalis bulgarica, бр. 8, 1997, стр. 51-68, Българска академия на науките, Вълкът (Canis lupus L,) във вярванията, фолклора u бита на българина, Николай Боев.
  21. Български светци и празници: Ритуали и забрани, гадания, предсказания и магии, метеорологични прогнози, обредни вещи, храни и символи, Лилия Старева, TRUD Publishers, 2005, ISBN 9545285419, стр. 103.
  22. Съпоставително езикознание, том 6, Софийски университет „Кл. Охридски“, 1981 г. стр. 88.
  23. Българска етнография (етнология), учебник, Николай Колев, Gaberoff, 2000, стр. 63.
  24. Composite Gazetteer of Antarctica: Dulo Hill.