Ернах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ернак)
Направо към: навигация, търсене
Ернах
хунски владетел
Роден: 5 век
Починал: ок. 490

Ернах, Ернак или Хернак (гръцки: Ήρνάχ "Hernach") е владетел на хуните, третият, най-малък син на Атила († 453). В своето описание Приск Панийски препредава прорицание, според което родът на Атила ще залезе и Ернак ще е единствената надежда за възраждането му.

След смъртта на Елак, наследникът на Атила, през 454, държавата на хуните е разделена на две части от по-малките му братя Денгизих и Ернах, като Ернах управлява земите на изток от Малка Скития (днешна Добруджа). Не е сигурно къде е бил центърът на държавата на Ернах, като една от основните хипотези е свързана с хунския некропол при Новогригориевка, на левия бряг на Днепър. През 466 Ернах отказва помощ на брат си във войната му срещу Източната Римска империя. През 468 Денгизих е убит и се предполага, че Ернах завладява неговите земи северно от Дунав. Той поддържа мирни отношения с Империята до предполагаемата си смърт около 490.[1]

Съществува хипотеза, според която споменатите в „Именник на българските ханове“ легендарни князе Авитохол и Ирник трябва да с идентифицират с историческите личности Атила и Ернах. Според Васил Златарски подобно предположение е несъстоятелно[2], но то се приема от други историци.[3][4]

Според Прокопий и утигурския хан Сандилх, Ернак имал двама сина:

"...единият се казвал Утигур, а другият Кутригур. След смъртта на баща им те си разделили властта и дали имената си на управляваниет от тях племена, така че дори и днес някои от тях се няричат утигури, а други - кутригури." [5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 31-32.
  2. Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1918]. ISBN 954-430-298-0. с. 79-80.
  3. A history of the First Bulgarian Empire, Steven Runciman, http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_app3.htm
  4. Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 30.
  5. Priscus. Excerpta de legationibus. Ed. S. de Boor. Berolini, 1903, p. 586

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Timo Stickler: Die Hunnen. C.H. Beck, München 2007, S. 104–106.
  • Katalin Escher, Iaroslav Lebedynsky, Le dossier Attila, Errance,‎ 2007

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Атила владетел на утигурите (ок.453 – ок.503) Утигур и Кутригур