Денгизих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Денгизих (Dengizich, Dengesich, Denghizik), Хурса (Hursa) или Тингиз (Tingiz; Δεγγιζίχ по Приск, 468 или 469 г.) е един от многото синове на краля на хуните Атила и вожд на Акацирите (Akatziroi). Водач е на Западното крило на Хунската държава в продължение на 15 години за периода от 454 г. до 469 г.

Денгизих е яростен отмъстител за смъртта на своя баща кан Атила и на своя брат кан Елак, който бил убеден, че отговорността и възмездието следва да понесе Константинопол, вдъхновил своята част от войските за нападение срещу Византия.

Денгизих е победен, след смъртта на баща му, през 454 г. от краля на гепидите Ардарих при битката на река Недао в Панония, при която по-старият му брат Елак е убит. След това Денгизих се оттегля със своите още живи братя на Черно море, откъдето води често войни против остготите и римляните.

След като напуска пределите на Хунската държава с последвалите го хунски племена, той започва да управлява тези племена под името Акацири (Akatziroi или Агатири) известни още като Западно крило на бившата Хунска държава или „Ордата на Денгизих“. Някои историци определят „Ордата на Денгизик“ като ранната форма на зараждане на Хазарите. Основният и най-верен контингент от неговите войски са малка част от сарматите, българите и техните съюзници хуните.

По времето на управлението на Денгизих, племенните общности на Оногундурите, Сарагурите и Утигурите навлизат в Европа, пресичайки река Волга. Техни пратеници искат от Византийската империя да ги приеме в пределите на империята, изтъквайки като причина Аварското настъпление към Запада.

През 466 г. Денгизих предприема военни действия срещу Византия, като това негово решение, не е подкрепено от брат му Ернак. През 467 г. Денгизих пресича река Дунав и навлиза в земите на Византийската империя и налага данък на местното население.

Един отказ на плащане на този данък поражда „Дунавската война“ през 468 г. – в която хан Денгизих намира смъртта си, а неговите хора са прогонени от земите на Византийската империя. Той е убит през 469 г. в Тракия от римския гернерал Анагаст (гота Теодорих Велики) и главата му е изложена в Константинопол за представление пред византийския император. Със смъртта на хан Денгизих се слага край на великата Хунска държава. Също така се предполага, че неговите земи с населението му преминават доброволно към земите на Ернак.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Otto J. Maenchen-Helfen:Die Welt der Hunnen
  • Helmolt, Hans Ferdinand: The World's History: A Survey of Man's Record, page 328. W. Heinemann, 1907 (via:Google Book Search)
  • The Syrian compilation of Church Historian Zacharias Rhetor bishop of Mytilene
  • Priscus. Excerpta de legationibus. Ed. S. de Boor. Berolini, 1903, p. 586

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Елак Хунски владетел (454 – 469) Край