Теодорих Велики

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Теодорих.

Теодорих Велики Flavius Theodoricus
крал на остготите
Теодорих Велики Flavius Theodoricus 
Бронзова статуя на Теодорих Велики от 1512/1513 г. в Инсбрук
Роден: 12 май 454 г.
Починал: 30 август 526 г. (72 г.)
Медальон от Сенигалия с Теодорих Велики (ок. 491 – 501), национален музей Рим
Монограм на Теодорих Велики
Edictum Theodorici regis. Fragment. 512
Царството на Теодорих Велики 508 сл. Хр.
Разпространение на властта на Теодорих и на вестготите
Мавзолеят на Теодорих Велики в Равена

Теодорих Велики (на латински: Flavius Theodoricus Rex; Theoderich; на гръцки: Θευδέριχος; * ок. 454 г. близо до Балатонското езеро в Панония; † 30 август 526 г. в Равена, Италия) от рода на Амалите е крал на остготите (474 – 526), консул на Римската империя (484), патриций, крал на Италия (493 – 526), крал на вестготите (511526).

Теодорих е най-младият от тримата синове на остготския крал Тиудимир (Thiudimir) († 474) и неговата конкубина Ерелиева Овзебия († 500). Неговото име на готски е Þiuda-reiks, „на народа крал“.[1]

Теодорих се смята за Дитрих фон Берн от „Песен за Нибелунгите“ (Nibelungensage). Той е една от най-важните личности от времето на Великото преселение на народите, за кратко е крал на вестготите след победата му над Одоакър от Италия.

Теодорих се счита за един от най-големите владели в световната история. Неговото двустранно възпитание, германски произход и византийско възпитание, се проявява в опита му за мирно съвместно съществуване между римляни и готи.

От осемгодишна възраст, Теодорих прекарва почти десет години (от ок. 462 до 469) като заложник в двора на източноримския император Лъв I, където получава познания в римската практика на управление и начин на живот.

През 469 г. се връща в Панония и през 474 г. наследява трона на баща си Тиудимир. По-късно служи в императорската армия като офицер на Балканите. За младежките години на Теодорих има добри сведения в само фрагментно останалото историческо произведение на Malchus от Philadelphia.

През 471 г., начело на шестхилядна войска, започва от Панония грабителски походи във византийските провинции на Балканите.

През 473 г. Теодорих и баща му Тиудимир напускат Панония и създават свое царство в Македония, където Тиудимир през 474 г. умира. Теодорих Велики го наследява на трона.

През 476 г. император Зенон му предоставя областта Систово (Sistowo, Нове, Свищов) и му дава титлата императорски magister militum praesentalis.

През 478 г. Теодорих се съюзява и заедно с Теодорих Страбон (Theoderich Strabo) предприема поход срещу Далмация, Македония и Тракия. Страбон обаче отива отново при византийците, a Теодорих, стигнал до околността на Константинопол, е разбит от византийските войски. Оттегля се в Епир, опустошвайки Тракия и Македония, но вече е останал само с 6000 воини и е принуден да започне преговори.

В 479 г. управителят на Воден магистър Сабиниан Велики с командваната от него войска от българи и римляни разбива отряда от войската му, командван от брат му Теудимунд, в който са майката и сестрата на краля. Само това, че изоставя воините си на произвола на съдбата и дори разрушава спасителният за тях мост, позволява на Теудимунд с майка си да не падне в плен, но войната продължава и по-късно той все пак е убит. Сабиниан убеждава императора да не сключва мир, получава значителни подкрепления и разгромът на краля е неизбежен, но магистърът става жертва на интрига и е убит с измама от императора в 481 г.

След смъртта на Сабиниан и на Страбон в 481 г. се сключва мирен договор между Зенон и Теодорих. Теодорих получава по-голяма заселническа територия в Долна Мизия и Крайбрежна Дакия (Moesia II и Dacia Ripensis) и е обявен през 484 г. за консул заедно с Деций Марий Венанций Василий.

При въстанието на Ил (484 г.) води заедно с Йоан Скита (Johannes dem Skythen) войските на Зенон в Исаврия (Isaurien), в Мала Азия.

През 485 г. Теодорих разбива по нареждане на византийския император навлезлите на Долен Дунав българи.

След ново влошаване на отношенията му със Зенон, Теодорих предприема отново поход срещу Византия. През лятото на 487 г. стига близо до столицата, но се отдръпва обратно в Нове (Novae, до Свищов), след като Зенон му възлага експедиция против Италия. Император Зенон изпраща Теодорих 488 г. с войска срещу скирите (източногерманско племе) на Одоакър в Италия.

През есента на 488 г. Теодорих тръгва от Нове със стохилядна войска и техните фамилии за Италия. През пролетта на 489 г. пристига в Аквилея, през август побеждава Одоакър при Гориция. Той преследва бягащите войски на Одоакър до Верона и завладява Милано и други италиански градове. Към 491 г. контролира по-голямата част от страната. На 10 юли същата година разбива войските на Одоакър. След двугодишна обсада на Равена, не успявайки да я превземе и след „гарвановата битка“ през 493 г., на 25 февруари сключва мирен договор с Одоакър, който е крал на Италия („rex italiae“), (по съвет на епископ Йоханес от Равена), според който двамата съвместно владеят столицата Равена и заедно управляват Италия. На 5 март 493 г. влиза в Равена, но след 10 дена по време на мирен банкет в Palast Lauretum на 15 март 493 Теодорих лично убива Одоакър и става единствен господар на Италия.

През 493 г. Теодорих се жени за Аудофледа, дъщеря на Хилдерих I.

През 497 г. император Анастасий I признава Теодорих за крал на готите и императорски регент в Италия. Неговото царство освен Италия обхваща Далмация, Норик, Реция и части от Панония.

През 515 г. Теодорих жени дъщеря си Амалазунта за вестгота Еутарих (Eutharicus), когото определя за свой наследник.

Пример за правната практика на Теодорих е така нареченият Edictum Theoderici (512 г.)

В църковните дела арианинът Теодорих толерира католиците. След смъртта на папа Йоан I (18 май 526), с когото се скарал, Теодорих поставя с помощта на канцлера си Касиодор приятел на готите папа Феликс IV.

Теодорих умира на 30 август 526 г. в Равена и е погребан в построения от него мавзолей.

Наследник става малолетният му внук Аталарих, чиято майка Амалазунта, дъщеря на Теодорих Велики, води управлението. Аталарих умира през 534 г.

Император Юстиниан I завоюва Остготското царство чрез военачалниците си Велизарий и Нарсес (535 г. до 552 г.).

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

1. брак в Мизия, има две дъщери:

2. брак с Аудофледа, (дъщеря на Хилдерих I, крал на франките), има дъщеря, наследница:

Издания и преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Ludwig Janus: Briefe des Ostgotenkönigs Theoderich der Große und seiner Nachfolger. Aus den „Variae“ des Cassiodor. Eingeleitet, übersetzt und kommentiert von Peter Dinzelbacher. Mattes, Heidelberg 2010, ISBN 978-3-86809-033-8.
  • Ingemar König: Aus der Zeit Theoderichs des Großen. Einleitung, Text, Übersetzung und Kommentar einer anonymen Quelle (= Texte zur Forschung. Bd. 69). Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1997, ISBN 3-534-13277-7 (Anonymus Valesianus II).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Peter Heather, 1996, „The Goths“ (Blackwell, Oxford)
  • Rolf Badenhausen, „Merovingians by the Svava?“: discussion based on the Skokloster Svava, Stockholm catalogued as Skokloster-Codex-I/115&116 quarto, E 9013.
  • John Moorhead, 1992. Theoderic in Italy (Oxford: Oxford University Press) ISBN 0-19-814781-3.
  • Georgios Fatouros: Theoderich der Große. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 11, Bautz, Herzberg 1996, ISBN 3-88309-064-6, Sp. 833 – 836.
  • Werner Lütkenhaus: Theoderich [3]. In: Der Neue Pauly (DNP). Band 12/1, Metzler, Stuttgart 2002, ISBN 3-476-01482-7, Sp. 312 – 316 (mit Stammbaum).
  • John Robert Martindale: Theodericus 7. In: The Prosopography of the Later Roman Empire (PLRE). Band 2, Cambridge University Press, Cambridge 1980, ISBN 0-521-20159-4, S. 1077 – 1084.
  • Хервиг Волфрам: Die Goten. Von den Anfängen bis zur Mitte des sechsten Jahrhunderts. Entwurf einer historischen Ethnographie. C. H. Beck, München 2009, ISBN 978-3-406-33733-8.
  • Хервиг Волфрам: Theoderich der Große. In: Reallexikon der Germanischen Altertumskunde (RGA). Band 30, Walter de Gruyter, Berlin / New York 2005, ISBN 3-11-018385-4, S. 415 ff.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Хервиг Волфрам: Theoderich der Große. In: Reallexikon der Germanischen Altertumskunde (RGA). Band 30, Berlin u. a. 2005, S. 415 ff

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]