Амалазунта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за кралицата на остготите. За астероида със същото име вижте 650 Амалазунта.

Амалазунта
кралица на остготите

Родена
Починала

Религия Арианство
Управление
Период 526535
Семейство
Род Амали
Баща Теодорих Велики
Майка Аудофледа
Братя/сестри Теудигота
Острогота (кралица)
Съпруг Еутарих (515 – 522)
Деца Аталарих
Матазуента

Амалазунта (Amalasuntha, също Amalasuentha, Amalaswintha, Amalasuintha; * 496; † 30 април 535, убита на остров Мартана в Болсенското езеро, Лациум) е кралица на остготите (526 – 535).

Произход и брак[редактиране | редактиране на кода]

Единствена дъщеря е на Аудофледа (дъщеря на краля на франките Хилдерих I) и Теодорих Велики.

Омъжена е през 515 г. за Еутарих († ок. 522), вестготски княз от рода на Амалите, който вероятно има кръвна връзка чак до Ерманарих. От този брак има две деца – Аталарих (* 516; † 534) и Матазуента (* 518; † сл.550).

Регентство[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на крал Теодорих през 526 г., според завещанието му на трона се възкачва сина ѝ Аталарих. Понеже новият крал е само на 10 години, Амалазунта става регентка на сина си.

Дълбоко свързана с римската култура и самата тя високо образована (тя владее няколко езика), нейното регентство е известно с усилията ѝ за постигане на равенство между арианите остготи и католически Рим. Това, че Амалазунта образова своя син обширно и в римска традиция, която се отличава силно от мисловния свят на готските благородници и народ, води до допълнително напрежение във връзките с готските благородници. Още след погребението на баща ѝ готските князе се отдръпват от нея. Тя самата прогонва трима готски аристократи, понеже ги заподозрява в интриги против нейното господство, после нарежда да ги убият. Едновременно води тайни преговори с император Юстиниан I, да му отстъпи остготското царство и заедно с готската аристокрация да се пресели в Константинопол. Дава северен Прованс обратно на франките, отблъсква ругите и през 533/534 помага на византийския пълководец Велизарий за завоюването на Вандалското царство.

Кралица[редактиране | редактиране на кода]

Остров Мартана в езерото Болсена, Италия, където е убита Амалазунта

След смъртта на синът ѝ Аталарих (534) Амалазунта става кралица и за да засили своята позиция, прави братовчед си Теодахад съ-крал. Още през следващата година Теодахад нарежда да я арестуват в Равена и изпратят на остров Мартана в езерото Болсена, където я убиват – там тя е удушена в банята. Това води до навлизане на византийските войски в Италия.

През ранното Средновековие има слух, че императрица Теодора е наредила на своя дипломат Петър Патриций да отстрани свалената кралица, но това трудно може да се каже дали е истина.

Голяма част от известната информация за личността на Амалазунта дават писмата от Касиодор, главен министър и литературен съветник на Амалазунта, и историческите доклади на Прокопий и Йорданес.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]