Матазуента

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Матазуента
Лични данни
Родена
Починала
551 г. (33 г.)
Семейство
Баща Еутарих
Майка Амалазунта
Бракове Витигис
Герман
Потомци Герман

Матазуента (Matasuentha; също Mataswintha или Matasuntha; * 518/520; † след 551) е дъщеря на остготската кралица Амалазунта († 535) и вестгота Еутарих († ок. 523). Тя е внучка на остготския крал Теодорих Велики. Тя е сестра на Аталарих, крал на остготите в Италия през 526 – 534 г.

Матазуента е омъжена против нейната воля за остготския крал Витигис, който не е от рода на Амалите. По време на Готската война тя влиза в контакт с източноримския офицер Йоан, който служи при пълководеца Велизарий.

По време на окупацията на Равена от византийците са разпространени слухове (може би недостоверни), че тя е запалила житен силоз, за да улесни превземането на града. След загубата на Витигис през пролетта на 540 г. и след превземането на Равена от Велизарий, тя, нейният съпруг, кралското съкровище на Теодорих Велики и много други висши благородници са закарани в Константинопол.

След смъртта на Витигис († 542) Матазуента се омъжва за Герман († 550), братовчед, успешен генерал и престолонаследник на император Юстиниан I. Герман e магистър милитум на Тракия (525), по-късно патриций (536) и дипломат. Герман трябва да поеме командването в Италия, но умира малко преди това през 550 г. в Сердика.

Матазуента има от този брак през 551 г. син, който също се казва Герман († 605 г.)

Важен източник за живота на Матазуента е „Гетика“ на Йорданес, която черпи от частично загубената „История на готите“ на Касиодор. Също и Прокопий Кесарийски съобщава за нея в своите „Истории“ (особено за битките в Италия).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Stefan Krautschick: Matasuntha. In: Reallexikon der Germanischen Altertumskunde. Bd. 19 (2001), S. 432f.
  • Хервиг Волфрам: Die Goten. 4. Aufl. München 2001.
  • Хервиг Волфрам: Matasunta. In: Mario Caravale (Hrsg.): Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Band 72 (Massimino–Mechetti), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 2009, S. 108–109