Магистър Милитум

Част от серията статии за
Древен Рим
Периоди
Седемте царе на Рим (753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.) Римска република (508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.) Римска империя (27 пр.н.е. – 476/1453) Принципат (Западна империя) Доминат (Източна империя)
Обикновени магистратури
Консул Претор Квестор Промагистрат Едил Трибун Цензор Управител на Рим
Извънредни магистратури
Диктатор Началник на конница Триумвират Децемвири
Мандатни длъжности
Понтифекс Легат Dux Officium Префект Викариус Vigintisexviri Ликтор Магистър Милитум Император Принцепс Август Цезар Тетрархия
Институции, римско право
Сенат Cursus honorum Римско събрание Колегии Римско право Римско гражданство Imperium

Военният магистър (Magister militum на латински) е военна длъжност, която е въведена с Диоклециано-Константиновата реформа от 284 г. сл. Хр. в римската войска. Първоначално съществуват два военни магистри, командващи съответно пехотата и конницата (бълг. Magister peditum и Magister equitum), но към средата на IV век са учредени допълнителни длъжности на териториални военни магистри с резиденции в Константинопол и в центровете на диоцезите. В началото на V век имало пет военни магистри, като двама от тях били в столицата при императорския двор (magister militum praesentalis). С указ на император Валентиниан I от 372 г. сл. Хр. военните магистри са изравнени по звание с префектите, като преминават от почетен ранг vir spectabilis(бълг. най-възхитителен) в почетен ранг vir illustris(бълг. най-знаменит).