Валентиниан I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Валентиниан I
65-и император на Римската империя
Монетно изображение на Валентиниан I
Управление364375
Лични данни
Роден
3 юли 321 г.
Починал
17 ноември 375 г. (54 г.)
Брегецио, Панония
Семейство
ДинастияВалентинианова династия
БащаГрациан Старши
БракМарина Севера
Юстина
ПотомциГрациан
Валентиниан II
Гала
Грата
Юста
Валентиниан I в Общомедия

Флавий Валентиниан (на латински: Flavius Valentinianus) е император на Западната римска империя от 364 до 375 година. Основател е на Валентиниановата династия. Валентиниан е роден в Цибале, Панония, през около 321 година. Син е на известния римски пълководец от Панония Грациан Старши, който бил започнал издигането си като търговец на въжета.

Валентиниан следва военната кариера, отличава се във войните по времето на Констанций II и получава висок ранг като командир на тежката пехота (Scutarii) при Юлиан и Йовиан. След смъртта им Валентиниан е избран от войските и провъзгласен за император в град Никея, Витиния на 26 февруари 364 година.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Изборът на Валентиниан е посрещнат с настоявания от войниците той да посочи съимператор поради трудното положение по границите. Месец по-късно Валентиниан издига по-малкия си брат Валент като съимператор в Константинопол. Империята е разделена между двамата владетели, като Валентиниан поверява източните провинции на брат си, докато той самия управлява на запад и се съсредоточава върху защитата на Рейнско-Дунавската граница – задача, изискваща голяма част от времето и енергията му.

Войни на запад[редактиране | редактиране на кода]

Валентиниан I е смятан за последния силен владетел на Западната римска империя и един от последните императори пълководци, успял да поддържа военното превъзходство на Рим спрямо варварите.

От 365 до 367 г. германските племена алемани нахлуват в Галия, нанасяйки значителни щети в провинцията. Нашествениците няколко пъти пресичат Рейнската граница и завладяват Майнц, преди да бъдат накарани да се оттеглят. През 368 г. Валентиниан започва наказателна контраофанзива в земите на алеманите между Рейн и Дунав. С цената на големи усилия и загуби самият император разбива алеманите при Солициниум и навлиза на тяхна територия, след което сключва примирие през 371 година. Част от алеманите влизат в римската армия или са преселени в Северна Италия. Възстановени са римските укрепления по река Рейн, засегнати от варварите.

През зимата на 367 г. избухва въстание сред гарнизоните на Адриановия вал в провинция Британия, която след това е опустошена от едновременно нахлуване на пиктите, скотите, франките и саксите. Историкът Амиан Марцелин дава на тези събития името „Великата конспирация“ (barbarica conspiratio), поради организираното взаимодействие между варварските сили. Положението става толкова критично, че на комит Теодосий (баща на бъдещия Теодосий I) му отнема две години (367 – 369), за да възстанови реда в провинцията.

Монета на Валентиниан I

В Северна Африка е потушен бунтът на Фирм, а набезите на берберите са прекратени (372 г.). През 373 г. римляните търпят поражение от сарматите, в което губят два легиона. След 373 г. Валентиниан I воюва по река Дунав и защитава Панония от нахлуването на квадите – германско племе, населяващо земите на днешна Моравия и Словакия.

Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]

В отношенията си с подвластните Валентиниан I бил склонен към тираничност, въпреки неговата религиозна толерантност и лидерски качества. Макар да увеличава данъците, той се стремял да облагодетелства обикновените поданици, подобрил здравеопазването в Рим и издава закони, облекчаващи положението на най-бедните. Намалил дворцовото разточителство, строго наказвал своеволията на евнусите и не фаворизирал прекалено своите роднини. Ограничава претенциите на християнското духовенство и аристокрацията за поземлена собственост, поради което бил непопулярен сред тях.

Възможно е тази късноантична бронзова статуя да изобразява Валентиниан I

Императорът не се разбирал добре с едрите земевладелци и със съсловието на сенаторите в Рим, които не го понасяли заради липсата му на висока култура, неговото грубо и враждебно поведение спрямо богатите, образованите и изтъкнатите граждани, както и поради навика му да прибягва до углавни обвинения в измяна, водещи до екзекуции и конфискации, чрез които присвоявал нужните за управлението средства. Както пише историкът Амиан Марцелин, императорът проявявал чести изблици на гняв и изпитвал удоволствие да хвърля арестанти в клетка заедно с освирепели мечки.

Докато е в резиденцията си в Брегецио, Панония, Валентиниан приема делегация на квадите. Разгневен от нахалството на варварите, императорът получава спукване на кръвоносен съд в мозъка. В резултат на това, умира на 17 ноември 375 година.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Съвременно изображение на Валентиниан I (Komárom, дн. Унгария)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • M. Grant, The Roman Emperors, 1985
  • Jones A. H. M., The Later Roman Empire 284 – 602: A Social, Economic, and Administrative Survey, Oxford, 1964
  • Alföldi A. A., Conflict of Ideas in the Late Roman Empire: The Clash between the Senate and Valentinian, Oxford, 1952
  • Curran J., From Jovian to Theodosius // The Cambridge Ancient History, Cambridge, 2008
  • Lenski N., Failure of empire: Valens and the Roman state in the fourth century A.D, Berkeley and Los Angeles (California); London (England) 2002 [1]


Римски императори
Йовиан
(363364)
Валентиниан I
(364 – 375)

Съимператор с Валент

Валент (375 – 378)

Съвместно с Грациан и Валентиниан II

Римска империя