Галерий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Галерий.

Галерий
53-ти император на Римската империя
Romuliana Galerius head.jpg
Глава от порфирна статуя на Галерий (двореца в Felix Romuliana, дн. Гамзиград)
Лични данни
Управление 293 – 305 (като Цезар); 305 – 311 (като Август)
Пълно име Галерий Максимиан
Роден
ок. 250
Починал
май 311
Семейство
Брак Галерия Валерия
Потомци Валерия Максимила
Галерий в Общомедия

Гай Галерий Валерий Максимиан (на латински: Gaius Galerius Valerius Maximianus), понякога наричан с прозвището Арментарий (т.е. „Говедарят/Стадарят/Пастирят“), е римски император. Той е член на Тетрархията, основана от Диоклециан, който го осиновява и прави съимператор.

По произход Галерий е пастир воловар, тракиец или дакиец, родом от околностите на Сердика. Малко се знае за началото на военната му кариера – освен това, че служи при Аврелиан и Проб. Качествата му на командир привличат вниманието на Диоклециан и той го избира за един от тетрарсите – с титла на младши цезар. На 1 март 293 г. Галерий се жени за дъщерята на Диоклециан – Галерия Валерия и получава управлението в Египет, а по-късно това на Балканите (без Тракия) и земите край Дунав.

Цезар[редактиране | редактиране на кода]

Първите действия на Галерий са успешни. След победи в Египет през 294 г., следва разгром от персите пред Ктезифон в (295 г.). Изпадналият в немилост цезар трябва да докладва на Диоклециан за поражението, бягайки няколко километра след колесницата му, облечен в парадната носия на император. Галерий обаче скоро възвръща благоволението на господаря си и през 298 г. командва успешно срещу персите в Армения, а през 299 – 305 г. ръководи войната с карпите и сарматите по Дунав.

Галерий остава в историята като ожесточен противник на християнството.[1] Той е главен инициатор на гоненията, подети от Диоклециан, след издаването на едикта през 303 г. Самият Галерий го прилага в земите си с най-голяма суровост, макар всъщност жена му Валерия и дъщеря ѝ Приска са прикрити християнки. Християнските историци, особено Лактанций, се изказват отрицателно за Галерий, описван като груб, жесток, раздразнителен, с едър ръст, жестове и глас, вдъхващи ужас, поради което не е учудващо, че дори тъстът му Диоклециан се страхувал от него.

Август[редактиране | редактиране на кода]

Фолис на Галерий, издаден в Тесалоника, дн. Солун
Арката на Галерий в Солун

Когато на 1 май 305 г. старшите тетрарси Диоклециан и Максимиан се оттеглят от властта, Галерий получава върховната власт на изток с титлата август, съвместно с Констанций I Хлор на запад. От този момент Галерий, като най-влиятелен тетрарх, се стреми да обсебва властта като назначава за цезари своите протежета – Север II и Максимин Дая.

Галерий се стреми към господство над цялата империя за да основе собствена династия, поставяйки на всички постове свои земляци. Според летописа на Лактанций, той говорел, че империята трябва да се нарича не Римска, а Дакийска, понеже това е най-великият народ, а името „римски“ и „римлянин“ трябвало да бъдат забранени.

Разпадане на Тетрархията[редактиране | редактиране на кода]

Хегемонията на Галерий започва да се пропуква през 306 г. – след смъртта на августът Констанций I Хлор. На негово място Галерий издига Север II за август, но скоро се вижда принуден да преглътне издигането на Константин I за цезар и Filis Augustorum в Британия. Константин е син на Констанций Хлор и се ползва с голяма популярност сред армиите на запад.

На следващата година в град Рим избухва бунт, породен от масовото недоволство от данъците, които Галерий е въвел, за да довърши строежа на колосалните терми, започнати там от Диоклециан. Населението издига за императори оттеглилия се в предната година бивш август Максимиан и неговия син Максенций. Докато Галерий е зает срещу сарматите по Дунав, Север II се отправя да потуши бунта в Италия, но при неясни обстоятелства и вероятно предателство, той е убит без да постигне нищо, а войската му преминава на противниковата страна. През лятото на 307 г. самият Галерий без успех обсажда Рим, но страхувайки се от бунт в армията си се оттегля обратно, опустошавайки земите по пътя си.

На конференцията в Карнунт (октомври – ноември 308 г.) Галерий неуспешно се опитва да убеди абдикиралият Диоклециан пак да дойде на власт. Тогава Галерий обявява съратника си Лициний за август, за да замени Север II. Галерий признава и Константин I за август на запада, сключвайки съюз с него против Максимиан и Максенций в Италия.

Виждайки, че властта се изплъзва от ръцете му и вече сериозно болен, Галерий се оттегля от управлението в Сердика. В последните години от живота си изключително надебелява и се покрива с язви (предполага се, поради тежка форма на рак). Християнските автори тълкуват ужасяващата болест на императора като божие възмездие за омразата му и гоненията срещу християните. Малко преди да умре, Галерий радикално променя своите възгледи и на 30 април 311 г. издава в Сердика прословутия Сердикийски едикт за толерантност към християните, отменящ преследванията на последователите на Исус Христос (май 311 г.). По-късно същия месец Галерий умира, оставяйки за наследник малолетния си син Кандидиан.

Резиденциите на Галерий[редактиране | редактиране на кода]

Император Галерий дълго резидира в Сердика – днешна София – и управлява империята оттук. Вероятно при него там започва изграждането на дворцовия комплекс между ротондата „Св. Георги“ и днешната църква „Св. Неделя“, завършен в пълния си блясък от император Константин Велики.

Релефни изображения от Арката на Галерий

Именно в дн. София, тогавашна Сердика, Галерий е издал прочутия Сердикийски едикт от 311 г., определил християнството за легална религия в Римската империя, повратен момент сложил началото на официалното християнизиране на Европа. В същата година император Галерий завършва земния си път в Сердика и е погребан в града. Под входа на базиликата „Света София“ са открити останки от голяма гробница, като не може да се изключи в нея да се е намирало императорското погребение; друго възможно място за това е в забележителния мавзолей с няколко каменни саркофага, недалеч от късноантичния комплекс от две базилики в кв. Лозенец. Ротондата „Свети Георги“ в София е като близнак на построената от императора ротонда Свети Георги в Солун, където също е издигнат негов дворец заедно със забележителна Арка на Галерий с мраморни релефи, в чест на победата му над персите.

Друг важен археологически паметник свидетелстващ за строителната дейност на император Галерий е Феликс Ромулиана (на латински: Felix Romuliana), дн. Гъмзиград, в Сърбия. Укрепеният дворцов комплекс носи името на Ромула, майката на императора. Включва базилики, храмове, термални бани, церемониални помещения, както и мемориален комплекс.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петканова, Донка. Народното четиво през XVI - XVIII век. Издателство „Български писател“, 1990. с. 400.


Римски императори
Диоклециан (284 – 305) и Максимиан (285 – 305) Галерий (293 – 311) съ-император с Констанций I Хлор, август (305 – 306) Север II, Максимин, Лициний, Константин I, Максимиан и Максенций Константин I (306 – 337) и Лициний (308 – 324)
Римска империя