Диоклецианови гонения

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Великомъченикът Георги Победоносец, една от жертвите на гоненията, пред император Диоклециан
Грузинска икона от 14 век

Диоклециановите гонения са последните и най-строги преследвания срещу християните в Римската империя.[1]

През 303 година императорите Диоклециан, Максимиан, Галерий и Констанций издават поредица едикти, ограничаващи правата на християните и изискващи те да се придържат към традиционните религиозни практики. Следващи едикти са насочени срещу духовенството и изискват всички жители на империята да принасят жертви на боговете.

Гоненията имат различна интензивност в различните части на империята — най-слаби са в Галия и Британия, където е приложен само първият едикт, а са най-силни в източните провинции. През следващите години законите срещу християните постепенно са отменени от различни императори, но по традиция за край на гоненията се приема издаденият от Константин и Лициний Медиолански едикт от 313 година.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници
  • ((en)) Gaddis, Michael. There Is No Crime for Those Who Have Christ: Religious Violence in the Christian Roman Empire. Berkeley, Los Angeles, and London, University of California Press, 2005. ISBN 0-520-24104-5.
  • ((en)) Knight, Kevin. Constantine the Great. // Catholic Encyclopedia. newadvent.org, 2009. Посетен на 2013-10-17.