Флавий Галикан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Галикан.

Флавий Галикан или Свети Галикан (на латински: Flavius Gallicanus; san Gallicano; † 362 в Александрия) e политик на Римската империя.

Флавий Галикан според житието (Актата на светците) Acta Sancti Gallicani (Iulii VII 31) бил военен комендант на Тракия в Пловдив (Filippopoli) по времето на Константин Велики. През 330 г. Флавий Галикан е консул заедно с Аврелий Валерий Тулиан Симах.

След това Галикан приема християнството от Светите Йоан и Павел († 26 юни между 361 и 363 в Рим). Той отива със Свети Хиларин в Остия и се посвещава на настаняването и на болните. Всички виждали как бившият патриций и консул миел краката на бедните, слагал масата, поливал вода на ръцете им. Скоро след това той е изгонен от Юлиан Апостат (упр. 361-363) и отива в Александрия, Египет. Когато там е задължен от съдията Рауциан да направи императорска жертва и отказва това, той е прободен с меч.

Свети Галикан e споменат като дарител на Базиликата на Константин в Остия. В Египет той живял като еремит. Неговите реликви са почитани в Sant’Andrea della Valle в Рим. Свети Галикан се чества на 25 юни.

Да не се бърка с Овиний Галикан (консул 317 г.).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • "Flavius Gallicanus 1", Prosopography of the Later Roman Empire, Volume 1, Cambridge University Press, 1992, ISBN 0521072336, pp. 382-383.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]