Александрия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Александрия.
| Александрия | |
|---|---|
| — град — | |
  | |
 Крайбрежието на Александрия | |
  Александрия | |
| Страна |  Египет |
| Мухафаза | Александрия |
| Площ | 2679 km² |
| Надм. височина | 5 m |
| Население | 5 200 000 души (2018) 1941 души/km² |
| Основаване | 331 г. пр.н.е. |
| Първо споменаване | 332 г. |
| Пощенски код | 21500 |
| Телефонен код | 889 |
| Официален сайт | www.alexandria.gov.eg |
| Александрия в Общомедия | |
Александрия (на арабски: الإسكندرية – al-’Iskandariya, на египетски арабски: إسكندريه – Eskendereyya, на старогръцки: Ἀλεξάνδρεια, на коптски: ⲁⲗⲉⲝⲁⲛⲇⲣⲓⲁ или ⲣⲁⲕⲟϯ, произнася се като Ракоди) е най-голямото морско пристанище и втори по големина град в Египет, административен център на мухафаза Александрия. Разположен е на Средиземно море между езерото Мареотис и остров Фарос, свързан с него посредством широка дига, наречена Хептастадион. Има население около 5,2 млн. души.
История[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: Александрия е проектирана от Дейнократ, който придружавал Александър Велики още от Тракия. След като Александър завладява Египет, той харесва естествено защитеното пристанище близо до остров Фарос и се разпорежда там да се построи град.
През годините Александрия преживява както бурен разцвет, така и бедствия: опустошение от персите (през 619 г.), унищожаването на Еврейския квартал по заповед на патриарх Кирил (през 415 г.) и разрушаването на редица храмове и паметници в резултат на противоезическите декрети на император Теодосий I (през 383 г.).
На 26 септември 642 г. арабите превземат Александрия. Египет като цяло престава да бъде част от Византийската империя и значението на Александрия като пристанище намалява.
През 1517 г. Александрия е завладяна от османците.
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Александрия са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Прочутият Александрийски фар на остров Фарос се смята за едно от Седемте чудеса на света.
- Александрийската библиотека, която е била построена през Елинистическата епоха по времето на Птолемеите е известна с богатството си и големия брой книги, които е съхранявала (предполага се, че броят им е бил около 700 000 тома). Причините за нейното разрушение все още не са напълно изяснени и са предмет на ожесточени спорове. Чрез съвместен проект между ЮНЕСКО и Египет днес върху мястото, където се е намирала старата библиотека, е построена съвременната Библиотека Александрина.
Мощите на свети великомъченик Мина са погребани в Александрия. Впоследствие на мястото била построена църква в името на светия мъченик и по молитвите към светеца в нея станали множество чудеса.
Известни личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Александрия
- Атанасий Велики (295 – 373) – Атанасий I Велики, патриарх Александрийски, светец (18 януари) в календара на БПЦ
- Арутюн Агопян, македоно-одрински опълченец, 31-годишен, основно образование, 12 лозенградска дружина[2]
- Васил Гривчев (1922 – 1996), юрист от Република Македония, професор в Скопския университет
- Константинос Кавафис (1863 – 1933), поет
- Клеопатра VII (69 пр.н.е.-30 пр.н.е.), владетелка
- Ламберто Лория (1855 – 1913), италиански етнограф
- Ориген (182 – 253), теолог
- Омар Шариф (р. 1932), актьор
- Рудолф Хес (1894 – 1987), германски политик
- Починали в Александрия
- Енесидем (I век пр.н.е.), философ
- Константинос Кавафис (1863 – 1933), поет
- Клеопатра VII (69 пр.н.е.-30 пр.н.е.), владетелка
- Лукиан от Самосата (120 – 192), писател
- Марк Антоний (83 пр.н.е.-30 пр.н.е.), римски политик
- Българи, развивали търговия в Александрия
- Ненчо Палавеев (1859 – 1936), благодетелят на Копривщица имал дюкяни в Александрия и търгувал с кехлибар, килими, коприна
- Патьо Млъчков (1838 – 1911), роден в Копривщица, търговец на кисело мляко в Александрия
- Българи, преминавали и пребивавали в Александрия
- Михаил Маджаров (1854 – 1944), роден в Копривщица, на път за Божи гроб прекарал един месец в Александрия през 1869 г., описва българските производители и търговци на биволско кисело и прясно мляко.
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
Балтимор, САЩ
Братислава, Словакия, от 26 октомври 2008 г.
Гюмри, Армения
Дърбан, ЮАР
Измир, Турция, от 1996 г.
Казанлък, България от 2006 г.
Канпур, Индия
Кайро, Египет- Кливланд, САЩ
Кучинг, Малайзия
Констанца, Румъния
Лихтенберг, Германия
Льо Ман, Франция
Одеса, Украйна
Санкт Петербург, Русия
Солун, Гърция, от 12 юли 1993 г.
Шанхай, Китай
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Хоризонтът от крайбрежния панорамен път
Планетариум в Александрийската библиотека
Библиотека Александрина
Александрийският плаж
Улица „Саад Загху“ в центъра на Александрия
Кръстовище на улиците „Саад Загху“ и „Сафея Загху“ по време на залез слънце
Таванът на цитаделата на Кайт бей
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален уебсайт Архив на оригинала от 2013-12-25 в Wayback Machine.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 14.
|