Александрийски фар
Александрийският фар е едно от седемте чудеса на античния свят. Построен е около 280 г. пр.Хр. на остров Фарос, близо до град Александрия в Египет. Светлината, която е излъчвал, идвала от голям огън, и чрез огледала се отразявала навътре в морето. При земетресение през 1375 г. фарът е разрушен. От останките му в края на 15 век султан Кайт бей издига крепост, която е там и до днес.
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Фарът е представлявал кула с височина около 120-140 m и за времето си е бил от най-високите конструкции, създадени от човека. Архитект на фара е Сострат Книдски. Изграждането му е отнело 5 години. Бил е построен от бял мрамор и е бил изграден с трегери, а не със сводове. Имал е три етажа. Най-долният е представлявал правоъгълна кула с квадратна основа със страна 30 m и с височина между 55 и 65 m. Четирите ѝ стени били обърнати към четирите посоки на света. Следва вторият етаж, който е бил с осмоъгълна форма, по направленията на осемте главни вятъра. Неговата височина била около 40 m. Най-горният етаж, висок 8 m, бил под формата на цилиндрична колонада — 8 колони носели купол, увенчан с 8-метрова бронзова статуя на повелителя на моретата Посейдон (или на Зевс по други източници). В горната част на етажа имало метално вдлъбнато огледало, което денем отразявало слънчевата светлина, а нощем — светлината на горящ катран или масло.
До появата на фара историята на архитектурата не познавала пример на техническо съоръжение, станало предмет на такава всеобща възхита.
Наследство[редактиране | редактиране на кода]
От името на остров Фарос в латинския език, a оттам и в повечето европейски езици идва думата фар.
Архитектурата на минаретата на много от ранните джамии следвали подобен триетажен модел, доказвайки голямото влияние на фара.
|
|
|||||
