Александрийски фар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александрийският фар – рисунка на немския археолог Херман Тирш, 1909 г.

Александрийският фар (на старогръцки: ὁ Φάρος τῆς Ἀλεξανδρείας) е едно от седемте чудеса на античния свят. Построен е около 280 г. пр. Хр. на остров Фарос, близо до град Александрия в Египет. Светлината, която е излъчвал, идвала от голям огън, и отразявана чрез огледала, се виждала на 50 km навътре в морето. При земетресение през 1375 г. фарът е разрушен. От останките му в края на 15 век султан Кайт бей издига крепост, която е там и до днес.

През 1994 г. френски археолози откриват фрагменти от маяка на дъното на Александрийското източно пристанище[1]. През 2016 г. египетското Министерство по въпросите на древността обявява намерението си да превърне подводните руини на древната Александрия, включително на о. Фарос, в подводен музей[2].

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Фарът е представлявал кула с височина около 120 – 140 m и за времето си е бил от най-високите конструкции, създадени от човека. Архитект на фара е Сострат Книдски. Изграждането му е отнело 5 години. Бил е построен от бял мрамор и е бил изграден с трегери, а не със сводове. Имал е три етажа. Най-долният е представлявал правоъгълна кула с квадратна основа със страна 30 m и с височина между 55 и 65 m. Четирите ѝ стени били обърнати към четирите посоки на света. Следва вторият етаж, който е бил с осмоъгълна форма, по направленията на осемте главни вятъра. Неговата височина била около 40 m. Най-горният етаж, висок 8 m, бил под формата на цилиндрична колонада – 8 колони носели купол, увенчан с 8-метрова бронзова статуя на повелителя на моретата Посейдон (или на Зевс по други източници). В горната част на етажа имало метално вдлъбнато огледало, което денем отразявало слънчевата светлина, а нощем – светлината на горящ катран или масло.

Крепостта Кайт бей

До появата на фара историята на архитектурата не познава пример на техническо съоръжение, станало предмет на такава всеобща възхита.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

От името на остров Фарос в латинския език, a оттам и в повечето европейски езици, идва думата фар.

Архитектурата на минаретата на много от ранните джамии следвали подобен триетажен модел, доказвайки голямото влияние на фара.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Treasures of the Sunken City". Nova. PBS. No. 17, season 24. Transcript.
  2. Sunken Ruins of Alexandria Will Be World's First Underwater Museum. // Earthables. Архивиран от оригинала на 2016-03-10. Посетен на 2016-03-27.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]