Копривщица

Тази статия е за българския град. За селото в Сърбия вижте Копривщица (град Пирот).

---

Копривщица
Копривщица 42.640145, 24.358299 Копривщица Копривщица
Общи данни
Население	2123 души (15 юни 2020 г.) 15,7 души/km²
Землище	139,165 km²
Надм. височина	1060 m
Пощ. код	2077
Тел. код	07184
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	38558
Администрация
Държава	България
Област	Софийска
Община    – кмет	Копривщица Бойка Дюлгярова (ГЕРБ)
Адрес на общината
Улица „Любен Каравелов“ 16 Обект на БТС 75
Уебсайт	Официален сайт на община Копривщица
Копривщица в Общомедия

Копрѝвщица (стара алтернативна форма Копришница) е град в Западна България, Софийска област.

Намира се в близост до градовете Пирдоп, Клисура, Стрелча и Панагюрище. Градът е център и единствено населено място в община Копривщица. Песента „Хубава си, моя горо“ с текст от Любен Каравелов и музика на Георги Горанов се възприема като неофициален химн на града.

География

Местоположение

Копривщица се намира на 12 km от Подбалканския път, източно от столицата София (на 108 km) и от Пирдоп (на 27 km), северно от Пловдив (87 km) и Стрелча (21 km). Градът е разположен в живописната долина по течението на река Тополница, в планински район, централна част на Същинска Средна гора.

Климат

Разположен на 1061 m надморска височина, градът има изразен континентален планински климат. Зимата е студена, но слънчева (-4,2 °С температура през през най-студения месец – януари), с дебела снежна покривка, докато лятото е прохладно и свежо (16,8 °С температура през най-топлия месец – юли) заради голямото надморско равнище и обичайното за летния сезон местно северно течение, идващо по долината на р. Тополница от високите склонове на Стара планина.

Изглед

Климатични данни за Копривщица (1931 – 1970 г.) Показатели яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. годишно Абсолютни максимални температури (°C) 15 17,6 25,6 25,9 31,2 30,4 32,5 35,5 34,7 32 21,9 15,6 35,5 Средни максимални температури (°C) 1,1 3 6,1 11,9 16,8 20,1 22,8 23,4 19,9 14,6 8,6 3,5 12,7 Средни температури (°C) −4,2 −2,7 2,9 5,5 11,2 14,8 16,8 16,5 11,6 7,6 3,3 −1,5 6,8 Средни минимални температури (°C) −8,4 −7,4 −4,1 0,2 5 8 9 8,5 4,8 1,6 −1 −5,4 0,9 Абсолютни минимални температури (°C) −31,9 −26,3 −23,4 −8,9 −4 −1,2 2 −0,3 −5 −7,8 −21,5 −22,4 −31,9 Средни месечни валежи (mm) 43 38 41 62 91 107 87 61 53 50 53 46 732

Изглед от Копривщица

Почви и релеф

Преобладават кафявите горски почви.

Флора и фауна

Планинските масиви са покрити от векове с букови гори, като в близкото минало местата на изсечените са били залесявани с иглолистни видове (главно бял бор и обикновен смърч, заради бързото израстване), което се критикува от съвременни еколози, тъй като според тях иглолистното залесяване изсушава и изтощава почвите. Друг специфичен див вид за района около Копривщица е европейската лиственица. В планината има много места с диви ягоди, малини, черни боровинки, коприва, киселец, лапад, различни видове гъби, минзухари и др. От по-големите диви животни се срещат глиган, елен, лисици, вълк, орли и др. В околностите на града са наблюдавани и редките скален орел и черен щъркел.

Копривщица има земеделска и животновъдна традиция – въпреки статута на град, все още голяма част от населението се занимава с тези дейности. Култивират се предимно картофи, ръж, фасул, грах, джанки, тиква, тиквичка, някои видове ябълка, арония и няколко други, като по-суровият климат не разрешава други култури (например домати или пшеница). За фураж се събира сено, лобода и овес. Отглеждат се традиционно овце, крави, коне, кокошки и патици. В самия град и околностите могат да бъдат видени и широк спектър от полезни билки.

История

Име

Според повечето изследователи името на града идва от коприва (или копривище), като Владимир Георгиев го смята за превод на по-ранно тракиийско наименование (*Усдик(е), буквално „коприва“. Друга хипотеза, предлагана от Васил Миков, свързва остарялата форма на името „Копришица“ с гръцкото κοπριά („обор“, „торище“). Ст. Васев предлага етимология от „куп речици“, която е отхвърляна от по-късните автори.

Легенди за Копривщица

Историците все още нямат единно мнение за създаването на град Копривщица.

Предание за Жупата

Предполага се, че старите пътища, свързващи градовете Златица, Пирдоп и Клисура със Стрелча и Панагюрище, се кръстосвали на мястото на днешна Копривщица. Разположено в котловина, покрито с тучна зелена трева, напоявано от р. Тополница и нейните притоци, мястото било подходящо за почивка на кервани, пътници и търговци.

Поради благоприятните природни условия в района се заселило едно старобългарско семейство със своите стада – т. нар. „жупа“. Жупа е славянска дума и означава при южните славяни „челяд“ (деца) и едновременно земята, която владеят няколко роднински семейства. Те поставили началото на ново селище. С увеличаване на броя на хората в жупата се увеличавали къщите и се образували малки домашни общности. Почти всеки от родствениците получавал прякор – Тиханек, Козлек, Дуплек, Ломек поради специфични черти, занимания и случки свързани с него. От там идвали и имената на новосъздадените махали, някои от тях останали като фамилни имена и до днес.

В подкрепа на тази теория е и фактът, че част от Ламбовската (Кокон) махала и днес се нарича Жупата. Тази част представлява малък площад, разположен в центъра на махалата. През 1922 г. на югозападния зид, заграждащ площада, е издигната чешма, наречена „Райна“ или „Райновец“. Нейни ктитори са жените от местното дружество „Благовещение“. Тази част от махалата се нарича и „Изгорът“.

Болярката от Рила

Друга легенда разказва за млада жена, заселила се на мястото на днешна Копривщица, тъй като местността ѝ се сторила подходяща за отглеждане на добитък. Малко след пристигането си тя заминала за Одрин (днешна Турция), където измолила от султана ферман, чрез който ставала владетелка на Копривщица, а селото получавало големи привилегии. В този ферман за първи път султанът нарекъл Копривщица Авраталан – „женска поляна“, название, което след това често се използвало от турците. Преданията разказват, че турчин с подкован кон нямал право да мине през селото, а жителите му можели свободно да носят оръжие. От благодарност и почит към болярката копривщенци я нарекли Султанката, а нейните потомци дълги години се именували Султанекови.

Възможно е тези две версии за създаването на Копривщица да са свързани. В началния период след заселването на старата жупа родствените връзки били много близки. Поради тази причина копривщенци не са се женели помежду си, а си търсели жени от другаде. Възможно е някой от членовете на жупата с благороден произход и благосъстояние да е взел за жена момиче от болярски род.

Град, създаден от бежанци

Съществуват предположения, че след падането на България под турска власт в местността се заселили бежанци – потомци на големи български родове, търговци, скотовъдци със стадата си. Сред тях били трима овчари – Ламбо, Тороман и Арнаутин („арнаути“ наричали албанците и българите от прилежащите до Албания македонски области). Те създали малки семейни общности, които с времето се разраснали и дали имената на съществуващите и до днес махали в града – Тороман махала, Ламбовска и Арнаут махала.

В средата на 18 век жителите на Копривщица водят съдебни дела за пасища с тези на Стрелча. По това време и двете селища се числят към вакъфа на Михримах, починала щерка на султан Сюлейман I.

Легенда за Сополивите камъни

През 18 – 19 век, когато Копривщица е наброявала близо 12 000 жители, управлението на тогавашното селото е било под формата на матриархат. Тъй като скотовъдството и занаятчийската манифактура не са били достатъчен източник за препитание, мъжете масово са ходили на гурбет. На няколко километра от селото пътят към Пазарджик и Пловдив, водещ гурбетчиите до Цариград и Близкия Изток, преди да се спусне надолу към Стрелча, лъкатуши през местност, осеяна с каменни морени. До това място семействата са изпращали бащи и братя на дългото и рисковано пътешествие. Раздялата била тежка и много сълзи години наред са се проливали там. Така каменните грамади се сдобили със своето горчиво-иронично име – Сополивите камъни.

История на града

Античност и Средновековие

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Под османска власт

• Копривщица (по турски Авраталан, Женско поле) е най-главното войнишко село в Средна гора и се намира на разстояние 10 часа път от Пловдив. Легендата за рилската болярка, която измолила от султана ферман за селището, намира отражение в османското му име. Сред големите привилегии, които селището получава, е забраната турчин да не минава през това място на кон, а копривщенци да носят цветни дрехи, високи калпаци, да яздят добри коне и да ползват добро оръжие. Тези придобивки несъмнено потвърждават войнишкия статут на селото, като копривщенските войници в редовете на турската армия достигат Офен и Виена. Те живеели относително свободно, без да плащат големи данъци като останалото население на българските земи и скоро броят на жителите на селището достигнал 10 000 души. Балабан юнак, проявил се с храброст във войните с австрийците жител на Копривщица измолил за родния си град нов ферман, според който Копривщица е подчинена непосредствено на султана и че тя, с изключение на вноската в полза на цариградската Фетхи джамия, е свободна от всякакви данъци; че местните началници имат право да носят особени шапки и че там ще живее само един турски чиновник, подчинен на тамошните началници.
• Поради привилегиите, с които се ползвали копривщенци, те запазили своето благосъстояние и след падането на България под османска власт. Богатствата на града привличали кърджалиите, които три пъти – през 1793, 1804 и 1809 година – го ограбвали опожарявали и прогонвали жителите му, като от първото поселище е останала единствено „Павликянската къща“. При нападението от 1793 година копривщенски бежанци се разпръскват от Пловдив до Одрин и Димотика. Благодарение на родолюбието, находчивостта и трудолюбието си, копривщенци съумяват да възродят града и да съхранят магичния му чар и до днес.
• През 1867 г. около празника Св. Троица Васил Левски идва в Копривщица и създава първия Революционен комитет. Негови членове са Петко Бояджиев, Иванчо Христов, Цоко Будин – търговец-джелепин, Нешо Попбрайков – учител, и други. Комитетът няма точна програма за действие, но бива направляван от апостоли, чрез посещения или писма. Апостолът В. Левски иска сведения за годните да се сражават с оръжие мъже, припасите от храни и скришните места около селото в планината. Тъй Апостолът на свободата готви духовете на копривщенци за едно бъдещо въстание. През 1868 г. Левски идва отново в Копривщица, а преди да бъде заловен от турците, той пак посещава будното балканско селище. На 20 април 1876 г. избухва Априлското Въстание. Бързо са сформирани две чети и са изпратени да обградят конака и заптиетата в него. Тук, на Калъчевия мост, пуква първата пушка. Групата, предвождана от Георги Тиханек, случайно среща по пътя заптието Кара Хюсеин Хайдук на Калъчевия мост и Тиханек го застрелва. Това е първият турчин, убит във въстанието. Въстанието е обявено от Тодор Каблешков, а начело застава друг копривщенец – Гавраил Хлътев, познат на поколенията като Георги Бенковски – непреклонният и пламенен водач на народния бунт, загинал геройски в Тетевенския Балкан. На 1 май башибозукът започва да се събира около Копривщица, подкрепени са от редовна войска, която разполага с артилерия. Турците наброяват около 5000 души Начело е Хафъз паша. Той вече е унищожил Панагюрище и изпраща помощника си – миралай Хасан бей, да се „погрижи“ за Копривщица. Въстаниците са предадени от чорбаджиите. Те влизат в преговори с Хасан бей, като предават на турците дори дървените топове и плащат откуп. Въпреки това башибозукът нахлува в Копривщица и тя е подложена на разграбване, а жителите – на клане. На 3 май Хасан бей влиза в опустошеното селище и по негова заповед заловените въстаници са изпратени на съд в Пловдив. Скоро пристига Хафъз паша и подлага града на повторно разграбване.

През 1878 г. отрядът на полковник Комаровски освобождава Копривщица.

Българско възраждане

Църква „Св. Николай“

• Основаване на катедрален храм „Успенѝе Пресветѝя Богоро̀дицы“ (1817 г.)
• Основаване на училище „Св. св. Кирил и Методий“ (1837 г.)
• Основаване на „Храмъ Стителѧ Оца̀ Nа̀шегω Nikола̀ѧ“ (1839 г.) (Храм на светителя отца нашего Николая)
• Основаване на Народно читалище (1869 г.) с автор на читалищния устав даскал Найден Попстоянов.
• 20 април 1876 г. – на тази дата (по стар стил) в Копривщица е обявено Априлското въстание.
• Георги Тиханек на Калъчевия мост произвежда първия изстрел на въстанието.
• Тодор Каблешков написва прочутото Кърваво писмо.
• Найден Геров, „Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и руски“ (1895 – 1904).
• Архимандрит Евтимий, съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“ (1926 г.)

След Освобождението

• Първият музей в Копривщица е уреден през 1930 г. в читалището. Това е обща музейна сбирка с различни отдели: история, етнография, революционно движение, видни копривщенци и т.н. През 1935 г. музеят, значително обогатен вече, е разположен на първия етаж в Каблешковата къща, назначен е и първият „щатен“ музеен работник.
• В града и района е действала Копривщенската анархо-комунистическа чета, организирала атентата в Арабаконак, както и партизанска бригада „Георги Бенковски“.
• Разрухата на града е спряна с обявяването на Копривщица за град музей през 1952 г. През 1971 г. той получава статут на архитектурен и исторически резерват, а през 1978 г. – и на национален архитектурен резерват с международно значение и селище за международен туризъм. Съществен принос за това дело имат първият братовчед на Димчо Дебелянов – арх. Вельо Дебелянов и Петко Теофилов.
• През 1956 г. в Копривщица се създава Дирекция на музеите с цел запазване, съхраняване и популяризиране на културно-историческото наследство на града.
• През 1970-те години е предприета значителна по мащаб реставрация и консервация на музеи, паметници на културата, както и на улиците в града, който е обявен за национален исторически резерват. Решението за това е взето на 29 юни 1971 г. от Второто правителство на Тодор Живков. За десет години държавата инвестира 28 млн. лева в построяването на 400 нови къщи и 100 нови обекта. Най-значимият паметник, построен вследствие на това решение е този на Георги Бенковски.

Население

Според преброяването през 2001 г. 99,3% са се определили като българи.

Населението изповядва предимно православно християнство. Към края на 2009 г. в община Копривщица живеят 2538 души. Етническият състав включва 2283 българи и 44 цигани.

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 2326 1946 2475 1956 3154 1965 3211 1975 3316 1985 3255 1992 3132 2001 2669 2011 2410

Политика

Паметник на загиналите в Балканската и Междусъюзническата войни

Кмет

Кмет на Копривщица от 2014 е Генчо Дойчев Герданов (ПП ГЕРБ), преизбран на редовните местни избори през 2015 г.

На изборите през 2019 за кмет е избрана Бойка Дюлгярова (ПП ГЕРБ).

Общински съвет

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Понастоящем председател на Общински съвет – Копривщица е Рашко Христов.

Икономика и инфраструктура

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Образование

През 1822 година в Копривщица е отворено първото обществено, народно училище. През 1846 година Найден Геров открива в града първото в България класно училище. При тази нова класно-урочна форма на обучение се изучават светски дисциплини – всеобща българска история, българска граматика, аритметика, антропология и т.н. В периода 1909 до 1918 г. се нарича Непълна смесена гимназия „Любен Каравелов“, от 1918 до 1925 г. – Пълна смесена гимназия „Любен Каравелов“.

Култура и забележителности

Копривщица е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. В града се помещава Архитектурно-исторически резерват без почивен ден със зимно работно време от 10 до 17 ч. и лятно работно време от 9:30 до 17:30 ч. Печат на БТС има в купчийницата, туристическия информационен център, както и в туристическата спалня „Войводенец“.

• Копривщица е удобен изходен пункт за хижите „Павел Делирадев“, „Кръстьо Чолаков“ и „Артьовица“ в западната част на Панагюрска Средна гора, за х. „Богдан“, „Барикадите“, „Чивира“ и ТВК „Бунтовна“ в източната част на планината.
• През 1961 – 2006 г. е открита тракийска резиденция „Смиловене“. Това, което я прави уникална, е фактът, че е градена с големи, идеално пасващи една с друга квадри (каменни блокове) – стил, характерен за градежите в Плиска и Преслав, за който се смята, че е внесен на Балканския полуостров от прабългарите. Интересното в случая е, че тракийска резиденция „Смиловене“ е построена по този начин преди 2600 г. от траките. До мястото може да стигне по черен път.
• Дарителска кампания на БТС за възстановяване на хижа „Богдан“.

Музеи

Лютовата къща

Във възрожденското градче можете да разгледате 6 къщи музеи:

• Къща музей на писателя Любен Каравелов (Къща музей на Любен и Петко Каравелови)
• Къща музей на поета Димчо Дебелянов
• Къща музей на революционера Тодор Каблешков
• Къща музей на революционера Георги Бенковски
• Къща музей на революционера Ненчо Ослеков (Ослекова къща) (Горноослекова къща музей)
• Къща музей на търговеца Петко Лютов (Лютова къща)
• Музей на просветното дело

Архитектурни и исторически забележителности

Катедралната църква „Успение на св. Богородица“

Читалището „Хаджи Ненчо Палавеев“

• Катедралната църква „Успение на св. Богородица“ (1817 г.)
• Църквата „Св. Николай“ (1839 г.)
• Читалището „Хаджи Ненчо Палавеев“ (1869 г.)
• Училището „Св. св. Кирил и Методий“ – второто взаимно училище в България (1837 г.) след габровското (1835 г.), в което преподава Неофит Рилски, и първото класно училище в България (1846 г.), създадено от Найден Геров. Днес (2010 г.) превърнато в Жив музей.
• Костницата с останките на загиналите в Априлското въстание копривщенци
• Занаятчийската чаршия
• Каменният мост „Първа пушка“, на който е произведен първият изстрел от Априлското въстание
• Площад „20-ти Април“
• Улица „Геренилото“

Стари възрожденски къщи

В Копривщица може да се разгледа характерната възрожденска архитектура на някои от най-запазените и пищно украсени домове от епохата. Къщите не са музеи и могат да бъдат разгледани от улицата, с изключение на Павликянската къща.

• Старирадева къща
• Павликянска къща
• Доганова къща
• Млъчкова къща
• Маркова къща (дантелената къща)
• Чалъкова къща
• Генчо-Стайкова къща
• Гъркова къща
• Хаджи-Иванчова къща

Чешми

Чешма в Копривщица на името на Лука Брайков (Арнаутец)

В града, освен старите къщи и недокоснатата от човека природа, туристите могат да разгледат и над четиридесет чешми, строени през различни периоди от историята на Копривщица. Макар че не всички са напълно запазени, има много съхранени каменни фасади с характерната за тях символика. Едни от най-известните чешми са: Керековата – 1751 г., Мирчовата – 1857 г., Моравеновата – 1843 г. и Бенева – 1850 г. Това са само няколко от най-ярките примери за българската и християнска култура.

Керекова чешма

Павликянска къща

Природни забележителности

• връх Голям Богдан – най-високият връх в Средна гора (1604 m)
• връх Свети Илия – място за поклонение
• Сополивите камъни – защитени морени
• Поддържан резерват „Богдан“
• Защитена местност „Въртопа“
• връх Барикади – Каменната колиба в местността Кръста, исторически резерват
• В околностите на града е „Донкина“ гора (16 ха), обявена за защитена територия – местообитание на царския орел.
• Природен феномен „Кривата бука“ – защитено дърво

Редовни събития

• 1 януари – Надпяване на пръстените на площада
• 1 март – Ден на самодейността с концерт в читалище „Хаджи Ненчо Палавеев“
• 1 и 2 май – Честване на Априлското въстание
• Август – Национален събор на българското народно творчество (на всеки 5 години от 1965 г. насам)
• 15 август – Храмов празник на катедрален храм „Св. Богородица“, курбан за здраве
• Август – Дни, посветени на Димчо Дебелянов с връчване на Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“.
• Август – Летни фолклорни празници „С Копривщица в сърцето“ – ежегодни изяви с номинация на лице на Копривщица за млад и талантлив изпълнител

Личности

Погребение на Димчо Дебелянов

Паметник на Георги Бенковски

„Боже мой, селце като кутийка, гдето се ражда само ръж, гдето зимата е девет месеца, гдето най-работните пътища са широки таман две педи, гдето знатните гости се считат за хаджии, гдето не е стъпвал кракът ни на Бланки, ни на Ами Буе, ни на Киприян Роберта, ни на Луи Леже и пр., пр. – и такава паплач от деятели и родолюбци! Необяснимо!“ Захарий Стоянов

Спорт

Град Копривщица разполага с аквапарк – атракцион за плуване и развлечения, изграден от неръждаема стомана, отопляван от слънчеви колектори и захранван с вода от водопроводната мрежа на града. Аквапаркът се състои от:

• Плувен басейн с размери: дължина 25 m, ширина 6 m и дълбочина 1,20 m – 1,80 m с допълнителни екстри;
• Два детски басейна с пързалка и воден таралеж;
• Атракционен тракт: дължина 14,5 m, ширина 6 m и дълбочина 1,20 m – 1,35 m;
• Душове и съблекални със затревено пространство;
• Обслужваща сграда;
• Паркинг за 56 автомобила, 76 велосипеда и 43 мотопеда;

Родени в Копривщица спортисти

• Филип Андреев Кривиралчев (18 април 1932 – 18 януари 2019) – треньор на националния отбор по класическа борба, „Герой на социалистическия труд“, „Народен орден на труда“ – златен, носител на орден „Георги Димитров“, заслужил треньор и заслужил майстор на спорта.
• Бобе Рашков Доросиев (18 февруари 1942 – ) – треньор на националния отбор по класическа борба, заслужил треньор и заслужил майстор на спорта.

Български игрални филми, снимани в града

• „Калин Орелът“ е български игрален филм (драма) от 1950 година на режисьора Борис Борозанов, по сценарий на Орлин Василев. Оператор е Васил Холиолчев. Създаден е по едноименната пиеса на Никола Икономов. Музиката във филма е композирана от Парашкев Хаджиев. Ролите се изпълняват от: Калин – Иван Димов, Анри дьо Монталамбер – Борис Ганчев, Елизабет – Мария Ясникова, Едит – Петрана Ламбринова, Едмонд Барон де Тиер – Ганчо Димитров, Жан – Стефан Петров, Дядо Стоян – Константин Кисимов и чорбаджи Черньо – Стефан Савов.
• „Под игото“ – историческа драма от 1952 година на режисьора Дако Даковски, по сценарий на Георги Кранзов и Павел Спасов. Оператор е Бончо Карастоянов. Създаден е по романа „Под игото“ на Иван Вазов. Музиката във филма е композирана от Филип Кутев. В ролите: Мирослав Миндов – Бойчо Огнянов, Лили Попиванова – Рада Госпожина, Петко Карлуковски – Боримечката, Васил Кирков – Доктор Соколов, Петър Димитров – Чорбаджи Йорда, Ганчо Ганчев – Киряк Стефчов, Стефан Пейчев – Тосун бей.
• „Хитър Петър“ – игрален филм (комедия) от 1960 година на режисьора Стефан Сърчаджиев, по сценарий на Петър Незнакомов. Оператор е Бончо Карастоянов. Музиката във филма е композирана от Филип Кутев. В ролите: Рачко Ябанджиев – Хитър Петър, Лео Конфорти – Настрадин ходжа, Константин Кисимов – Хаджи Костаки, Димитър Стратев – Чорбаджи Стамо, Георги Попов – Игуменът Калистрат, Анастасия Бакърджиева – Калинка, Идеал Петров – Хасан паша.
• „Свирачът“ – игрален филм (семеен, мюзикъл, копродукция България – САЩ) от 1967 година, по сценарий и режисура на Менде Браун. Оператор е Димо Коларов.
• „Шибил“ – драма от 1968 година на режисьора Захари Жандов, по сценарий на Магда Петканова, Захари Жандов и Генчо Стоев – диалози. Оператор е Ивайло Тренчев. Създаден е по разказа „Шибил“ на Йордан Йовков. Музиката във филма е композирана от Васил Казанджиев. В ролите: Петър Слабаков – Шибил, Доротея Тончева – Рада, Стойчо Мазгалов – Велико кехая, Елена Хранова – Майката на Велико, Стефан Пейчев – Мурад бей.
• „Демонът на империята“ – сериен филм (приключенски, историческа драма) от 1971 година на режисьора Вили Цанков, по сценарий на Стефан Дичев. Оператор е Борислав Пунчев. Музиката във филма е композирана от Георги Тутев. В ролите: Илия Добрев – Васил Левски, Георги Калоянчев – Ибрахим ага, Коста Цонев – Отец Матей Преображенски, Георги Черкелов – Мидхат паша.
• „Записки по българските въстания“ – драма (исторически) от 1976 година, по сценарий и режисура на Георги Бранев и Веселин Бранев. Оператори са Атанас Тасев и Стоян Злъчкин. Създаден е по книгата Записки по българските въстания на Захарий Стоянов. Музиката във филма е композирана от Красимир Кюркчийски. В ролите: Радко Дишлиев – Георги Бенковски, Антоний Генов – Панайот Волов, Стоян Стоев – Захари Стоянов, Кирил Петров – младият Захари Стоянов, Александър Александров – Никола Обретенов, Илия Караиванов – Георги Икономов, Георги Мамалев – Стефан Стамболов, Илия Добрев – Павел Бобеков, Стефан Стефанов – Тодор Каблешков.
• „Капитан Петко войвода“ – 12-сериен телевизионен игрален филм (биографична историческа драма) (една от сериите) от 1981 година. Режисьор на продукцията е Неделчо Чернев, по сценарий на Николай Хайтов. Оператор е Димо Коларов. Музиката във филма е композирана от Атанас Бояджиев и Петър Ступел. В ролите: Васил Михайлов – Петко Киряков, Пламен Дончев – Малък Петко, Петър Чернев – 'Спас Турчев и Наум Шопов – Халид паша
• „Тя и той“ – сериал (комедия, ситком) (една от сериите) от 2002 г. на режисьора Станислав Тодоров-Роги, по сценарий на Гай Льопаж и Силви Леонар. Оператор е Красимир Андонов. В ролите Юлиан Вергов и Стефания Колева. Музиката във филма е композирана от Гаетан Есиамбре.
• „Дякона Левски“ – историческа драма от 2015. Режисьор Максим Генчев. В ролите: Веселин Плачков – Левски и Деляна Христова – монахинята Ана.

Черен хумор от града

• Копривщица е като бръбоя, който единствен вирее тук. Всичко ценно ѝ е под земята.
• Тук лятото е три дена. Ако се напиеш, може да го изтървеш.

Благи мисли за Копривщица

• „За хората на науката: археолози, етнографи, естественици, историци и др. Има много нещо, което стои неизучено и неразкрито.

За хората на изкуството: писатели, художници и музиканти има хиляди сюжети за разработване. Много случки и събития от близкото и далечно минало на града, чакат своя майстор да ги превърне в романи и повести, безброй рядки картини в града и околностите очакват окото на художниците, стотици стари български песни стоят на устата на старите Копривщенци и Копривщенки и чакат майстор да ги запише, че времето не пита, а отнася песнопойците заедно с песните.

За хората на стопанските науки и индустрия чакат: вековните букови гори със своя излишен хилядитонен материал, обширните пасища с най-благородната и изобилна трева, млякото, от която дава най-прочутия копривщенски кашкавал и сирене. Най-малко 60% от тревата на тези пасища е съставена от ароматични растения и билки, а високото планинско слънце витаминизира всичко, затова месото и млякото на нашенския добитък са вкусни и от високо качество.

Множество надземни и подземни богатства, които стоят неизползвани – златоносни пясъци и валежи на „Златенско“ и в долината на Тополница, твърдият сиенит на „Джофарица“ и другаде, удобен за павета и цокли, белия кварц за глеч и порцелан и хумата за грънчари и керамици, отличната глина за керемиди и тухли и още други минерали и метали очакват предприемчива ръка, за да се спечели от тях злато.

За хората на спорта чакат: рибите в повечето реки – рибарите и изобилния дивеч от зайци, сърни, елен и глигани, лисици, диви кокошки и др. – ловците.“

Вижте също

• 100 национални туристически обекта

Външни препратки

• Официален сайт на община Копривщица
• Информация, снимки, история, личности, забележителности, маршрути. Всичко за Копривщица
• Информационен сайт за Копривщица Архив на оригинала от 2018-09-15 в Wayback Machine.
• Снимки от Копривщица
• Девети национален събор на българското народно творчество – Копривщица 2005 Архив на оригинала от 2008-12-29 в Wayback Machine.
• Груев, Й. Моите спомени. Пловдив, 1906
• Видеоклип в You Tube с „химна“ на Копривщица
• Видео в прослава на града