Копривщица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския град. За селото в Сърбия вижте Копривщица (град Пирот).

Копривщица
Град Копривщица.jpg
България
42.6367° с. ш. 24.3583° и. д.
Копривщица
Софийска област
42.6367° с. ш. 24.3583° и. д.
Копривщица
Копривщица
42.6367° с. ш. 24.3583° и. д.
Копривщица
Общи данни
Население 2 321 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 2410 (НСИ)
Землище 139,165 km²
Надм. височина 1060 m
Пощ. код 2077
Тел. код 07184
МПС код СО
ЕКАТТЕ 38558
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Копривщица
Генчо Герданов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Радослав Йовков
Копривщица в Общомедия

Копрѝвщица (стара алтернативна форма Копришница) е град в Западна България, Софийска област.

Намира се в близост до градовете Пирдоп, Клисура, Стрелча и Панагюрище. Градът е център и единствено населено място в община Копривщица. Песента „Хубава си, моя горо“ с текст от Любен Каравелов и музика на Георги Горанов се възприема като неофициален химн на града.

География[редактиране | редактиране на кода]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Копривщица се намира на 12 km от Подбалканския път, източно от София (на 110 km) и от Пирдоп (на 24 km), северно от Пловдив (90 km) и Стрелча (22 km). Градът е разположен в живописната долина по течението на река Тополница, в планински район, централна част на Същинска Средна гора.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Разположен на 1061 m надморска височина, градът има изразен континентален планински климат. Зимата е студена, но слънчева (-4,2 °С температура през през най-студения месец – януари), с дебела снежна покривка, докато лятото е прохладно и свежо (16,8 °С температура през най-топлия месец – юли) заради голямото надморско равнище и обичайното за летния сезон местно северно течение, идващо по долината на р. Тополница от високите склонове на Стара планина.

Климатични данни за Копривщица (1931 – 1970 г.)
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 15 17,6 25,6 25,9 31,2 30,4 32,5 35,5 34,7 32 21,9 15,6 35,5
Средни максимални температури (°C) 1,1 3 6,1 11,9 16,8 20,1 22,8 23,4 19,9 14,6 8,6 3,5 12,7
Средни температури (°C) −4,2 −2,7 2,9 5,5 11,2 14,8 16,8 16,5 11,6 7,6 3,3 −1,5 6,8
Средни минимални температури (°C) −8,4 −7,4 −4,1 0,2 5 8 9 8,5 4,8 1,6 −1 −5,4 0,9
Абсолютни минимални температури (°C) −31,9 −26,3 −23,4 −8,9 −4 −1,2 2 −0,3 −5 −7,8 −21,5 −22,4 −31,9
Средни месечни валежи (mm) 43 38 41 62 91 107 87 61 53 50 53 46 732
Изглед от Копривщица

Почви и релеф[редактиране | редактиране на кода]

Преобладават кафявите горски почви.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Планинските масиви са покрити от векове с букови гори, като в близкото минало местата на изсечените са били залесявани с иглолистни видове (главно бял бор и обикновен смърч, заради бързото израстване), което се критикува от съвременни еколози, тъй като според тях иглолистното залесяване изсушава и изтощава почвите. Друг специфичен див вид за района около Копривщица е европейската лиственица. В планината има много места с диви ягоди, малини, черни боровинки, коприва, киселец, лапад, различни видове гъби, минзухари и др. От по-големите диви животни се срещат глиган, елен, лисици, вълк, орли и др. В околностите на града са наблюдавани и редките скален орел и черен щъркел.

Копривщица има земеделска и животновъдна традиция – въпреки статута на град, все още голяма част от населението се занимава с тези дейности. Култивират се предимно картофи, ръж, фасул, грах, джанки, тиква, тиквичка, някои видове ябълка, арония и няколко други, като по-суровият климат не разрешава други култури (например домати или пшеница). За фураж се събира сено, лобода и овес. Отглеждат се традиционно овце, крави, коне, кокошки и патици. В самия град и околностите могат да бъдат видени и широк спектър от полезни билки.

История[редактиране | редактиране на кода]

Име[редактиране | редактиране на кода]

Според повечето изследователи името на града идва от коприва (или копривище), като Владимир Георгиев го смята за превод на по-ранно тракиийско наименование (*Усдик(е), буквално „коприва“. Друга хипотеза, предлагана от Васил Миков, свързва остарялата форма на името „Копришица“ с гръцкото κοπριά („обор“, „торище“). Ст. Васев предлага етимология от „куп речици“, която е отхвърляна от по-късните автори.[1]

Легенди за Копривщица[редактиране | редактиране на кода]

Историците все още нямат единно мнение за създаването на град Копривщица.[2]

Предание за Жупата[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че старите пътища, свързващи градовете Златица, Пирдоп и Клисура със Стрелча и Панагюрище, се кръстосвали на мястото на днешна Копривщица. Разположено в котловина, покрито с тучна зелена трева, напоявано от р. Тополница и нейните притоци, мястото било подходящо за почивка на кервани, пътници и търговци.[2]

Поради благоприятните природни условия в района се заселило едно старобългарско семейство със своите стада – т. нар. „жупа“. Те поставили началото на ново селище. С увеличаване на броя на хората в жупата се увеличавали къщите и се образували малки домашни общности. Почти всеки от родствениците получавал прякор – Тиханек, Козлек, Дуплек, Ломек поради специфични черти, занимания и случки свързани с него. От там идвали и имената на новосъздадените махали, някои от тях останали като фамилни имена и до днес.[2]

В подкрепа на тази теория е и фактът, че част от Ламбовската (Кокон) махала и днес се нарича Жупата. Тази част представлява малък площад, разположен в центъра на махалата. През 1922 г. на югозападния зид, заграждащ площада, е издигната чешма, наречена „Райна“ или „Райновец“. Нейни ктитори са жените от местното дружество „Благовещение“. Тази част от махалата се нарича и „Изгорът“.[2]

Болярката от Рила[редактиране | редактиране на кода]

Друга легенда[2] разказва за млада жена, заселила се на мястото на днешна Копривщица, тъй като местността ѝ се сторила подходяща за отглеждане на добитък. Малко след пристигането си тя заминала за Одрин (днешна Турция), където измолила от султана ферман, чрез който ставала владетелка на Копривщица, а селото получавало големи привилегии. В този ферман за първи път султанът нарекъл Копривщица Авраталан – „женска поляна“, название, което след това често се използвало от турците. Преданията разказват, че турчин с подкован кон нямал право да мине през селото, а жителите му можели свободно да носят оръжие. От благодарност и почит към болярката копривщенци я нарекли Султанката, а нейните потомци дълги години се именували Султанекови.[2]

Възможно е тези две версии за създаването на Копривщица да са свързани. В началния период след заселването на старата жупа родствените връзки били много близки. Поради тази причина копривщенци не са се женели помежду си, а си търсели жени от другаде. Възможно е някой от членовете на жупата с благороден произход и благосъстояние да е взел за жена момиче от болярски род.[2]

Град, създаден от бежанци[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват предположения[2], че след падането на България под турска власт в местността се заселили бежанци – потомци на големи български родове, търговци, скотовъдци със стадата си. Сред тях били трима овчари – Ламбо, Тороман и Арнаутин („арнаути“ наричали албанците и българите от прилежащите до Албания македонски области). Те създали малки семейни общности, които с времето се разрастнали и дали имената на съществуващите и до днес махали в града – Тороман махала, Ламбовска и Арнаут махала.

В средата на 18 век жителите на Копривщица водят съдебни дела за пасища с тези на Стрелча. По това време и двете селища се числят към вакъфа на Михримах, починала щерка на султан Сюлейман I.[3]

Легенда за Сополивите камъни[редактиране | редактиране на кода]

През 18-19 век, когато Копривщица е наброявала близо 12 000 жители[4], управлението на селото (тогава тя е била село) е имало формата на матриархат.[2] Тъй като скотовъдството и занаятчийската манифактура не са били достатъчен източник за препитание, мъжете масово са ходили на гурбет. На няколко километра от селото пътят към Пазарджик и Пловдив, водещ гурбетчиите до Цариград и Близкия изток, преди да се спусне надолу към Стрелча, лъкатуши през местност, осеяна с каменни морени. До това място семействата са изпращали бащи и братя на дългото и рисковано пътешествие. Раздялата била тежка и много сълзи години наред са се проливали там. Така каменните грамади се сдобили със своето горчиво-иронично име – Сополивите камъни.[2]

История на града[редактиране | редактиране на кода]

Античност и Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Под османска власт[редактиране | редактиране на кода]

  • Копривщица (по турски Авраталан, Женско поле) е най-главното войнишко село в Средна гора и се намира на разстояние 10 часа път от Пловдив. Легендата за рилската болярка, която измолила от султана ферман за селишето намира отражение в османското му име. Сред големи привилегии, които селището получава е забраната турчин да не минава през това място на кон, а копривщенци да носят цветни дрехи, високи калпаци, да яздят добри коне и да ползват добро оръжие. Тези придобивки несъмнено потвърждават войнишкия статут на селото, като копривщенските войници в редовете на турската армия достигат Офен и Виена. Те живеели относително свободно, без да плащат големи данъци като останалото население на българските земи и скоро броят на жителите на селището достигнал 10 000 души. Балабан юнак, проявил се с храброст във войните с австрийците жител на Копривщица измолил за родния си град нов ферман, според който Копривщица е подчинена непосредствено на султана и че тя с изключение на вноската в полза на цариградската Фетхи джамия е свободна от всякакви данъци; че местните началници имат право да носят особени шапки и че там ще живее само един турски чиновник, подчинен на тамошните началници[5].
  • Поради привилегиите, с които се ползвали копривщенци, те запазили своето благосъстояние и след падането на България под османска власт. Богатствата на града привличали кърджалиите, които три пъти – през 1793, 1804 и 1809 година – го ограбвали опожарявали и прогонвали жителите му, като от първото поселище е останала единствено „Павликянската къща“. При нападението от 1793 година копривщенски бежанци се разпръскват от Пловдив до Одрин и Димотика.[6] Благодарение на родолюбието, находчивостта и трудолюбието си, копривщенци съумяват да възродят града и да съхранят магичния му чар и до днес.
  • През 1867 г. около празника Св. Троица Васил Левски идва в Копривщица и създава първия Революционен комитет. Негови членове са Петко Бояджиев, Иванчо Христов, Цоко Будин – търговец-джелепин, Нешо Попбрайков – учител, и други. Комитетът няма точна програма за действие, но бива направляван от апостоли, чрез посещения или писма. Апостолът В. Левски иска сведения за годните да се сражават с оръжие мъже, припасите от храни и скришните места около селото в планината. Тъй Апостолът на свободата готви духовете на копривщенци за едно бъдещо въстание. През 1868 г. Левски идва отново в Копривщица, а преди да бъде заловен от турците, той пак посещава будното балканско селище.[7].[8]На 20 април 1876 г. избухва Априлското Въстание. Бързо са сформирани две чети и са изпратени да обградят конака и заптиетата в него. Тук, на Калъчевия мост, пуква първата пушка. Групата, предвождана от Георги Тиханек, случайно среща по пътя заптието Кара Хюсеин Хайдук на Калъчовия мост и Тиханек го застрелва. Това е първият турчин, убит във въстанието. Въстанието е обявено от Тодор Каблешков, а начело застава друг копривщенец – Гавраил Хлътев, познат на поколенията като Георги Бенковски – непреклонният и пламенен водач на народния бунт, загинал геройски в Тетевенския Балкан. На 1 май башибозукът започва да се събира около Копривщица, подкрепени са от редовна войска, която разполага с артилерия. Турците наброяват около 5000 души Начело е Хафъз паша. Той вече е унищожил Панагюрище и изпраща помощника си - миралай Хасан бей да се „погрижи“ за Копривщица. Въстаниците са предадени от чорбаджиите. Те влизат в преговори с Хасан бей, като предават на турците дори дървените топове и плащат откуп. Въпреки това башибозукът нахлува в Копривщица и тя е подложена на разграбване, а жителите – на клане. На 3 май Хасан бей влиза в опустошеното селище и по негова заповед заловените въстаници са изпратени на съд в Пловдив. Скоро пристига Хафъз паша и подлага града на повторно разграбване.

Българско възраждане[редактиране | редактиране на кода]

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

  • Първият музей в Копривщица е уреден през 1930 г. в читалището. Това е обща музейна сбирка с различни отдели: история, етнография, революционно движение, видни копривщенци и т.н. През 1935 г. музеят, значително обогатен вече, е разположен на първия етаж в Каблешковата къща, назначен е и първият "щатен“ музеен работник.
  • В града и района е действала Копривщенската анархо-комунистическа чета[9], организирала атентата в Арабаконак, както и партизанска бригада "Георги Бенковски".
  • Разрухата на града е спряна с обявяването на Копривщица за град-музей през 1952 г. През 1971 г. той получава статут на архитектурен и исторически резерват, а през 1978 г. – и на национален архитектурен резерват с международно значение и селище за международен туризъм. Съществен принос за това дело имат първият братовчед на Димчо Дебелянов – арх. Вельо Дебелянов и Петко Теофилов.[10][11]
  • През 1956 г. в Копривщица се създава Дирекция на музеите с цел запазване, съхраняване и популяризиране на културно-историческото наследство на града.[12]
  • През 1970-те години е предприета значителна по мащаб реставрация и консервация на музеи, паметници на културата, както и на улиците в града, който е обявен за национален исторически резерват. Решението за това е взето на 29 юни 1971 г. от Второто правителство на Тодор Живков. За десет години държавата инвестира 28 млн. лева в построяването на 400 нови къщи и 100 нови обекта. Най-значимият паметник, построен вследствие на това решение е този на Георги Бенковски.[13]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването през 2001 г.[14] 99,3% са се определили като българи.

Населението изповядва предимно православно християнство. Към края на 2009 г. в община Копривщица живеят 2538 души. [15]

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Кмет[редактиране | редактиране на кода]

Настоящият кмет на Копривщица е Генчо Дойчев Герданов (ПП ГЕРБ) – от 2014 г., преизбран на редовните местни избори през 2015 г.

Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]

Понастоящем председател на Общински съвет – Копривщица е Рашко Христов.

Икономика и инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

През 1822 година в Копривщица е отворено първото обществено, народно училище. През 1846 година Найден Геров открива в града първото в България класно училище. При тази нова класно-урочна форма на обучение се изучават светски дисциплини – всеобща българска история, българска граматика, аритметика, антропология и т.н. В периода 1909 до 1918 г. се нарича Непълна смесена гимназия „Любен Каравелов“, от 1918 до 1925 г. – Пълна смесена гимназия „Любен Каравелов“.

Култура и забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Копривщица е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. В града се помещава Архитектурно-исторически резерват без почивен ден със зимно работно време от 10 до 17 ч. и лятно работно време от 9:30 до 17:30 ч. Печат на БТС има в купчийницата, туристическия информационен център, както и в туристическата спалня „Войводенец“.

  • Копривщица е удобен изходен пункт за хижите „Павел Делирадев“, „Кръстьо Чолаков“ и „Артьовица“ в западната част на Панагюрска Средна гора, за х. „Богдан“, „Барикадите“, „Чивира“ и ТВК „Бунтовна“ в източната част на планината.[16]
  • През 1961[17] – 2006[18] г. е открита тракийска резиденция „Смиловене“. Това, което я прави уникална е фактът, че е градена с големи, идеално пасващи една с друга квадри (каменни блокове) – стил, характерен за градежите в Плиска и Преслав, за който се смята, че е внесен на Балканския полуостров от прабългарите. Интересното в случая е, че тракийска резиденция „Смиловене“ е построена по този начин преди 2600 г. от траките. До мястото може да стигне по черен път.[19]

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Лютовата къща

Във възрожденското градче можете да разгледате 6 къщи-музеи:

Архитектурни и исторически забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Катедралната църква „Успение на св. Богородица“
Читалището „Хаджи Ненчо Палавеев“

Стари възрожденски къщи[редактиране | редактиране на кода]

В Копривщица може да се разгледа характерната възрожденска архитектура на някои от най-запазените и пищно украсени домове от епохата.

  • Старирадева къща
  • Павликянска къща
  • Доганова къща
  • Млъчкова къща
  • Маркова къща
  • Чалъкова къща

Чешми[редактиране | редактиране на кода]

В града, освен старите къщи и недокоснатата от човека природа, туристите могат да разгледат и над четиридесет чешми, строени през различни периоди от историята на Копривщица. Макар че не всички са напълно запазени, има много съхранени каменни фасади с характерната за тях символика. Едни от най-известните чешми са: Керековата – 1751 г., Мирчовата – 1857 г., Моравеновата – 1843 г. и Бенева – 1850 г. Това са само няколко от най-ярките примери за българската и християнска култура.

Керекова чешма
Павликянска къща

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • връх Голям Богданприроден резерват
  • връх „Свети Илия“ – място за поклонение
  • Сополивите камъни – защитени морени
  • Въртопа – природен резерват Централен Балкан
  • връх Барикади – Каменната колиба в м. Кръста, исторически резерват
  • Природен феномен „Кривата бука“ – защитено дърво

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Георги Бенковски

Боже мой, селце като кутийка, гдето се ражда само ръж, гдето зимата е девет месеца, гдето най-работните пътища са широки таман две педи, гдето знатните гости се считат за хаджии, гдето не е стъпвал кракът ни на Бланки, ни на Ами Буе, ни на Киприян Роберта, ни на Луи Леже и пр., пр. – и такава паплач от деятели и родолюбци! Необяснимо! Захарий Стоянов

Български игрални филми, снимани в града[редактиране | редактиране на кода]

Черен хумор от града[редактиране | редактиране на кода]

  • Копривщица е като бръбоя, който единствен вирее тук. Всичко ценно и е под земята.
  • Тук лятото е три дена. Ако се напиеш, може да го изтървеш.

Благи мисли за Копривщица[редактиране | редактиране на кода]

  • „За хората на науката: археолози, етнографи, естественици, историци и др. Има много нещо, което стои неизучено и неразкрито.

За хората на изкуството: писатели, художници и музиканти има хиляди сюжети за разработване. Много случки и събития от близкото и далечно минало на града, чакат своя майстор да ги превърне в романи и повести, безброй рядки картини в града и околностите очакват окото на художниците, стотици стари български песни стоят на устата на старите Копривщенци и Копривщенки и чакат майстор да ги запише, че времето не пита, а отнася песнопойците заедно с песните.

За хората на стопанските науки и индустрия чакат: вековните букови гори със своя излишен хилядитонен материал, обширните пасища с най-благородната и изобилна трева, млякото, от която дава най-прочутия копривщенски кашкавал и сирене. Най-малко 60% от тревата на тези пасища е съставена от ароматични растения и билки, а високото планинско слънце витаминизира всичко, затова месото и млякото на нашенския добитък са вкусни и от високо качество.

Множество надземни и подземни богатства, които стоят неизползвани – златоносни пясъци и валежи на „Златенско“ и в долината на Тополница, твърдият сиенит на „Джофарица“ и другаде, удобен за павета и цокли, белия кварц за глеч и порцелан и хумата за грънчари и керамици, отличната глина за керемиди и тухли и още други минерали и метали очакват предприемчива ръка, за да се спечели от тях злато.

За хората на спорта чакат: рибите в повечето реки – рибарите и изобилния дивеч от зайци, сърни, елен и глигани, лисици, диви кокошки и др. – ловците.“[20]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник. Том II. И – Крепя. София, Издателство на БАН, 1979. с. 621.
  2. а б в г д е ж з и к История на град Копривщица, koprivshtitza.com
  3. Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 440.
  4. Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“. Копривщица, 2011.
  5. Константин Иречек, История на българите, стр.483
  6. Мутафчиева, Вера. Кърджалийско време. Пловдив, Издателска къща „Жанет 45“, 2008. ISBN 978-954-491-452-3. с. 114.
  7. Материала за революц. комитет и Копривщица изготви Генади Савов
  8. Първата пушка в Априлското въстание Никола Беловеждов – 1901 г., преизд. 1994 г.
  9. Атентатът в Арабаконак, Анархистичен фронт, посетен на 22 декември 2013 г.
  10. hadjiite.bg История. Посетен на 28 януари 2014
  11. 50 години Дирекция на музеите Копривщица, стр. 4: Петко Теофилов. издател Дирекция на музеите Копривщица, март 2006.
  12. http://bulgariatravel.org Архитектурно-исторически резерват – град Копривщица. Посетен на 7 февруари 2014.
  13. Ваньо Стоилов. Докарали 5 морени за паметника на Бенковски в Копривщица. // www.24chasa.bg. 23 април 2014. Посетен на 21 декември 2015.
  14. [1]
  15. Община Копривщица, Регистър на общините.
  16. Линк с указания на туристически маршрути
  17. 50 години Дирекция на музеите Копривщица. стр. 4 Петко Теофилов издател Дирекция на музеите Копривщица март 2006
  18. scribd.com Иван Христов Периферия на одриското царство края на V – средата на V в. пр. Хр. Публикува Иво Яновски
  19. Брошура „София област“, сайт на София област.
  20. Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“. Копривщица 2011

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Информационен сайт за Копривщица

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България