Архитектурен ансамбъл „Ламбовска махала“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Улица „Генерилото“

Архитектурният ансамбъл „Ламбовска махала“ се намира в град Копривщица между Бяла река и Тополница, в северозападния край на града.[1]

Пръв туристически обект в махалата, наричана с поетичното име от местните жители Кокон (от кокона) махала е Спицарията, която е била щаб на въстаниците през 1876 година. Следва улица Генерилото с Ослековата къща, а до нея е двора на изгорялата през 2001 година Михаил-Маджарова къща.[2] Почти в самият край на улицата се намират старите гробища при черквата „Света Богородица“, а в тях е гроба на поета Динчо Дебелянов и други бележити копривщенци.[1] На север от тези Свети места е разположен парк, дарен от Михаил Маджаров, като църковен имот. В негова памет е изграден от благодарните жители на града паметник на този деятел.

На Генерилото е и задния двор на Марковата („Дантелената“) къща (1832), но тя не е музей. На дясно, в северна посока се намират и къщата музей на Димчо Дебелянов, родния дом на поета[1] и художествената галерия „Палавееви къщи“. Пак в тази посока, на съвсем кратко разстояние е родният дом на Евлампия и Димитър Векилови с Пейовския мост и едноименната чешма, строени с личен труд на хаджи Геро Добрович-Мушек.[3]

Самата черкова „Света Богородица“ е ценен паметник на българското, християнско изкуство, с иконостас от тревненската резбарска школа. В южна посока е гробът на хаджи Ненчо Палавеев, а на запад – къщичката, където е живял Христо Г. Данов, заедно с Илия Кацаров като ученици-стипендианти на Копривщенското черковно настоятелство.[1] Понастоящем къщичката и пристроения към нея навес са магерница на храма. Почетно място тук намират и надгробните паметници с тленните останки на Тодор Каблешков и Найден Попстоянов. В съседство на храмовият комплекс е къщата на Тодор Каблешков – главен вдъхновител на Априлското въстание, дал живота си за народната свобода.[1]

Обиколката на Ламбовска махала завършва с архитектурния ансамбъл „Доганови къщи“, чешмата Райновец и къщата и килийното училище на хаджи Геро Добрович-Мушек, роден дом на Найден и Ивана Хаджигерови.

Фотографии на Архитектурен ансамбъл „Ламбовска махала“[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.
  2. Doraangelova.blog.bg. Дора Ангелова. Маджаровата къща в Копривщица. Посетен на 8 август 2021
  3. Копривщица. Библиотека „Роден край“. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Михаил Тошков. Пътниче, пийни и помени. София, ОФ, 1980. с. 312 – 316.