Найден Попстоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Найден Попстоянов
революционер
Найден Попстоянов.jpg
Роден
1830 г.
Починал
4 юни 1876 г. (46 г.)

Найден Стефанов Попстоянов е български учител, участник в Априлското въстание от 1876 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

В памет на Найден и Петко Попстоянови

Роден е в Копривщица. Учи във взаимното училище на Неофит Рилски и в пловдивското класно училище „Св. св. Кирил и Методий“ при Найден Геров. Учителства в Панагюрище 1861 – 1864, Свищов 1866 – 1867, Плевен и Копривщица 1869 – 1876 години.

Той е сред най-енергичните, трудолюбиви и способни учители, хилядник на въстаниците по време на Априлското въстание. Преподава в класното училище в Копривщица през 1870 – 1873 година като главен даскал.[1]

Превежда за нуждите на образованието учебниците: „Кратка антропология или наука за человека“, „Кратко землеописание за деца“ и „Кратка аритметика за първоначални ученици“. Автор на читалищния устав през 1869 г.[2] Баща на четири деца, член на копривщенския революционен комитет. За подпомагане на четата на Филип Тотю през 1860 година е затворен и преследван от турските власти.[3] Делегат на Оборищенското събрание. Заловен в Троянския Балкан, убит след изтезанията в Търновския затвор, заедно с Тодор Каблешков, след потушаването на Априлското въстание.[4]

Братът на Найден, Петко Попстоянов е опълченец от Шипка.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Виларова, Р. Копривщица стр 91, изд. „Златен Змей“, 2005 ISBN:954-776-003-3
  2. Каблешкова, Р. Копривщица, стр. 13, Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив, 2007, ISBN 978-954-517-036-2
  3. Каблешкова Р. Сто видни копривщенци стр.41 Симелпрес 2014
  4. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 631.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]