Филип Тотю

Филип Тотю
български революционер
Роден	10 април 1830 г. Вонеща вода, Османска империя
Починал	22 март 1907 г. Две могили, Княжество България
Филип Тотю в Общомедия

Тодор Тодоров Станчев, известен като Филип Тотю, е български хайдутин и революционер, виден деец на българското националноосвободително движение през XIX век.

Биография

Младежки години

Роден е в колибите Гърците (по-късно Градците), днес част от село Вонеща вода. Син е на Тодор Станчев Буров, известен като Тодор Топала. Майка му е сестра на Велчо Атанасов–Джамджията – организатор на Велчовата завера. Имал е двама братя и две сестри – Кольо, Вълчо, Рада и Аглика.

На османските власти Филип Тотю е известен като Тотю Топалски и под това име е бил търсен през хайдушките му и революционни години, според Филип Симидов. Бил е животновъд и търговец на едър рогат добитък и кози. След 1850 г. е хайдутин в четите на Бойчо войвода, П. Чернев, Ст. Люцканов Попов, Жельо войвода. Води дружина из Стара планина.

Попада в Търновския и Сливенския затвор, откъдето успява да избяга през 1863 г. Установява се в Румъния, с тескере на име Ради, първоначално в Зимнич, а по-късно в Александрия. За кратко е градинар под името Филип Тотю.

Чета от 1867 година

Боят при Върбовка

Приема четническата тактика, разработена и провеждана от Георги Раковски. През 1867 година е определен според Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето на Раковски за второстепенен войвода. И в съответствие с плана на 15 май 1867 г. начело на чета от около 40 души със знаменосец Иван Шипкалията преминава р. Дунав при Свищов, за да проучи настроенията на българите в страната. След еднодневно забавяне около града, дружината се укрива от пратена по дирите ѝ потеря в гората „Пустия“ край село Върбовка. Забелязана и издадена на властите от ловджии, тя е обкръжена от стотици башибозуци и редовни военни поделения от Търново, Севлиево и Свищов. Захарий Стоянов пише:

„

...захванала се отчаяна борба. Мирната до него време горичка преобърнала се на касапница. Битката била гърди срещу гърди. От една страна гърмели пушки, а от друга звънтели ятагани, а из помежду мнозина се борели като пехливани.

“

След разбиването ѝ при Върбовка, под прикритието на нощта и с помощта на българи от околните селища (между които и Бачо Киро) оцелелите четници стигат заедно с Филип Тотю връх Юмрукчал в Стара планина, присъединяват се към четата на Панайот Хитов и с нея се оттеглят в Сърбия. Заедно с тези си действия четата привлича вниманието на европейската общественост върху съдбата на българите. И пак според Захарий Стоянов:

По време на Втората легия, 1868 година

„

... най-после тя даде право на гражданство на новата дума комита, дума която беше начало на турското падение.

“

Чета от 1867 г.
Номер	Име	Родно място
	Хаджи Никола	Кавадарско
	Маню Марков	Кавадарско

1868 – 1876

През 1868 г. участва във Втора българска легия, под ръководството на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Установява се в Одеса, където получава пенсия от руското правителство.

През 1875 г. е определен от Българския революционен централен комитет (БРЦК) за войвода на чета в Старозагорското въстание (1875), но не успява да се прехвърли в България поради неговото преждевременно избухване и потушаване. Завръща се в Русия и отказва водачеството на четници по време на Априлското въстание (1876). Мястото му заема Христо Ботев.

Чета от 1876 г.
Номер	Име	Родно място
	Никола Антов Караставрев	Бабуна
	Георги Коча	Битоля
	Георги Петров	Битоля
	Георги Велеслията	Велес
	Григор Костов	Добринища
	Никола Богданов	Охрид
	Иван Димитров	Охрид
	Иван Апостолов	Охрид
	Иван Теофилов	Охрид
	Коста Райков	Охрид
	Коста Манов	Охрид
	Никола Йончев	Охрид
	Никола Наумов	Охрид
	Никола Тасев	Охрид
	Христо Павлов	Охрид
	Арсо Кузманов	Дебър
	Стойко Трифунов	Дебър
	Благой Антонов	Мехомийско
	Васил Аркаджиев	Мехомийско
	Манол Илиев	Мехомийско
	Г. Стоянов	Малешево
	Спас Младенов	Куманово
	Георги Пешев	Куманово
	Еленко Велков	Македония
	Стоил Стоев	Македония

Знаме на четата на Филип Тотю

Предвожда доброволческа чета в Сръбско-турската война. Участва и в Руско-турската война (1877 – 1878). Четата на Филип Тотю тръгва със знаме в червено, бяло и зелено, подредени низходящо. Това е Първият български трикольор (1887 г.). Знамената с трикольор са били две и когато е станала раздялата на четниците в Балкана, тези, които са се отделили от четата на Филип Тотю, са поели с второто знаме. На това знаме следите се губят, но трикольорът, останал у Тотювата чета, е запазен и до днес. След известен престой в Свищов тръгва да се връща в Одеса. По пътя в Плоещ се забърква в неприятна история. Намира подслон в „един бакалски и кръчмарски дюкян“, който се стопанисвал от жена вдовица и глух слуга. Тотю ляга да спи. Докато се съблича, слугата вижда, че пътникът носи на кръста си кесия с пари. Вече бил дълбоко заспал, когато го нападат – трети мъж, жената и слугата. Тотю се отбранява, успява да се откъсне, излиза на пътя с вик за помощ. Слугата го издебва и удря по главата с брадвичка. Идва полиция. Изпадналият в безсъзнание Тотю е откаран в болница. Започва следствие, след това дело, което се проточва девет месеца. През това време Тотю е в килия на Плоещкия затвор. Адвокатът му взема 100 рубли и изчезва. Съдът преценява, че Тотю е нападнал румънската кръчмарка с цел да я обере и убие. Войводата е осъден на шест години и изпратен в затвора край село Марджинени де Сус в окръг Дъмбовица.

Последни години

На панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър – 29 юни 1898 г., връх Бузлуджа. В центъра, седнал, с мустаците – Стоян Заимов, над него – Христо Македонски, Филип Тотю, митрополит Методий Старозагорски (инициатор на събитието), Панайот Хитов. Детето (вдясно) с шапката е Владимир Заимов.

Смъртен акт на Филип Тотьо. Източник – Държавен архив – Русе

Докато войводата е в затвора, започва семейната му драма. Първи го предава собственият му син. Намира родата и обявява, че баща му е мъртъв и разпродава полагащото му се като наследство имущество. Жена му си намира любовник, но изоставената Фросина се поболяла и по думите на Тотю „...от срам и мъка полудява и я закарват в лудницата“. Филип Тотю е освободен от затвора шест години след Освобождението, на 6 юни 1884 г. Завръщайки се в освободена България, живее в Острица, Беленско. От 1 декември 1884 г. му е отпусната 200 лв. месечна пенсия. Никола Живков и Коста Паница го включват в Българо-македонския комитет и Тотю се забърква в афери, свързани с набиране на пари и оръжие. По нареждане на Стамболов Тотю остро е предупреден да престане със зулумите. През юни 1887 г. е арестуван и след като го пускат се преселва в Две могили.

Филип Тотю почива в Две могили на 22 март 1907 г. Погребан е в черковния двор на селото. На погребението му неговият съратник Панайот Хитов казва: „Тук почива страшилището на Турската империя“.

Памет

Днес родната къща на Тотю в село Вонеща вода, както и последният му дом в град Две могили, са превърнати в музеи.

На Филип Тотю е наречена улица в квартал „Хаджи Димитър“ в София (Карта).