Бабуна (Велес)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за предградието на Велес. За реката вижте Бабуна (река). За планината вижте Бабуна (планина).

Бабуна
Бабуна
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.6808° с. ш. 21.8028° и. д.
Бабуна
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Велес
Географска област Повардарие
Надм. височина 248 m
Население 457 души (2002)
МПС код VE

Бабуна (на македонска литературна норма: Бабуна) е селище в Община Велес, Северна Македония, предградие на Велес. Близо до Бабуна се намира пещерната църква „Свети Марко“.

География[редактиране | редактиране на кода]

Бабуна се намира на пет километра южно от Велес, на десния бряг на Вардар при вливането на едноименната река Бабуна.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Бабуна е малко българско село във Велешка каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Бабуна (Babouna) е посочено като село с 4 домакинства и 17 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бабуна е населявано от 35 жители, като всички са българи.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бабуна е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Бабуна (Babuna) като турско село.[4]

Според преброяването от 1961 година Бабуна има 104 жители македонци, а в 2002 година – 457 жители македонци.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бабуна
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Антев Караставрев, български революционер, четник на Филип Тотю в 1876 г.[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Секула Димитров (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, 6 охридска дружина[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 180-181.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 159.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 226 и 827.
  4. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  6. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 30.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 226.
     Портал „Македония“         Портал „Македония