Отовица (село)
Тази статия е за селото. За реката вижте Отовица (река).
| Отовица Отовица | |
| — село — | |
 Изглед към Отовица от автопътя Велес-Скопие | |
  Отовица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Велес |
| Географска област | Повардарие |
| Надм. височина | 255 m |
| Население | 274 души (2002) |
| Пощенски код | 1406 |
| Телефонен код | 043 |
| МПС код | VE |
| Отовица в Общомедия | |
Отовица или понякога книжовно Хотовица, Хотовища (на македонска литературна норма: Отовица) е село в община Велес, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в северния дял на общината, близо до изкуственото езеро Младост. Разположено е в равнината на надморска височина от 255 m. От Велес селото е отдалечено на около 8 km. Землището му е 6,3 km2.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним * Хотовишти < -itji от фамилното име *Хотов, а то от личното име *Хото — основа chot-, присъстваща в композитните чешки лични имена Chotě-bor, Chotě-bud, полското местно име Chociebądz, полабското Chotibanz и други.[1]
Античност
[редактиране | редактиране на кода]В местността Отовишко кале, на два километра североизточно от Башино село, се намират останки от крепост, която през римско време е контролирала част от пътя Via Axia. Смята се, че крепост на това място е съществувала още по времето на пеоните.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Хотовица е посочено като село с 8 домакинства с 10 жители мюсюлмани и 22 българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година Отовища е населявано от 105 жители българи и 95 турци.[4]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Отовица има 40 българи екзархисти.[5]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. След Първата световна война в рамките на държавната политика за колонизиране на Вардарска Македония в 1928 година в Отовица са заселени 13 сръбски колонистки семейства.[6]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Панче Христов Сираков от Велес е български кмет на Отовица от 9 септември 1941 година до 11 март 1942 година. След това кметове са Димитър Д. Савов (11 март 1942 – 3 август 1942), Борис Панов Петров от Велес (17 септември 1942 – 12 август 1944) и Владимир Ил. Николчев от Градище (12 август 1944 – 9 септември 1944).[7]
В 1961 година селото има 192 жители, от които 189 македонци и 3 сърби. Според преброяването от 2002 година селото има 274 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 266 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 4 |
| бошняци | 0 |
| други | 4 |
На 3 юни 2007 година митрополит Агатангел Повардарски осветява темелния камък на църквата „Свети Георги“.[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 172.
- ↑ Петковска, Андриана. Магистралниот пат Via Axia во долината на Вардар во римско време. Магистерска теза. Скопје: Филозофски факултет, 2024, с. 178-180.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184 – 185.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 156.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 – 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 26.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
- ↑ Света Литургија во црквата Успение на Пресвета Богородица - Велес. (03.06. 2007 г.) // Премин. Посетен на 22 февруари 2014 г.
| |||||||||||
