Отовица (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото. За реката вижте Отовица (река).

Отовица
Отовица
— село —
Изглед към Отовица от автопътя Велес-Скопие.
Изглед към Отовица от автопътя Велес-Скопие.
North Macedonia relief location map.jpg
41.7733° с. ш. 21.7778° и. д.
Отовица
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Велес
Географска област Повардарие
Надм. височина 255 m
Население 274 души (2002)
МПС код VE

Отовица (понякога книжовно Хотовица, на македонска литературна норма: Отовица) е село в община Велес, Северна Македония.

Изглед към Отовица от релсите на жп линия Велес-Кочани.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в северния дял на общината, близо до изкуственото езеро Младост. Разположено е в равнината на надморска височина от 255 метра. От Велес селото е отдалечено на около 8 километра. Землището му е 6,3 km2.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним * Хотовишти, който произхожда от фамилното име * Хотов, а то от личното име * Хото.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Хотовица е посочено като село с 8 домакинства с 10 жители мюсюлмани и 22 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година Отовища е населявано от 105 жители българи и 95 турци.[3]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Отовица има 40 българи екзархисти.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 г. селото попада в Сърбия. След Първата световна война в рамките на държавната политика за колонизиране на Вардарска Македония в 1928 година в Отовица са заселени 13 сръбски колонистки семейства.[5]

В 1961 година селото има 192 жители, от които 189 македонци и 3 сърби.Според преброяването от 2002 година селото има 274 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 266
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 4
бошняци 0
други 4

На 3 юни 2007 година митрополитАгатангел Повардарски осветява темелния камък на църквата „Свети Георги“.[7]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 172.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 184-185.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 156.
  4. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, рр. 118-119.
  5. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 - 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 26. Посетен на 30 януари 2014 г.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Света Литургија во црквата Успение на Пресвета Богородица - Велес. (03.06. 2007 г.). // Премин. Посетен на 22 февруари 2014 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония