Отовица (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за селото. За реката вижте Отовица (река).

Отовица
Отовица
— село —
Изглед към Отовица от автопътя Велес-Скопие
Изглед към Отовица от автопътя Велес-Скопие
North Macedonia relief location map.jpg
41.7733° с. ш. 21.7778° и. д.
Отовица
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаВелес
Географска областПовардарие
Надм. височина255 m
Население274 души (2002)
Пощенски код1406
Телефонен код043
МПС кодVE
Отовица в Общомедия

Отовица (понякога книжовно Хотовица, на македонска литературна норма: Отовица) е село в община Велес, Северна Македония.

Изглед към Отовица от релсите на жп линия Велес-Кочани.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в северния дял на общината, близо до изкуственото езеро Младост. Разположено е в равнината на надморска височина от 255 метра. От Велес селото е отдалечено на около 8 километра. Землището му е 6,3 km2.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним * Хотовишти, който произхожда от фамилното име * Хотов, а то от личното име * Хото.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Хотовица е посочено като село с 8 домакинства с 10 жители мюсюлмани и 22 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година Отовища е населявано от 105 жители българи и 95 турци.[3]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Отовица има 40 българи екзархисти.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 г. селото попада в Сърбия. След Първата световна война в рамките на държавната политика за колонизиране на Вардарска Македония в 1928 година в Отовица са заселени 13 сръбски колонистки семейства.[5]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Панче Христов Сираков от Велес е български кмет на Отовица от 9 септември 1941 година до 11 март 1942 година. След това кметове са Димитър Д. Савов (11 март 1942 - 3 август 1942), Борис Панов Петров от Велес (17 септември 1942 - 12 август 1944) и Владимир Ил. Николчев от Градище (12 август 1944 - 9 септември 1944).[6]

В 1961 година селото има 192 жители, от които 189 македонци и 3 сърби. Според преброяването от 2002 година селото има 274 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 266
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 4
бошняци 0
други 4

На 3 юни 2007 година митрополит Агатангел Повардарски осветява темелния камък на църквата „Свети Георги“.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 172.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184-185.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 156.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
  5. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 26.
  6. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година. // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-06 
  8. Света Литургија во црквата Успение на Пресвета Богородица - Велес. (03.06. 2007 г.). // Премин. Посетен на 22 февруари 2014 г.