Иван Дуриданов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Дуриданов
Иван Василев Дуриданов
български езиковед
Роден
Починал

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Лингвистика
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Институт за български език към БАН

Иван Василев Дуриданов е български учен, академик, един от най-утвърдените изследователи, преподаватели и автори на трудове по езикознание, етимология и ономастика в България, известен с диренията си в областта на езика на траките.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1920 г. в с. Комщица, Годечко, в семейство на учители. Детството и юношеството си изкарва в село Крива бара, Ломско. Учи в гимназия с изучаване на латински език. Завършва славянска и класическа филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1942 г. През 1942 – 1943 г. е асистент в Службата за български език към БАН. През 1946 – 1947 г. е учител в Девическата гимназия в Скопие.

През 1951 г. става асистент в Софийския университет, където работи до пенсионирането си през 1990 г. (от 1956 – доцент, а от 1962 – професор). От 1970 до 1972 г. е зам. декан на Филологическия факултет, а от 1976 до 1978 г. декан на Факултета по славянски филологии. Дуриданов е директор на Летния семинар по български език и култура и председател на Комисията по българистика към СУ и ръководител на Катедрата по общо и сравнително езикознание при СУ от 1975 до 1990 г. Член-кореспондент на БАН от 1981 г., зам. директор на Института за български език при БАН от 1983 до 1988 г. и академик на БАН от 1995 г.

Членства[редактиране | редактиране на кода]

Академик Дуриданов е бил член на Международния комитет по ономастика от 1969 г. и на Индоевропейското дружество от 1983 г. Почетен член е на Славяно-балтийското дружество при Университета в Лунд, Швеция от 1971 г. и секретар на Международния комитет на славистите.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Дуриданов има над 450 публикации, които излизат на 10 езика в 13 страни. По-основни от тях са:

  • в съавт. с Владимир Георгиев, Увод в езикознанието: Учебник за учителските институти. София: Народна просвета, 1958,

172 с.

  • в съавт. с Владимир Георгиев, Езикознание: Учебник за университетите. – София: Наука и изкуство, 1959, 354 с.
  • в съавт. със Стоянка Н. Андреева, Библиография на българската ономастика: 1960 – 1970. София: СУ Климент Охридски, 1972, 60 с., 1980. – 404 с.
  • Езикът на траките: [Изследване]. София: Наука и изкуство, 1976, 167 с.

Статии[редактиране | редактиране на кода]

  • в съавт. с Н. Намерански. Първата крачка беше наша. Четвърт век организирано проучване на местните имена. В: „Септемврийско слово“ [Михайловград], ХХIV, № 2538, 22 декември 1977, стр. 4
  • Към проблемата за развоя на българския език от синтетизъм към аналитизъм. В: Год. СУ ”Св. Кл. Охридски”. Филолог. фак., 51, 1955, (1956), № 1, стр. 85 – 272
  • За периодизацията на българския език. В: Известия на Института по български език, I, 1952/2, стр. 203 – 206
  • Понятието падеж и въпросът за българското склонение. В: Български език, IV, 1954/2, стр. 145 – 150
  • Общото езикознание и проблемите на езиковото строителство. В: Език и литература, XXXIV, 1979/1, стр. 9 – 19
  • Развой на българската ономастика: Ч. 1 Антропонимия. В: Onomastica (Wroclaw), II, 1956/2, стр. 365 – 369

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Езикознание“         Портал „Езикознание