Комщица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Годечко. За реката вижте Височица. За селото в Монтанско вижте Комощица.

Комщица
Общи данни
Население 61 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 47,244 km²
Надм. височина 920 m
Пощ. код 2255
Тел. код 07199
МПС код СО
ЕКАТТЕ 38186
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Годеч
Радослав Асенов
(ГЕРБ)
Комщица в Общомедия

Комщица е село в Западна България, в Община Годеч, Софийска област. Селото е кръстено на река Комщица (Височица), която минава през него, а тя от своя страна на връх Ком.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Комщица е разположено в планинска котловина, известна като Горни Висок. Намира се на 60 км от София в югозападния дял на Стара планина под южната страна на връх Ком. Едно изключително красиво и живописно място, с климат подходящ за зимен (има естествени писти за ски) и летен туризъм. В района има няколко пещери – Малка и Голяма Балабанова дупка, Търса, Вълчата дупка, Граничарска пещера, Маринова дупка, Шамак, Петриш.

История[редактиране | редактиране на кода]

От историческа гледна точка Комщица е с хилядолетна история – съществувала е още преди новата ера. През Комщица минавал римски път Ниш–Пирот-Комщица покрай връх Ком към Северозападна България. Над селото има останки от римска крепост – Калето.

Празникът Видовден, който сега се празнува в гр. Годеч, първоначално се е празнувал в Комщица.

В джелепкешански регистър на Пиротски кадилък от 1581 година като джелепи са отбелязани жителите на Комощица Петър Никин, Йован Стайке, Джуджо Петър, Прибо поп и Дмитър Витомир, които имат задължението да предадат на държавата общо 150 овце.[1]

Комщица през Възраждането е своеобразен културен и занаятчийски център на региона. 1850 година е построено килийно училище. В селото е имало занаятчийски работилници и 5 мандри, в които се е правел балкански кашкавал с много престижни межународни награди на световни изложения.

През 1900 г. Комщица, която е център на община от седем села, има 863 жители, а през 1905 г. – 872. До 1920 година Горни Висок е в границите на България, но след Ньойския договор в България освен Комщица остават само още две височки села – Бърля и Смолча.

През учебната 1926 – 1927 година прогимназията в Комщица има три класа, 51 ученика и четирима учители.[2]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата в Комщица

В Комщица се намира черквата „Света Троица“, която е обявена за национален паметник на културата. Изографисана е от майстори на Самоковската школа и притежава уникален иконостас. На север от селото е пътят за връх Ком. Гледката е много красива, минава се по каньона на река Височица и пътят продължава за връх Ком. За любителите на пещери има някои доста известни, както и някои некартирани пещери. Река Комщица над селото е много красива и за риболовците има балканска пъстърва.

На 06 юли 2008 г. беше осветена новата камбанария, която е построена на мястото на старата, като архитектурният стил е запазен напълно. Това събитие се случи с помощта на средства, дарени от комщичани и средства осигурени от кметския наместник на селото. Нужни са още малко средства за довършване на оградата и построяване на навес. В селото се намира учебно-изследователска станция на Геолого-географския факултет на Софийския университет, като същата е запустяла.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • В селото е имало мандра за млечни продукти. Вече несъществуваща.
  • През 2005 година завършва изграждането на новия мост в центъра на селото. Подменено изцяло е улично осветление. Пътят до Комщица е асфалтов, добре поддържан.
  • Има ферма за отглеждане на животни собственост на Димитър Николаев Ранглов

Бележки[редактиране | редактиране на кода]