Самоковска художествена школа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Самоковска школа
Sv Kiril Metodij Zahari Zograf Trojanski mon 1848.jpg
Стенопис на Св. св. Кирил и Методий от 1848 г. от Захарий Зограф в Троянския манастир. В горния край на иконата е изобразено всевиждащото око
Вид иконопис,
дърворезба,
архитектура
Период XVIII – XIX век
Държава Османска империя,
България,
Сърбия
Център Самоков

Логотип Общомедия Самоковска школа
в Общомедия

Самоковската школа е възрожденска художествена школа, която води началото си от края на 18 век. Нейно средище е град Самоков, но представителите ѝ работят по всички български краища.

Живопис[редактиране | редактиране на кода]

Основоположник на Самоковската школа е зографът Христо Димитров от с. Доспей, работил в Македония и западните български земи. Неговите синове и внуци Захарий Зограф, Димитър Зограф, Станислав Доспевски, Никола Доспевски, Захарий Доспевски и Иван Доспевски също се занимават с живопис. Свързани с тях са и художниците Христо Йовевич от с. Широки дол, Иван Николов (Йован Иконописец) от с. Продановци и синът му Никола Образописов, Коста Вальов и синовете му Иван и Никола.[1]

Дърворезба и други приложни изкуства[редактиране | редактиране на кода]

Най-видни самоковски резбари са преселеният грък Атанас Теладур и неговият ученик Стойчо Фандъков. В града печатат илюстровани книги и щампи Никола Карастоянов (баща), Анастас Карастоянов (син) и Георги Клинков.[2] Там работят също гравьорите на пръстени и печати (антикари) Йованчо С. Антикар, дякон Йосиф и племенникът му Димитър Геров.[3]

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Мавродинов, Н. Изкуството на Българското възраждане. С., 1957, 71 – 76, 189 – 232, 251 – 254, 298 – 313, 345 – 350.
  • Василиев, А. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 313 – 476.
  • Свинтила, В. Икони от Самоковската школа. С., 1979.
  • Рошковска, А. Възрожденска декоративна стенопис от самоковски зографи. С., 1982.
  • Гергова, И. Самоковската художествена школа и украсата на ръкописната книга. – Проблеми на изкуството, 42, 2009, кн. 2, 42 – 47.
  • Генова, E. Второто поколение зографи от Самоковската живописна школа: Димитър Христов Зограф, Йоан Николов Иконописец, Костадин Петрович Вальов. С., 2012

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. samokov.bg
  2. Захариев, В. Самоковската гравьорска школа от XIX век. – Изкуство, 7, 1957, кн. 1, 37 – 45.
  3. Захариев, В. Димитър Анастасов Геров-Антикар (1815 – 1904). – Изкуство, 8, 1958, кн. 6, 29 – 32.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]