Никола Карастоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския възрожденец. За гръцкия революционер вижте Никола Карастоянов (революционер).

Никола Карастоянов
основоположник на книгопечатането в България

Роден
Починал
Семейство
Деца Анастас Карастоянов

Никола Карастоянов (Николай Карастоянов) е български печатар, книгоиздател и книгопродавец, основоположник на книгопечатането в България. Има сериозен принос за развитието на печатарството и гравюра на дърво и мед във времето на българското Възраждане.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Карастоянов е роден през 1778 година в семейството на Дели Карастоян-устабашия, самоковски еснаф-абаджия, който загива при защитата на града при едно нападение на кърджалии. Младият Никола заминава за Рилския манастир, където се изучава за книговезец. Учителства в килийно училище, а по-късно започва да се занимава с книговезство и книгопродаване.

Печатната преса на Карастоянов

През 1828 година, при едно от своите пътувания до Белград и Крагуевац, свързани с отпечатването на поръчани издания, Никола Карастоянов тайно закупува и изнася в разглобен вид една примитивна дървена типографска печатна преса с малко количество готови клишета и наборен материал. Инсталира я в избата си. Официално разрешение за печатане получава през 1847 година, но още през 1833 година започва да отпечатва светогорски щампи и други направени ръчно от него гравюри на дърво и мед. В пролетта на 1835 г. закупува от Университетската печатница в Будапеща 150 оки църковнославянски букви. След като се сдобива с разрешението, печата и малки книжки с религиозно съдържание, илюстрирани с гравюри, заставки и заглавки. Помощ в работата оказва синът му Анастас Карастоянов (1822 – 1880), също известен гравьор, печатар и зограф.[1]

Печатната преса на Карастоянов, както и някои от отпечатаните от нея издания (първото българско списание, „Любословие“, на Константин Фотинов от 1844 година, Взаимоучителната таблица на Карастоянов, печатана през 1846 година, училищен правилник от 1861 година и други) се пазят днес в Историческия музей в Самоков.[1]

Умира на 29 септември 1874 г.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3404.
  2. Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 260
  • Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980