Печатна преса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Част от серията статии за
История на печата

Metal type kerning.svg
Ръчна печатна преса от 1811 г.

Печатната преса (също печатарска преса и печатарска машина) е полиграфическа преса, предназначена за печатане върху различни материали.

Печатарските машини се делят според начина си на работа на офсетни, флексографски, за висок и за дълбок печат. По типа на хартията печатните преси се делят на листови и ролни.

Текстовете на книгите, списанията и вестниците често се набират с помощта на редоотливни наборни машини – линотипи. Линотипът се състои от три основни апарата: наборен, отливен и разпределителен. Освен полуавтоматичните линотипни машини в полиграфията се използват и линотипни автомати с програмно управление. Сложни текстове, като речници на чужди езици, формули, таблици, обикновено се набират на монотипи – буквоотливни наборни машини. При монотипа редовете се набират от отделни букви. Производителността на тази машина е до 180 букви за една минута.

Лавинообразното нарастване на печатната индустрия затруднява дори бързите линотипи. Големите печатници разполагат с фотонаборни автомати, които работят още по-бързо. Един фотонаборен апарат може да „набере“ за една смяна толкова текст, колкото биха набрали няколко десетки линотипьора.