Мецотинто

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Част от серията статии за
История на печата

Metal type kerning.svg

Мецотинто е техника в изобразителното изкуство, вид гравюра върху метал. При този процес на отпечатване образът се създава, като се извежда от тъмно към светло. Думата мецотинто идва от италиански mezzo-tinto (mezzo "полу" и tinto "цвят", "окраска", "нюанс"), което означава "боядисан отчасти".

Berceau

Техника[редактиране | edit source]

Мецотинто се счита за една от най-трудоемките техники в изобразителното изкуство[1][2]. Техниката мецотинто може да бъде причислена към дълбокия печат.

При мецотинто повърхността на медна или цинкова метална плоскост се награпява плътно с инструмент, наречен кобилка. На този етап, покритата с мастило повърхност дава плътен черен отпечатък. На следващия етап художникът използва подходящ инструмент, с който полира участъци от предварително награпената повърхност така, че при по-нататъшното отпечатване по-грубите участъци дават по-тъмни нюанси на цвета. При отпечатването, плоскостта се покрива с мастило, след което се изтрива внимателно с длан. Най-гладко полираните участъци не задържат мастилото и дават светли до бели тонове.

Отделните цветове при техниката мецотинто се създават с отделни допълнителни плочи. В резултат на тази техника, създаваният образ сякаш изплува от чернотата на небитието.

Техниката на печатане мецотинто е измислена от Лудвиг фон Зийген (1609-1680). Най-ранната, оцеляла до днес, картина нарисувана по тази техника е от 1642 г. Най-големите майстори на мецотинтото за 20 век са Роберт Кипнис и Питър Илстед.

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en))Printmaking methods - Mezzotint
  2. „Японска графика в България“, cult.bg

Външни препратки[редактиране | edit source]

Информация за техниката мецотинто

Галерии с мецотинто