Исторически музей (Самоков)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Исторически музей
(Самоков)
Исторически музей Самоков.jpg
Местоположение Самоков, България
Тематика история
археология
етнография
иконопис
Основан 1930 г.
Обект на БТС Opoznai-bg.gif 79
Печат има
Работно време
Лятно работно време 8:30 – 12:00; 13:00 – 17:30
(почивни дни: няма)
Зимно работно време 8:30 – 12:00; 13:00 – 17:30
(почивни дни: няма)
Допълнителна информация
Адрес 2000, Самоков, ул. „В. Захариев“ №4
Телефон 0722/66712 уредници
0722/66599 директор
Сайт Официален сайт
Map of Samokov.png
42.3392° с. ш. 23.56° и. д.
Местонахождение в Самоков
Исторически музей
(Самоков)
в Общомедия

Историческият музей в Самоков е основан през 1930 година по идея на самоковските художници Наум Хаджимладенов, Васил Захариев, Христо Йончев-Крискарец, Павел Францалийски, Слави Генев и Георги Белстойнев.

Отначало музейната сбирка се помещава в сградата на читалище „Отец Паисий“, но впоследствие се обособява в самостоятелна солидна сграда зад него. Официално институцията е утвърдена от Министерството на просвещението през 1936 година. През 1937 година е положено началото на етнографската сбирка на музея, а на следващата година е направена първата изложба под ръководството на проф. Христо Вакарелски.

Самата сграда е била проектирана от архитект Юрдан Юрданов в края на 1930-те години, първата ѝ копка е направена през 1940 година от Богдан Филов, но е завършена едва след края на Втората световна война. От 1943 г. музеят се помещава в днешната си сграда. През 1958 и 1966 година са завършени съответно експозициите посветени на Възраждането и революционните борби в региона.

Понастоящем музеят разполага с фонд от около 30 000 музейни експоната, разделени в етнографска, археологическа, художествено-иконографска, документална и фотографска колекции.

Етнографската сбирка датира най-рано и е дело на основателите на музея като непрекъснато е обновявана през годините. Чрез текстил, носии, накити и занаяти е показан бита и поминъка на старите самоковци.

В археологическата сбирка намират място главно тракийски и късноантични находки. Най-богатата находка на късноантична култова керамика се намира именно тук. Предметите са от множество ямни светилища, намерени на брега на яовир. Искър при един от отливите и датират от I в. пр.н.е. Останалите експонати са от землището на село Поповяне и са датирани към 3 – 4 век.

Художествената сбирка съдържа икони, щампи, ръкописи, документи и множество картини има и оръжейна сбирка. застъпени са почти всички майстори на Самоковската художествена школа.

3500 произведения на изкуството съхранява днес Историческият музей, както и своя художествена галерия.

Много показателен е фактът, че днешната сграда на музея е проектирана в края на тридесетте години, а първата копка е направена през 1940 г. от премиера професор Богдан Филов. Сградата е завършена скоро след войната.

Ето и хората работили всеотдайно за музейното дело в Самоков като директори на музея:

На първия етаж са изложени експонати от тракийска и късноантична керамика, открита в землището на самоковското село Поповяне (датирана към 3 – 4 век) и по бреговете на язовир Искър (датирана към 1 в. пр.н.е.). В две последователни зали е изложена етнографската сбирка от народни костюми от региона и градско облекло от 19 век, пафти, колани и накити, съдове, както и разнообразни дървени щампи за декорация на тъкани. Забележителни експонати са макетите на ковашки мях и чук (наречен „самоково“), чиито прототипи са били задвижвани от водите на Искър. В експозицията на първия етаж е изложена и първата печатарска преса от 1828 година на основоположника на печатарството в България, Никола Карастоянов. Сред документите в сбирката на музея е отпечатък от първото българско списание, „Любословие“, на Константин Фотинов от 1844 година, Взаимоучителната таблица на Карастоянов, печатана през 1846 година, училищен правилник от 1861 година.

На втория етаж на музея е разположена художествената и иконографската сбирка, представена от пейзажи на Христо Йончев-Крискарец, икони и портрети на Христо Димитров, Захари Зограф, Станислав Доспевски, Христо Йовевич, Иван Иконописец, Никола Образописов и други представители на Самоковската художествена школа, скици и рисунки, както и лични вещи на Образописов. Част от сбирката е дарение от колекционера Боян Радев. Изложени са и обкови на икони от сребърен филигран.

В двора на историческия музей е аранжиран малък лапидариум на открито, един от чиито експонати е тракоримски саркофаг от II–III в. Ансамбъла допълват скулптурите на Захари Зограф и Никола Карастоянов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Никола Иванов Образописов. 1829 – 1915“, издание на Исторически музей-Самоков, 2009 ISBN 978-954-8623-05-6
  • „Самоков.1989“, издание на Общински народен съвет – Самоков, 1989 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Култура“         Портал „Култура          Портал „История на България“         Портал „История на България