Искър (язовир)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Искър.
| Искър | |
 | |
| Местоположение | |
|---|---|
 Местоположение в Панчарево | |
| Местоположение | Панчарево, Република България |
| Надм. височина | 817,65 m |
| Построен | 1956 г. |
| Собственик | НЕК ЕАД |
| Язовирна стена | |
| Вид | бетонно-гравитачна |
| Височина | 74,65 m |
| Дължина | 204 m |
| Езеро | |
| Дължина | 10,9 km |
| Ширина | 3,38 km |
| Площ | 30 km² |
| Воден обем | 655 300 000 m³ |
| Приток | Искър Шипочаница |
| Отток | Искър |
| Водосб. басейн | 1046 km² |
| Искър в Общомедия | |
„Искър“ (до 21 декември 1949 г. Пасарел, до 19 януари 1962 г. Гигант язовир Сталин)[1] е най-големият, както по обем, така и по площ язовир в България. Той е публична държавна собственост и се поддържа от Националната електрическа компания.[2]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Язовир „Искър“ е разположен в горното течение на река Искър, в землището на село Долни Пасарел и до Републикански път II-82.[2] Използва се за водоснабдяване на столицата София, както и за производство на електроенергия. Язовирът се намира на 57 km от София.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според историческия обзор на компания „Софийска вода“[3] нуждата за построяване на язовир на река Искър е определена още 1900 – 1901 г., веднага след построяването на ВЕЦ „Панчарево“. През 1921 г. темата отново излиза на дневен ред с нарастващите нужди от вода за столицата. Проектът за 55-метрова язовирна стена и язовир с обем 320 милиона м3 не може да се осъществи поради неспособността на общината да компенсира жителите на селата Горни Пасарел, Калково и Шишманово.
През 1932 – 1941 г. са направени топографски снимки, геоложка оценка за стената и наблюдения на количеството вода в Искъра край Пасарел, с цел построяване на язовир „Св. Петър“ (по името на манастира в Долни Пасарел, край който е трябвало да бъде стената). Язовирната стена е на мястото на днешната стена на язовир „Искър“, но по това време се планира тя да е висока само 46 метра с обем на водохранилището 200 милиона m³.[2]
През юли 1947 г. започват нови геоложки проучвания на 4 места между Горни Пасарел и Панчарево за изграждане на язовир. С най-благоприятни геоложки, топографски и водно-стопански условия се оказва мястото около 37-и км. През 1947 – 1948 г. водите на река Искър се проучват допълнително.
В началото на 1948 г. започва работата по проектите за второто ниво на каскада „Искър“ в новосъздадения Енергохидропроект. Бившият кмет на София инж. Иван Иванов, осъден на смърт от народния съд, е помилван на доживотен затвор в замяна за проектирането на язовир Искър. Той проектира язовира под милиционерско наблюдение, преди да бъде изцяло помилван[4][5]. На 26 януари 1949 г. проектът е одобрен от експертен съвет към тогавашното Министерство на електрификацията и мелиорациите и е планирано язовирът да има работен обем 520 млн. м3 и 60 млн. м3 резервен обем.
Подготвителните работи започват през 1949 г., основното строителство – в края на 1950 г., а на 6 септември 1954 г. хидровъзелът е официално открит. За времето си той е най-голямото техническо съоръжение в България. На 21 декември 1949 г., докато още е в строеж, е преименуван на „Гигант язовир Сталин“[6], по-късно името му е върнато. През 1959 година територията около язовира, която традиционно е част от Самоковско, е прехвърлена административно към София-град.
Максималният обем, достиган в историята на язовира, е 675,5 млн. m³ през 1976 година, когато за предотвратяване на наводнения под него преливникът е затворен и временно надграден. Най-ниският обем след завиряването на язовира е през април 1994 година, когато въпреки въведените по-рано ограничения на водоснабдяването в София във водохранилището остават само 53,9 млн. m³.[2]
Технически данни
[редактиране | редактиране на кода]Язовирната стена е бетонна масивно-гравитачна, съставена от 18 блока, като средните са с ширина 14 m, а към краищата ширината постепенно намалява до 8,4 m. Стената има максимална височина 74,65 m и дължина по короната 204,0 m. Преливникът е челен, разположен върху централните блокове, и има две преливни полета широки по 12 m с общ капацитет 612 m³/s, а основният изпускател, вграден в централните блокове, има капацитет 128 m³/s, но те не могат да се използват изцяло, тъй като коритото на реката под тях позволява протичането на едва 60 m³/s.[2]
Водохранилището има функции на многогодишен изравнител с общ обем 655,3 млн. m³ (при 673 млн. m³ по първоначален проект) и залята площ 30 km².[2]
Параметри на язовира[3]:
- полезен обем: 580 млн. м3
- площ на водосборната област: 1046 км2
- най-високо водно ниво – 817,5 м
- най-високо работно водно ниво – 816 м
- най-ниско работно водно ниво – 783 м
- дължина на язовира: 13,5 км
- средна надморска височина: 850 м
- кота корона – 817,65 м
Фауна
[редактиране | редактиране на кода]В язовира живеят различни видове риба като сом, щука, пъстърва, шаран, костур и др.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Язовир „Искър“ -
Почивка на яз. „Искър“ -
Забавление на Искъра -
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 97.
- ↑ а б в г д е Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 137 – 142.
- ↑ а б Софийска вода – Сигурност на водоснабдяването на София, Историческа справка
- ↑ Филм разказва за живота на най-дълго управлявалия кмет на София, btv.bg, 19 mart 2010, намерена декември 2010
- ↑ Възкръсва знаменит кмет на София, 24 часа, 31 mart 2010, намерена декември 2010
- ↑ Указ № 950 от 3 декември 1949 г. Обн. ДВ. бр. 296 от 21 декември 1949 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||