Бели Лом (язовир)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бели Лом.

Бели Лом
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.3975° с. ш. 26.6606° и. д.
Местоположение в България
Местоположение Област Разград, България
Построен 1963
Езеро
Площ 3450 дка
Воден обем 25 500 000 m3
Източник река Бели Лом

Бели Лом е язовир в Област Разград на река Бели Лом. Разположен между селата Крояч, Манастирци и Студенец. В експлоатация от 1963 г. Срещат се следните рибни видове: шаран, сом, каракуда (таранка), толстолоб, червеноперка, бяла риба (сулка), костур, кротушка, черен и бял амур, слънчева риба, блескач.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Подходите са следните:

- от село Студенец /респ. Ловско/ при пресичането на р. Бели Лом - западното втичало; от двете страни на мостчето има сравнително приличен черен път. При дъждовни години по средата на пътя до язовира теква една чешма!
- ако от с. Студенец се продължи още малко по посока на с. Ловско, в най-високата точка отляво на пътя /на изток/ има залесителен пояс. Покрай него върви добре очертан черен път, който след около 1,5 - 2 km завива на север и се спуска към бившата помпена станция и "Тунела" подземен напоителен канал. На запад от помпената станция ръкавът е сравнително плитък и почти без растителност по брега. На изток брегът е обрасъл с доста едри върби с хубави места между тях за риболов и бивакуване. Дълбочината в този участък също не е кой знае каква - на 10 m от брега е около 1  - 1,20 м, а на 30 m е около 3 m. Поради различните нива през годините са се оформили множество стъпала /тераски/от 10 см до 0,5 м.
- друг път за язовира е през с. Крояч, който на картата е даден като шосе /руско понятие - има се предвид камъни, не асфалт/, което води до бивши рибарници. Мястото тук е известно като "бившата хранилка". От камъните е останало малко, но за сметка на това коловозите са се изровили и са станали дълбокички. Пътя обаче за разлика от предходните е по-проходим в лошо време. Може да се мине и пак от Крояч по стената на микроязовирчето /частно/ и да се излезе покрай язовира пак на същото място.

Ръкавът от към с. Мировец /западния бряг/ пак е достъпен през Крояч и по черния път до язовира и след това надясно. От пътя Лозница - Шумен не може да се слезе на западния бряг, защото е високо и има мантинела. Може да се слезе на източния, но пък там няма дървета. Ръкавът също е сравнително плитък.

- единственият асфалтов път до язовира води до базата на арендаторите - бивш мотел отбелязан на картата с Д.О. /дом отдыха /.

Риболов[редактиране | редактиране на кода]

Той е един от големите държавни язовири разрешен за любителски риболов. Договорът на последните арендатори на част от язовира изтече на 1 август 2007 г., но те все още не са напуснали, като се позовават на процедурни спорове, обжалвания и т.н. Арендаторите държат северния и източния бряг, като ~ 2 km от западното и южното втичала са маркирани като зони за естествено развъждане на рибата и там е разрешен любителският риболов. Стената и прилeжащият ѝ воден участък са забранени за риболов и въобще за достъп.

В язовира се срещат следните видове риба : шаран, каракуда /таранка/, червеноперка, бял амур, попчета, слънчевки, уклей, костур, бяла риба.

През последните 3 години са уловени много рекордни амури с тегло над 20 kg, а отделни и над 40. Улавяни са и шарани над 15 kg и много по 2 - 3 kg. Последните са от зарибяването на арендаторите и на ИАРА. Има и няколкокилограмови амури, които са от същото време 2001 - 2002 г.

Практиката за риболов на шаран и амур е организиране на многодневен /а понякога и многоседмичен/ бивак с ежедневно подхранване с лодка и внасяне на въдици с лодка.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Никъде по брега няма чешма или друг водоизточник.
  • Всички мобилни мрежи имат покритие из целия язовир.

Източници[редактиране | редактиране на кода]