Жребчево (язовир)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Жребчево.
| Жребчево | |
|---|---|
.jpg) | |
| Местоположение | |
 | |
| Местоположение | области Стара Загора и Сливен, България |
| Надм. височина | 260 m |
| Построен | 1965 г. |
| Язовирна стена | |
| Височина | 50 m |
| Преливници | 5 броя; размери: 10,5 m дължина, 5 m височина |
| Езеро | |
| Площ | 25 km² |
| Приток | Тунджа |
| Отток | Тунджа |
| Жребчево в Общомедия | |
„Жребчево“ е язовир в централна България, изграден на река Тунджа. Наименованието му идва от останалото на дъното му село Жребчево. Собственост е на държавното предприятие „Напоителни системи“.[1]
Разположен на 25 km² площ, „Жребчево“ е четвъртият по големина язовир в България, след „Мандра“, „Искър“ и „Студен кладенец“.[2]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Намира се в красива подпланинска местност. Площта му се простира от градовете Николаево и Гурково, и село Паничерево (Област Стара Загора), през Община Твърдица до селата Баня и Асеновец в Община Нова Загора (Област Сливен).
История[редактиране | редактиране на кода]
Язовирът е въведен в експлоатация през 1965 година.[1]
В чашата на язовира освен село Жребчево остават и бившите села Запалня и Долно Паничерево. В североизточния му край се намира потопената при заливането му църква Св. „Иван Рилски“, която е единствената останка от село Запалня. До бента на язовира са разкрити останки от римска крепост.
Използване[редактиране | редактиране на кода]
Напояване[редактиране | редактиране на кода]
Производство на електроенергия[редактиране | редактиране на кода]
Непосредствено под язовирната стена е изградена водноелектрическата централа ВЕЦ „Жребчево“, собственост на „Минстрой Холдинг“. Пусната в експлоатация през 1965 година, тя е оборудвана с три турбини с обща инсталирана мощност 15,4 MW.[3]
Туризъм и риболов[редактиране | редактиране на кода]
Язовирът има много ръкави с удобни за риболов места. Тъй като водата от язовира се използва за напояване, през лятото той се източва значително, което обуславя сезонния характер на риболова (костур, червеноперка, сом). В устието на язовира на река Тунджа се среща също щука.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 179 – 180.
- ↑ НАРЕДБА № 24 от 17.05.2002 г. за условията и реда за определяне на зони за любителски и стопански риболов в държавните язовири и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и рибовъдство в тях, стр. 4
- ↑ https://minstroy.com/vodnoelektricheski-centrali
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||