Жребчево (язовир)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Жребчево.

Жребчево
Zhrebchevo Dam, Bulgaria and Tundzha river (17 July 2021).jpg
Местоположение
Местоположениеобласти Стара Загора и Сливен, България
Надм. височина260 m
Построен1965 г.
Язовирна стена
Височина50 m
Преливници5 броя; размери: 10,5 m дължина, 5 m височина
Езеро
Площ25 km²
ПритокТунджа
ОттокТунджа
Жребчево в Общомедия

„Жребчево“ е язовир в централна България, изграден на река Тунджа. Наименованието му идва от останалото на дъното му село Жребчево. Собственост е на държавното предприятие „Напоителни системи“.[1]

Разположен на 25 km² площ, „Жребчево“ е четвъртият по големина язовир в България, след „Мандра“, „Искър“ и „Студен кладенец“.[2]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в красива подпланинска местност. Площта му се простира от градовете Николаево и Гурково, и село Паничерево (Област Стара Загора), през Община Твърдица до селата Баня и Асеновец в Община Нова Загора (Област Сливен).

История[редактиране | редактиране на кода]

Останките на църквата Св. „Иван Рилски“ в североизточния край на язовира

Язовирът е въведен в експлоатация през 1965 година.[1]

В чашата на язовира освен село Жребчево остават и бившите села Запалня и Долно Паничерево. В североизточния му край се намира потопената при заливането му църква Св. „Иван Рилски“, която е единствената останка от село Запалня. До бента на язовира са разкрити останки от римска крепост.

Използване[редактиране | редактиране на кода]

Напояване[редактиране | редактиране на кода]

Карта на напоителна система „Средна Тунджа“

Производство на електроенергия[редактиране | редактиране на кода]

Непосредствено под язовирната стена е изградена водноелектрическата централа ВЕЦ „Жребчево“, собственост на „Минстрой Холдинг“. Пусната в експлоатация през 1965 година, тя е оборудвана с три турбини с обща инсталирана мощност 15,4 MW.[3]

Туризъм и риболов[редактиране | редактиране на кода]

язовир Жребчево

Язовирът има много ръкави с удобни за риболов места. Тъй като водата от язовира се използва за напояване, през лятото той се източва значително, което обуславя сезонния характер на риболова (костур, червеноперка, сом). В устието на язовира на река Тунджа се среща също щука.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]