Ивайловград (язовир)
| Ивайловград | |
Язовирната стена | |
| Местоположение | |
|---|---|
Местоположение в Хасково | |
| Местоположение | Хасково, Република България |
| Надм. височина | 120 m |
| Построен | 1964 г. |
| Собственик | НЕК ЕАД |
| Язовирна стена | |
| Вид | бетонна гравитачна |
| Височина | 71 m |
| Дължина | 250 m |
| Езеро | |
| Дължина | 30 km |
| Ширина | 1,3 km |
| Площ | 15,1 km² |
| Воден обем | 156 700 000 m³ |
| Приток | Арда |
| Отток | Арда |
| Водосб. басейн | 5128 km² |
| ВЕЦ | |
| Вид | подязовирен в стената |
| Напор | 52 m |
| Турбини | 4 |
| Капацитет | 104 MW |
| Производство | 195 000 MWh |
| Ивайловград в Общомедия | |
Язовир „Ивайловград“ е язовир в южна България, разположен в Източните Родопи по долното течение на река Арда. Заедно с вградения в стената му ВЕЦ „Ивайловград“ той образува третото и последно стъпало на Каскада „Арда“ на Националната електрическа компания.
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Язовир „Ивайловград“ е разположен на границите на общините Маджарово, Любимец и Ивайловград и заема части от землищата на Бориславци, Малки Воден, Сеноклас, Дъбовец, Долноселци, Камилски дол, Горноселци, Покрован, Хухла и Ламбух.[1] Язовирната стена е в коритото на река Арда в община Ивайловград, северно от град Ивайловград. Язовирът има 64 километрова брегова ивица, голяма част от нея е покрита с гъсти широколистни гори.
История
[редактиране | редактиране на кода]Язовирът е построен през 1959 – 1964 година. В предварителното планиране се разглежда и вариант за застрояването му в по-голям мащаб, със завирен обем над 1 млрд. m³, но той не е реализиран, тъй като би залял действащите по това време Мини „Маджарово“. По-късно е обсъждана възможността язовирът да бъде разширен и при него да се изгради атомна електроцентрала, но и този проект не е осъществен, главно заради военната уязвимост на района, разположен близо до границата с Турция и Гърция.[2]
Характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Язовир „Ивайловград“ има водосборна област с площ 5128 km², а площта на езерото е 15,1 km². Проектиран е за общ завирен обем 188 млн. m³, но поради натрупване на наноси при последното измерване е установен реален обем от 156,7 млн. m³.[2]
Язовирната стена е бетонна гравитачна, с височина 73 m и дължина по короната 365 m, като по нея преминава Републикански път III-597.[2] Преливникът е челен с капацитет 5250 m³/s, а основният изпускател е предвиден за максимално водно количество 270 m³/s. В стената, под ихвъргача на преливника, е вградена ВЕЦ „Ивайловград“.[2] Изтичалата на централата и основните изпускатели заустват в енергогасителя с ширина от 105 m до 60 m и дължина 76,65 m. Под него коритото на Арда е коригирано с ширина на дъното 60 m и дължина 514 m.
Използване
[редактиране | редактиране на кода]Основното му предназначение на язовира е добив на електроенергия във ВЕЦ „Ивайловград“.
Водите му са богати на риба: сом, шаран, бяла риба, костур, кефал, червеноперка, уклей и други сладководни видове риба. Това го прави подходящ за риболов.
Предлага и условия за практикуване на водни спортове – ежегодно в началото на месец юни тук е финалът на Републиканската регата по кану-каяк.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]- Западният край на язовира при село Бориславци
- Меандрите на язовира
- Място за риболов
- ВЕЦ „Ивайловград“ и Арда под язовирната стена
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ КАИС Портал
- 1 2 3 4 Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 105 – 106.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Язовир Ивайловград – НЕК АД-Язовири и каскади Архив на оригинала от 2017-04-20 в Wayback Machine.
- Язовир Ивайловград – Изглед от бреговете Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine.
- Язовир Ивайловград – Галерия със снимки
| ||||||||||||
| |||||

