Ивайловград (язовир)

Ивайловград
	Язовирната стена
Местоположение
	Координати: 41°39′00″ с. ш. 25°57′00″ и. д. / 41.65° с. ш. 25.95° и. д.
Местоположение	Област Хасково, България
Надм. височина	120 m
Построен	1964
Язовирна стена
Височина	71 m
Дължина	250 m
Езеро
Дължина	30 km
Ширина	300 m
Площ	15 km²
Воден обем	188 000 000 m3
Приток	Арда
Отток	Арда
ВЕЦ
Вид	подязовирен в стената
Напор	52 m
Турбини	4
Капацитет	104 MW
Производство	195 000 MWh
	Ивайловград в Общомедия

Тази стаия е за язовира, за града Ивайловград, вижте Ивайловград

Язовир „Ивайловград“ е язовир в Източните Родопи по долното течение на река Арда преди реката да напусне територията на България и да продължи в Република Гърция. Тук е изграден и третият и последен ВЕЦ от водноелектрическата каскада „Арда“,

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Язовирната стена е в коритото на река Арда в община Ивайловград, северно от град Ивайловград. Басейнът на язовира е голям и се простира на територията на общините Маджарово и Любимец и Крумовград, има 64 километрова брегова ивица, голяма част от нея е покрита с гъсти широколистни гори.

История[редактиране | редактиране на кода]

Язовирът е построен през 1964 г. По предварителен план язовира е трябвало да бъде със стена висока 105 м. и тогава щеше да е най-големият на Балканския полуостров, в този случай обаче щеше да залее мините до Маджарово, които в момента не функционират. Днес стената на язовира е висока 71 м, а язовирът е най-дългият в България - 30 км. Площта му е 15 км².

ВЕЦ „Ивайловград“[редактиране | редактиране на кода]

Хидровъзел „Ивайловград“ е последното стъпало от енергийната каскада „Арда“. Разположен е на 10 км северозападно от гр. Ивайловград. Основното му предназначение е добив на електроенергия. По короната на стената минава пътят гр. Ивайловград - гр. Любимец.

В схемата на хидровъзела са включени следните по-важни съоръжения:

Язовирна стена - Стената е гравитационна от конвенционален бетон, масивна, облекчена.
Основни изпускатели - ляв и десен, разположени в блокове №7 и 11
Преливник - с неконтролируема пропускна способност (без затворни органи) 6 преливни полета на две нива - 4 полета в средата и 2 крайни полета
Подязовирна преливаема ВЕЦ - покривната ѝ конструкция оформя бързотока и изхвъргача на преливника.
Енергогасител - изтичалата на турбините на ВЕЦ и основните изпускатели заустват в енергогасителя, с ширина от 105.00 м до 60.00 м и дължина 76.65 м;
Долна вада - корекция на р. Арда след енергогасителя с ширина на дъното 60 м и дължина 514 м.

Рибно богатство[редактиране | редактиране на кода]

Водите му са богати на риба: сом, шаран, бяла риба, костур, кефал, червеноперка, уклей и други сладководни видове риба. Това го прави подходящ за риболов.