Карагьол
| Карагьол | |
|---|---|
  Местоположение в България |
|
| Надм. височина | 2364 m |
| Построен | 1949-1952 |
| Язовирна стена | |
| Вид | бетонна-гравитачна |
| Височина | 17 m |
| Езеро | |
| Воден обем | 2 000 000 m3 |
| Източник | язовир Калин |
Язовир Карагьол е част от каскада в Рила заедно с язовир Калин.
Строителство[редактиране | редактиране на кода]
Строителството на язовир Карагьол е осъществено по работни проекти на четири етапа: подготвителен период през 1949 година – продължение на транспортната система, временно строителство, бараки за битово ползване, канцеларии, складове, производствени съоръжения и т.н. Започнати са някои основни строителни работи. През 1950 година започва вторият етап – основни строителни работи по язовирната стена. Прокопали са насрещно напорния тунел от Чала и от Карагьол (през стръмно наклонена галерия от естествения бряг на езерото). Разгърнато строителство по язовирната стена е третият етап от строежа на язовир "Калин" и се е извършило през 1951 г. Построен е бетонен зъб, след това е положена суха каменна зидария, подложен бетон за екрана и е запоната асфалтовата хидроизолация. Изготвени са локални бетонни пломби в напорния тунел, проектирана е на място и е изпълнена плаваща помпена станция. Езерото е изпомпено през наклонената шахта и напорния тунел към ВЕЦ Калин. Направен е пробив в дъното към напорния тунел, а впоследствие и вход на напорния тунел в завършен вид. Последният етап от строежа включва спонтанно частично завиряване от стопяване на снега през пролетта и лятото на 1952 г. Завършена е сухата каменна зидария, бетониран е екранът и е завършена асфалтовата хидроизолация, изграден е преливникът, изпълненена е предпазната каменна зидария по екрана, положена е бетонна настилка по короната. Накрая естествено са монтирали парапет откъм водната страна на стената. При суровата високопланинска обстановка още от започване на строителството на каскадата приоритетно значение е имал транспортът. Транспортната система e изграждана постепенно, като започва от с. Пастра като връзка със съществуващата теснолинейка и пътя към Рилския манастир. След това тя е развивана нагоре в планината в органична връзка с конкретните топографски параметри. Всички елементи на системата са осъществявани според първоначалния замисъл на Гранитоид. Обичайни са пътните връзки в системата с необичайни на места надлъжни наклони и радиуси на криви, както и дековилните линии за ръчно бутани вагонетки. Като специфично пригодени за конкретната теренна и производствена обстановка са следните съоръжения:
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||
