Широка поляна (язовир)
Вижте пояснителната страница за други значения на Широка поляна.
Широка поляна | |
---|---|
![]() Язовир „Широка поляна“ |
|
Местоположение | |
Местоположение | Родопи, България |
Надм. височина | 1500 m |
Построен | 1960 – 1963 г. |
Язовирна стена | |
Вид | бетонно-гравитачна |
Височина | 21,2 м |
Дължина | 80 м |
Езеро | |
Воден обем | 24 млн. m³[1] |
Водосб. басейн | 81 km² |
Източник | Сърнена река |
Широка поляна в Общомедия |
Широка поляна е язовир в България, област Пазарджик, община Батак, на Сърнена река (бивша Караджадере).
Водите му се използват основно за енергетика. Развити са риболовът и туризмът. Има много легенди за язовира.
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Язовирът се намира в борова гора в Западните Родопи на около 30 km от Батак, на 46 km от Пещера и на 20 km от Доспат. Надморската му височина е 1500 m[2]
Ограден е от 3 защитени местности: „Широка поляна“ от север-северозапад (с част от язовира), „Студената чучурка“ от юг-югозапад, „Кавал тепе“ от изток-североизток, изток и изток-югоизток.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
На Керелова река (ляв приток на Сърнена река) е изграден яз. „Караджадере“ (в област Смолян) с обем 0,121 млн. м³. От него чрез помпена система част от водния отток на реката се прехвърля в яз. „Блатото“ и от там – в яз. „Широка поляна“. От него по гравитачен път водата се насочва към яз. „Голям Беглик“ (бивш яз. ”Васил Коларов”) от Баташкия водносилов път. Площта на водното огледало на язовира е 4,3 км².[1]
Формата на язовира е уникална. Погледнат от обикалящия го път, изглежда, че е съставен от множество малки язовири с отделни стени. Илюзията е от неравния терен на дъното, съставен от няколко планински дерета.
Риби[редактиране | редактиране на кода]
Въпреки че бреговете на язовира са далеч от пътя и сравнително трудни за достигане, язовирът привлича много посетители и спортни риболовци поради наличието на различни видове риба:
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
- Снимки на язовира
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б План за управление на речния басейн на река Доспат, стр. 10-11
- ↑ „Енциклопедия България“, т. 7 Тл-Я, Издателство на БАН, София 1997, стр. 515
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
|