Баташки водносилов път

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Баташки водносилов път

Баташкият водносилов път [1] е една от първите хидроенергийни каскади в България. Изградени са общо пет големи язовира. Водите събирани от водосборния район задвижват три водноелектрически централи - ВЕЦ Батак, ВЕЦ Пещера и ВЕЦ Алеко с обща мощност 226 MW и произвеждат средно годишно по 796 000 000 kWh електрическа енергия. Официалното откриване на цялата система се извършва на 6 септември 1959 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за строителството на Баташкия водносилов път възниква още през 1920 г. предложена от инж. Иван Мавров в труда си „Архив на водните сили в България“ През 30-те години тази идея се лансира от инж. Тодор Романов. През 1947 г. по идея на главния директор на Главна дирекция електрификация на България (ГДЕБ) инж. Марин Калбуров, се провежда конкурс за цялостното оползотворяване водите на реките Чая, Въча, Стара река, Елидере, Сестримска река и Марица. От конкурсните материали се оформя идеята за възможно проектиране на три главни каскади „Доспад-Девин-Кричим“, „Баташки водносилов път“ и „Сестримска каскада“. [2]

Идеята и техническия проект за целия Баташки водносилов път е разработен от „Енергохидропроект“ през периода 1951-1955 г. Проектът е разработен от проф. инж. Димо Велев, инж. Кирил Григоров, инж. Гичев и др. Главни проектанти на отделните елементи от каскадата са инж. Димитър Добрев (ВЕЦ Пещера), ел. инж. Ангел Чучулев и инж. Петър Петров (ВЕЦ Батак) и инж. Александър Алексиев (ВЕЦ Алеко).

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

Строителството на Баташкия водносилов път се извършва от създаденото за целта предприятие към „Хидрострой“ с директор инж. Ангел Петърчев и гл. инженер Иван Масленков. Главната част от този комплекс се развива по поречието на Стара река. Водосборната област включва речният отток, водите от дъждове и снеготопеж. За обезпечаване на необходимото количество вода се строят събирателни канали с голяма дължина. Водосборната област е кръстосана със събирателни тунели и канали, чиято обща дължина възлиза на 165 km, от които тунели 72 km и 7 бр. дюкери с обща дължина 6 450 m. [2] Построени са водоводовите канали и тунели - водовод Бистрица, водовод Равногор, водовод Нова махала, водовод Гашни, водовод Беглика и други по-малки. С тях водата се насочва към язовир Батак, язовир Голям Беглик, язовир Тошков чарк, язовир Беглика, язовир Широка поляна. [3]

Строителството по проекта на Баташкия водносилов път включва и вече реализирани идеи за електродобив в региона, основно чрез строителството на язовири.

  • В каскадата е включен Голям Беглик, строителството на който е завършено през 1951 г. Строежът е ръководен от професора в политехниката инж. Иван Попов (старши) и е мащабно строителство. Изградена е каменно-зидана стена с височина 36,5 m дължина на короната 216 m и е създаден завирен обем 70,3 млн. m3.
  • Най-големото водохващане е язовир Батак в експлоатация от 1957 г. Има завирен обем 315 млн. m3 Построен е на река Крива, приток на Девинска река в местността „Ташбоаз“. Първоначално водата е използвана за подобряване работния воден режим на ВЕЦ Въча и напоява на Кричимското поле, а след построяването на ВЕЦ Батак, водата изцяло е насочена към този ВЕЦ. [3]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Първото стъпало на каскадата започва от основния язовир Голям Беглик и трите язовира за допълнително прехвърляне на вода чрез хидравлично свързване с язовир Широка поляна и Тошков чарк и от язовир Беглика с едноименни помпени станции. Това стъпало включва и първата ВЕЦ Батак. ВЕЦ Батак е построена 1958 г. и е първата подземна електроцентрала в България. Използва бруто пад 420,5 m и водно количество 13,6 m3/s. В машинната зала са монтирани три групи турбини Пелтон на вертикални оси с обща инсталирана мощност 40 000 kW. [2]

Второто стъпало започва с вторият основен язовир Батак, в който чрез безнапорен тунел постъпват преработените води на ВЕЦ Батак и от събирателните деривации. От язовира чрез напорен тунел се задвижва следващата подземна електроцентрала – ВЕЦ Пещера. В експлоатация е от 1959 г. В тази електроцентрала са монтирани 5 агрегата на хоризонтални синхронизирани генератори, всеки задвижван от по две турбини Пелтон. Използва бруто пад 595 m за водно количество 26,6 m3/s. Генерираното напрежение е 10,5 kV и инсталираната мощност е 128 000 kW. Дълги години ВЕЦ Пещера носеше наименованието „Кимон Георгиев“.

Третото стъпало включва водохващането на Стара река, горен и долен изравнител и ВЕЦ Алеко. Главният деривационен канал е 9 932 m и е безнапорен. От него водата постъпва в горен изравнител от където с бруто пад 272 m и водно количество 30 m3/s задвижва три групи турбини тип Францис на вертикални оси и с обща мощност 64,800 kW. Обработените води от ВЕЦ Алеко се използват за напояване на Пазарджишко-Пловдивското поле. [3]

В цитираните източници, издадени по различно време има известни малки различия по отношение на някои конкретни цифрови данни. Вероятно това се дължи на експлоатацията в различни периоди от време и непрекъсната корекция налагаща се от натрупването на осреднявани данни.

Баташки водносилов път – схема на главна напорна деривация на първото стъпало

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Голяма енциклопедия България, том 1, Българска академия на науките, гл. редактор акад. Васил Гюзелев, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011, с. 196
  2. а б в Спиров, Мире, Електрификацията на България и нейните строители, (1948-2000), том 2, Издателство Херон Прес, София, 2000, с. 65-69
  3. а б в Стаменов, Митре, инж. Емил Андр. Василев, Развитие на електрификацията в България, Държавно издателство "Техника", София 1963, с. 115-118