ВЕЦ Батак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пещера.

ВЕЦ Батак
Местоположение Батак, България
Собственик НЕК
Гориво водна
Турбини 4, тип „Пелтон“
Капацитет 46,8 MW
Открита 1 януари 1958 г.
Баташки водносилов път

ВЕЦ Батак е първата подземна водноелектрическа централа, разположена близо до град Батак, в Южна България. Тя е част от каскадата „Баташки водносилов път“. [1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за строителството на електроцентрали в поречието на р. Въча, като се използва водосборния район в Западните Родопи, възниква през 1920 г., когато инж. Ив Мавров я предлага в труда си „Архив на водните сили в България“. Тази идея се лансира и по-късно през 30-те години от инж. Тодор Романов. Идейният и техническия проект за целия „Баташки водносилов път“ е разработен в „Енергохидропроект“ през 1951 – 1955 г. [2] Проектът е разработен от проф. инж. Димо Велев, инж. Кирил Григоров и инж. Гичев и др. Включва язовири, изравнители и три централи – ВЕЦ Батак (подземна), ВЕЦ Пещера (подземна) и ВЕЦ Алеко (надземна).

ВЕЦ Батак е въведена в експлоатация през 1958 година.

Енергийни показатели[редактиране | редактиране на кода]

Задвижването на турбините се осъществява от вода по напорен тунел и тръбопровод с воден пад 400 m и доставяно водно количество 13,6 m3/s. Във ВЕЦ Батак са монтирани 4 вертикални турбогрупи. Турбините са система Пелтон с по две дюзи. Генераторите са за 10,5 kV . Добитата електроенергия се изнася до надземна уредба за 10 kV през тунели и с голи шини. Наземната сграда е за закритите уредби 10 и 20 kV, и непосредствено до нея е изградена и откритата уредба 110 kV, свързана с електропровод 110 kV. При средна годишна използваемост 2 800 h, електроцентралата произвежда средно-годишно по 109,6. 106 MWh. [1]

Централата основно е рехабилитирана в периода 2000 – 2001 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Спасов, Мире, Електрификацията на България и нейните строители, том 2, (1948 – 2000), Издател Херон Прес, София, 2000, с. 67, ISBN 954-580-079-8
  2. Спасов, Мире, Електрификацията на България и нейните строители, том 2, (1948 – 2000), Издател Херон Прес, София, 2000, с. 66, ISBN 954-580-079-8

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]