ВЕЦ Батак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пещера.

ВЕЦ Батак
Местоположение Батак, България
Собственик НЕК
Енергоносител водна
Турбини 4, тип „Пелтон“
Капацитет 46,8 MW
Открита 1 януари 1958 г.
Баташки водносилов път

ВЕЦ Батак е първата подземна водноелектрическа централа, разположена близо до град Батак, в Южна България. Тя е част от каскадата „Баташки водносилов път“. [1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за строителството на електроцентрали в поречието на р. Въча, като се използва водосборния район в Западните Родопи, възниква през 1920 г., когато инж. Ив Мавров я предлага в труда си „Архив на водните сили в България“. Тази идея се лансира и по-късно през 30-те години от инж. Тодор Романов. Идейният и техническия проект за целия „Баташки водносилов път“ е разработен в „Енергохидропроект“ през 1951 – 1955 г. [2] Проектът е разработен от проф. инж. Димо Велев, инж. Кирил Григоров и инж. Гичев и др. Включва язовири, изравнители и три централи – ВЕЦ Батак (подземна), ВЕЦ Пещера (подземна) и ВЕЦ Алеко (надземна).

ВЕЦ Батак е въведена в експлоатация през 1958 година.

Енергийни показатели[редактиране | редактиране на кода]

Задвижването на турбините се осъществява от вода по напорен тунел и тръбопровод с воден пад 400 m и доставяно водно количество 13,6 m3/s. Във ВЕЦ Батак са монтирани 4 вертикални турбогрупи. Турбините са система Пелтон с по две дюзи. Генераторите са за 10,5 kV. Добитата електроенергия се изнася до надземна уредба за 10 kV през тунели и с голи шини. Наземната сграда е за закритите уредби 10 и 20 kV, и непосредствено до нея е изградена и откритата уредба 110 kV, свързана с електропровод 110 kV. При средна годишна използваемост 2800 h, електроцентралата произвежда средно-годишно по 109,6. 106 MWh. [1]

Централата основно е рехабилитирана в периода 2000 – 2001 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Спасов, Мире, Електрификацията на България и нейните строители, том 2, (1948 – 2000), Издател Херон Прес, София, 2000, с. 67, ISBN 954-580-079-8
  2. Спасов, Мире, Електрификацията на България и нейните строители, том 2, (1948 – 2000), Издател Херон Прес, София, 2000, с. 66, ISBN 954-580-079-8

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]